Последен удар нанася Тодор Красимиров. Лъжа. 
Последни осемдесет (80!) удара нанася гласът на Dimholt и Impenitence, агента на MetalBs, бургаския викинг Тодор Красимиров. Ако това не е достатъчно бой, в бързината получавате и няколко светкавични шамара за тонус. А в случай, че и това не стигне, на 25.02.2012 подпалвайте към бар Royal. Там ще е повече от бой. Цяло клане.
Pure rock fury--->
Внимание за:
Toxic Trace “Torment”
Траш метълът със сигурност не е моята музика. Но по стечение на обстоятелствата се сблъсках с юнаците от Сърбия Toxic Trace и да си призная, бях приятно изненадан от това, което чух. Тези момчета са само на по 20-22 години, но свирят така, сякаш го правят от много повече. Хората, които си падат по класическия траш от годините на ранните Kreator със сигурност ще бъдат доволни. За такива албуми много думи не са нужни – пускаш и си скършваш врата от куфеене за половин час. После, ако имаш сили, повтаряш упражнението. До отказ!
Defilement “Revel In Madness”
Пак Сърбия. Този път вече си говорим за истинска тежест. Defilement от Нови Сад ни поднасят брутален безкомпромисен дет метъл. Без да потъват в посредственост, десетте парчета влизат директно, кратко и ясно. С „Revel In Madness” музикантите демонстрират сила. Остава само да я разгърнат, защото имат добро бъдеще.
Разочарованията:
80. Taake “Noregs Vaapen”
Имаше времена, в които очакването на нов албум на Taake беше толкова безкрайно. За съжаление, те останаха назад в миналото. Петият опус на Hoest носи всички отличителни черти, които да ви подскажат, че говорим за нова музика от Taake. Но… Това вече сме го слушали. Независимо, че тук-таме се прокрадват грабващи и любопитни моменти (това с банджото е култово, безспорно!), „Noregs Vaapen” е просто сборник от седем парчета, които отминават толкова бързо, колкото и желанието да си пуснете този албум отново. От него остава единствено натрапчиво горчивото усещане за преповтаряне на стари идеи. Нищо повече! Величието на „Nattestid Ser Porten Vid” и „Over Bjoergvin Graater Himmerik” е безвъзвратно загубено, а с него – магията и чара, с които Taake се отличаваше.
79. Shining “Född Förlorare”
Shining влязоха в много лоша схема. Албумите на Kvarforth започнаха да се появяват много често и да звучат сякаш нямат своя особена идентичност. Очаквах с голям интерес новото издание на депресираните шведи, за да видя дали най-накрая ще надскочат абсолютния си шедьовър „Halmstad”. Проблемът обаче е, че май самите музиканти, в частност Niklas, просто не искат. Проблемът на „Född Förlorare” е, че тези парчета вече сме ги слушали (същата диагноза, от която страдат и Taake). И докато в текстово отношение Kvarforth отново е на висота (доколкото може да се вярва на преводите на текстовете от шведски, циркулиращи из интернет), то музиката е меко казано безлична. А на група като Shining такива определения наистина не й отиват.
78. Vader “Welcome To The Morbid Reich”
Банда с легендарен статус. И особено сантиментална за мен. Учудвам се на постоянството им по отношение на новите албуми, предвид нестихващите промени в състава. „Welcome To The Morbid Reich” е типичният Vader албум – кратък, ясен и отсечен, с великолепни рифове и типичните за дребосъка Peter сола. Но стигаме и до проблемното звено – барабаните. Смъртта на виртуоза Doc остави много голяма празнина, която и до ден днешен тегне особено силно върху звученето на ударните при Vader. С всеки следващ албум дигиталната обработка (или ефекти, както искате) убива енергията на идеите в записите, а когато това се превърне в системно случващ се факт, вече имаме проблем. На мен лично този проблем, особено при поляците, ми трови много лошо нервната система.
77. Anathema “Falling Deeper”
Този запис на Anathema може да се погледне от две перспективи. И със сигурност предизвиква доста полемики. Но, истината е, че независимо дали „Falling Deeper” ви е харесал или не (при мен е и в двете крайности), горчивината от посегателството (доволно безсрамно при това) остава! „Hindsight” беше интересен проект, който НЕ трябваше да бъде продължаван. Съжалявам, че групата загуби една година време да преработва стари песни, вместо да ни зарадва с нов албум, защото „Falling Deeper” е заглавие, което само ще си остане в списъка с нови издания. Нищо повече!
Останалите:
76. Locrian “The Clearing”
Представете си празнота, в която бушува водовъртеж от звуци. Новият диск на Locrian е звукова бездна, в която много малко хора са готови да се гмурнат. „The Clearing” дава воля на най-дълбоката душевна пустота да изплува на повърхността и в течение на албума да ви заклещи в убийствена захапка. Блек метъл, дроун, нойз и дарк ембиънт се сливат в едно, за да оформят едно от най-мрачните заглавия за годината.
75. Grimoire “À La Lumière Des Cendres”
Канадската блек метъл сцена, подобно на американската, уверено продължава линията да изненадва с поредица от силни заглавия. Новото такова е Grimoire. „À La Lumière Des Cendres” е първият албум на проекта, в който се наслаждаваме на добра порция атмосферичен блек метъл в духа на Forteresse и Csejthe. Всяко от парчетата звучи хомогенно, със собствен характер и достатъчно убедително, за да прикове вниманието ви.
74. Evilfeast “Wintermoon Enchantment”
„Wintermoon Enchantment” е седемдесет минутно пътуване сред мистични, магнетични зимни пейзажи. Новият албум на Evilfeast следва линията на предишните творби. Отново имаме студените, първично звучащи китари, подплатени с обилна доза клавири, които придават епика и атмосферичност парчетата. Ако сте от die hard феновете на проекта, или просто обичате подобен род блек метъл, то „Wintermoon Enchantment” е вашият албум!
73. Carbon Based Lifeforms “Twentythree”
Отнасящо. Отвличащо. Отвъд реалността. Поемате на дълъг път. Оставате абсолютно насаме с мислите си. Тогава идва ролята на „Twentythree” на Carbon Based Lifeforms. Той крие в себе си многообразие от тонове, които деликатно си проправят път до най-отдалечените коридори на съзнанието ви. Изключително приятен и отпускащ ембиънт албум, който сякаш е способен да трансформира в звуци видения, мисли и емоции.
72. Caldera “Mithra”
Caldera са от Франция. Лично на мен това ми беше достатъчно, за да ме убеди да натисна бутона „play”. Пост-метъл квартетът от Нанси ни поднася два инструментала, под чиито звуци 35-те минути музика минават някак неусетно. „Mithra” изпъква с изчистен китарен звук, психеделичност, тежина, където е необходимо, мелодичност и пленителна атмосфера. Ако си падате по нещата на Pelican или образците в стила Neurosis и Isis, то просто не подминавайте този проект.
71. Bosse-De-Nage “II”
Минималистичният, непретендиращ за особено съвършенство блек метъл на американците Bosse-De-Nage е едно от приятните попадения за годината. Музиката е максимално опростена, като (не)специфичното звучене на вокалите вероятно би ви озадачило за момент. Цялостно Bosse-De-Nage не се отличават особено много от вълната атмосферични блек метъл банди, идващи отвъд океана. И докато дебютният албум на групата бе някак неподреден, то сега калифорнийци са намерили баланса и най-малкото, вторият им диск звучи наистина зряло.
70. TOBC “Heart Of Darkness”
„Heart Of Darkness” сякаш е напълнен с атмосферата на ранните издания на Burzum. Осемте песни в албума на поляка Dominus съдържат всичко, което търсите, ако ви се слуша атмосферичен блек метъл, с хипнотични клавири и примитивен, стържещ китарен звук.
69. The Crevices Below “Below The Crevices”
Dis Pater е интересна личност. Известен повече с работата си с Midnight Odyssey, самотникът от Бризбейн ни представя изцяло нов проект, чиято атмосфера повежда слушателя към дълбоко прокопана бездна от мистичен блек метъл. И докато Midnight Odyssey залага изключително много на клавирите, тук водеща роля имат китарите, а силно изпъкват и моментите, в които Pater е включил и чисто пеене. „Below The Crevices” звучи като смесица от старите албуми на банди като Limbonic Art и Katatonia, а напевните вокални партии изключително много ми напомнят на In The Woods. Ако ви допада мисълта за подобна комбинация, хвърлете едно ухо.
68. Nhor “Whisperers To This Archaic Growth”
Nhor е от проектите, които тънат в мистерия и да попаднеш на тяхно издание е по-скоро случайност, отколкото резултат на добра промоция, още повече, когато говорим и за самостоятелно разпространявана музика. „Whisperers To This Archaic Growth”, вторият албум на тази „оne man” банда от Англия, ни поднася блек метъл, сходен до този на Wolves In The Throne Room. Без да изпъква с иновативни похвати, Nhor залага на богата атмосферичност и доста психеделични пасажи. Според мен си струва слушането. Можете да останете приятно изненадани.
67. Riverside “Memories In My Head” EP
Излизането на новото ЕР на полските прог майстори Riverside съвпадна с гостуването им София през миналата година. Шайката на Mariusz Duda се превърна в нарицателно име за класа, така че едва ли ще бъдете изненадани от силата на „Memories In My Head” – тридесет минутно инструментално майсторство и омайващия глас на Mariusz.
66. The Gathering “Heroes From Ghosts” Single
От излизането на магическият „The West Pole” мина достатъчно дълго време, за да се зачудим какво става в лагера на холандците. И за да нарушат мълчанието около себе си, шайката на братята Rutten пусна този великолепен сингъл. „Heroes From Ghosts” носи присъщата за The Gathering многопластовост, ефирна лекота, нежност и галещо възприятията спокойствие (омагьосващият глас на Silje Wergeland е меко казано вълшебен) и идва като поредното потвърждение, че бандата стои гордо на място, от което доста музиканти биха се сгромолясали с гръм и трясък.
65. Gottesmorder “Gottesmorder” EP
Gottesmorder са от Италия и най-общо казано свирят блек метъл. С леко пренебрежение реших да преслушам дебютното им едноименно издание и… Мощен звуков шамар! Безпощаден! Тези трима юначаги великолепно са успели да примесят злобата на блек метъла, цикличността и обречеността на дуум метъла и тежестта на слъдж (пост-) метъла в едно хомогенно цяло и то звучи наистина впечатляващо. Двете песни в това ЕР дават предпоставки за добро бъдеще, като Gottesmorder имат всички шансове да се превърнат в новото италианско чудо, ако запазят в това русло посоката си на развитие.
64. Еnslaved “The Sleeping Gods” ЕР / “Thorn” ЕР
Норвежките викинги не пропуснаха да напомнят за себе си и през тази година с две силни ЕР издания. „The Sleeping Gods” продължава динамичния, буреносен поток, по който Enslaved поеха с „Axioma Ethica Odini”. Новите парчета звучат все така подредено и класно, а „Alu Misyrki”, освен, че със своето име звучи култово на български, впечатлява с блек/пънкарското си залитане. Колкото до „Thorn”, изданието със сигурност ще се понрави на хората, които харесват ранния материал на норвежците.
63. Deathspell Omega “Diabolus Absconditus” EP
От лагера на Deathspell Omega пуснаха ЕР-то „Diabolus Absconditus” като самостоятелна бойна единица през тази година (макар едноименната композиция да влиза в сплита „Crushing The Holy Trinity (Father)” от далечната 2005-та) . Двадесет и две минутната песен събира в себе си всичко най-добро, с което французите ни обсипват вече повече от десет години, затвърждавайки мнението за една от най-стойностните, авангардно звучащи и уникални блек метъл банди. И докато тръпнем в очакване на наследника на неповторимия „Paracletus”, ще гъделичкаме апетита си с преизданието на „Diabolus Absconditus”.
62. Cult Of Erinyes “A Place To Call My Unknown”
Когато ме попитат за блек метъл от Белгия, веднага отговарям – Enthroned. Само че сега на хоризонта изпъква ново име – Cult Of Erinyes. „A Place To Call My Unknown” е стегнат, издържан дебют, който идва в добър момент да поразклати господството на гореспоменатите фламандски пионери. Албумът носи свеж полъх, като парчетата са достатъчно добре аранжирани и разнообразни, за да държат вниманието ви приковано през цялото време. Силен дебют, любопитно бъдеще.
61. Agrypnie “Asche” EP
Германските авангард/блек метъли Agrypnie изстреляха новото си ЕР, което с продължителността си от близо петдесет минути спокойно може да мине за пълнокръвен албум. „Asche” следва изцяло линията на „16[485]”, като отново налице изпъкват прекрасни мелодии и отнесени чисти пасажи. „Asche” е органичен, балансиран запис, който с право може да претендира за един от най-силните, които бандата е правила.
60. Junius “Reports From Threshold Of Death”
Junius са банда от САЩ, която прикова вниманието ми основно поради факта, че пътуваха с Alcest и Enslaved по време на съвместното US-турне на двете банди . Мелодичният алтърнътив / (пост-)рок на квартета от Сиатъл може да бъде подходящ избор, ако предпочитате по-мека и приятна, грабваща и отпускаща музика. Вторият албум на Junius ще ви впечатли с лекота и непретенциозност, а ако веднага след първото слушане на „Reports From The Threshold Of Death” последва второ и трето, то не се учудвайте, а просто се отпуснете и затворете очи.
59. Funeral “To Mourn Is A Virtue”
Пионерите на норвежкият дуум метъл Funeral издадоха този албум сякаш от нищото. „To Mourn Is A Virtue” е събрал в себе си неиздавани песни, които е трябвало да бъдат връзката между „Tragedies” (1995) и „In Fields Of Pestilent Grief” (2002) – стари парчета, които живеят нов живот петнайсет години, след като са били написани и записани в студио. Въпреки факта, че подобни издания носят предимно колекционерска стойност (те просто не предлагат нищо актуално), „To Mourn Is A Virtue” може да бъде разглеждан като пълнокръвен албум, тъй като представя неиздавани парчета, които не си заслужава да потъват в забвение.
58. Falloch “Where Distant Spirits Remain”
Трудно ми е да опиша точно стила на „Where Distant Spirits Remain”, дебютният албум на шотландците Falloch. В него има толкова много елементи, затова и ако се разровите трудно ще намерите еднозначно определение за тях. Факт е, че отново от Британия идва група, която умело борави с меланхолията като изразно средство, при това наистина доста умело. Заигравките с акустичните китари, вплитането на фолклорни мотиви и препускащите бързи моменти ще породят асоциации с банди като Alcest (особено в бързините), Agalloch и Empyrium. И при все това, двамата младежи не са лошо копие, а напротив – без да прикриват източниците си на вдъхновение, са създали красив и запомнящ се албум, който оставя своята ярка следа в музикалната 2011 година.
57. Ygg “Ygg”
Винаги съм се чудил на любовта на славянските страни към нордическата митология, независимо от това, че славянската такава изобилства с прекрасни сюжети и вдъхновяващи образи и герои. Ygg са от Украйна и тук сили са обединили музиканти, минали през знакови за страната банди като Nokturnal Mortum и Khors. Дебютният албум на триото от Харков ни предлага атмосферичен блек метъл, навяващ асоциации с музиката на доказани имена като Drudkh и руснаците Walknut. Седемте величествени, епични и мрачни опуса впечатляват с баланса от мелодичност и суровост и със сигурност ще грабнат ухото на всеки ценител на блек метъла от източната част на континента. А както знаем, там е пълно с подобни диаманти.
56. Wolverine “Communication Lost”
Прогресив метълът е дълбоко море, в което можеш да потънеш сред тоновете групи, които се опитват да достигнат до музикалното съвършенство. Но както знаем, това се отдава само избрани единици. Шведите Wolverine не са типичната прог банда, която да парадира със завиден перфекционизъм. „Communication Lost” е приятен албум, който хваща ухото със силното присъствие на парчетата в него. Нищо не звучи излишно, дори напротив – именно това усещане за подреденост ме спечели най-много. Няма го онова чувство за „виж-колко-добре-си-владея-инструмента” фукане, а просто музиката те пуска в поток от захласващи мелодии, унасяща атмосфера и грабващи рифове. За малко повече от час комуникацията с реалността е загубена. Ехо…?! Имаме ли връзка?
55. Thulcandra “Under A Frozen Sun”
Немците Thulcandra изобщо не ги е срам да демонстрират кой ги е учил да правят толкова силен мелодичен блек /дет метъл. И на този техен запис би му прилягало да седи рамо до рамо на шедьоврите, които великите Dissection оставиха, преди Jön да се самоубие. Та, ако ви е мъчно за величието на класики като „The Somberlain” и „Storm Of The Light’s Bane”, не пропускайте новия албум на Thulcandra. Той не само подражава на наследството на великите шведи, а оставя своята ярка следа, показвайки как може да се направи запомнящ се, безкомпромисен албум.
54. Talanas “The Waspkeeper”
В последните няколко месеца се бях позачудил какво се случва с психопатите Akercocke. И съвсем случайно попаднах на сънародниците им Talanas. Дебютният албум на лондонския квинтет сякаш е одрал кожата на най-добрите песни на „батковците”, като единственото, което липсва, за да ги направи 100 %-ово тяхно копие, са екстремните, истерични вокали на Jason Mendonça, които са непосилни за голяма част от метъл вокалистите в съвременната сцена. Иначе „The Waspkeeper” е абсолютно висша класа (прог)дет метъл, който стои далеч от клишетата. Момчетата още с първия си пълнокръвен албум приковават вниманието върху себе си. Сега им остава да продължат във възходяща линия, за да се присъединят към английския метъл елит.
53. Ravencult “Morbid Blood”
Гърците Ravencult сякаш са сбъркали времето, в което стават популярни. „Morbid Blood” е много мръснишки и режещ албум. По скандинавки хладен, директен и праволинеен, спокойно можем да кажем, че тежките като чук парчета биха подхождали на някоя от легендарните култови блек метъл банди от средата или края на 90-те. Не приемайте това, като критика, напротив, именно това ме грабна, още когато ги чух за пръв път през 2005 г. Ако ви влече носталгията по старите времена, не се бавете да посегнете към втория албум на триото от Атина.
52. Frostmoon Eclipse “The End Stands Silent”
Италия. Блек метъл. Негативизъм и силна доза южняшка депресия. Ха! Сега се сещам, че „The End Stands Silent” беше първият албум, който чух за 2011 година и се заби в съзнанието ми със запомнящите се акустични включвания (препращащи към изцяло акустичния диск „Dead And Forever Gone” от 2005-та), които разкъсват агресивната структура на парчетата. Новото творение на специанския квартет, където личат имена на музиканти от банди като Glorior Belli и Melencolia Estatica, категорично е най-добрата и разнообразна музика, която са правили към днешна дата и заслужава да й обърнете внимание.
51. Alda “:Tahoma:”
Американската ъндърграунд сцена крие в себе си истински диаманти. Един от тях се нарича Alda. Второто издание на квартета от Tacoma, Washington ни предлага атмосферичен блек метъл с леки акустични (нео-)фолк подплънки. В „:Tahoma:” ще намерите чудесни рифове, грабващи мелодии, сурова първичност, а песните варират от блек метъл до изцяло акустичен фолк. Силно се надявам тези юнаци да попаднат в полезрението на добра фирма, която да им осигури подобаваща промоция, защото са сред свежите имена в ъндърграунд сцената и с голямо бъдеще пред себе си.
50. Belphegor “Blood Magick Necromance”
Последният запис на Belphegor определено е едно от най-впечатляващите неща, които австрийската банда е правила досега. Изключително концентриран албум, с така присъщите скорострелни откоси, в които чуваме великолепни китарни хармонии, превърнали се в емблема на групата. „Blood Magick Necromance” е наистина силен албум, а продуцентската ръка на гуруто Peter Tägtgren се надушва от километри.
49. Bonjour Tristesse “Par Un Sourire”
Депресив блек метъл. Германия. Напълно достатъчно, за да прикове вниманието ми. Още повече, че това е проект на Nathaniel от Thränenkind. „Par Un Sourire” на Bonjour Tristesse е доста по-праволинеен и директен от всичко, което Nathaniel е правил дотук. Песните са тягостни, със запомняща се основна мелодия и почти истерични вокали. За депресив блек метъл албум „Par Un Sourire” не страда от липсата на каквото и да било. Ако сте готови „с усмивка” да кажете „Здравей, тъга!”, то не пропускайте този диск.
48. Cold Body Radiation “Deer Twilight”
Слушайки новото издание на холандския проект Cold Body Radiation, веднага асоциирам музиката в него с тази на An Autumn For Crippled Children. Разликата е, че тук се долавят повече замечтани пост-рок/шуугейз мотиви, изпъкващи за сметка на интензивността и агресията. „Deer Twilight” излъчва загадъчна топлина, причудлива, неописуемо нежна мекота и в същото време е достатъчно провокативен албум, който да докосне сърцето ви със своята дълбочина. Истинско великолепие!!!
47. Comatose Vigil “Fuimus, Non Sumus”
Винаги съм смятал Comatose Vigil за най-добрата дуум метъл група, която се е появила от Русия. С последния си диск московското трио доказва, че спокойно може да претендира за една от най-силните банди в жанра, редом до Esoteric, Mournful Congregation, Colosseum, Skepticism, Ea и Tyranny. Тежките, изкривено звучащи китари, гробовните вокали и първичността на „Fuimus, Non Sumus” го превръщат в апотеоз на съвършения мрак и онзи плътен, мачкащ звук, който да стъпква съзнанието със силата на преса.
46. Deafheaven “Roads To Judah”
Присъствието на толкова много американски блек метъл банди сред най-забележителните албуми в моята музикална година, ме изненадва адски много. Но времето си лети, пластовете се изместват, старите банди поемат нови пътища, появяват се нови герои. Едни от тях са Deafheaven. Четирите песни от дебюта им „Roads To Judah” са наситени с добри идеи. Атмосферичен блек метъл, примесен с доста богато разнообразие от различни стилове, включително и леки пост-рок краски, правят албума същевременно разяждащ отвътре и по своему красив.
45. Peste Noire “L'Ordure À L'État Pur”
Едни от пионерите на френската блек метъл сцена отново са тук. Достатъчно опитни, за да не се страхуват да бъдат себе си, Peste Noire за пореден път оставят зад гърба си запомнящ се албум. Чувайки „L'Ordure À L'État Pur” първоначално си озадачен, но при всяко следващо слушане попиваш все повече есенцията му. Новият диск на Peste Noire е екстравагантен, авангарден, различен, на моменти бесен, на моменти неконтролиремо луд, с онези веселяшки танцувални изстъпления, а включванията на акордеон, тромбон и още какво ли не, са способни да те вкарат в шах с пешката!!!
44. Kauan “Kuu”
От излизането на „Tietäjän Laulu”, пеещите на фински руски меланхолици Kauan се движат в една посока – доста олекотено звучене, преливащо от ембиънт към пост-рок, подплатен с щипка тежки китари, но все по-далеч от дуум метъл посоката на дебютния запис. Настоящото издание на замечтания дует отново ни носи познатата доза северна меланхолия, украсена с приказни цигулки и нежни женски напеви, наред с мелодичният и топъл глас на Антон Белов. Отново класен албум, който стопля сърцето в студените зимни дни.
43. Helrunar “Sól”
Достатъчно дълго подценявах група като Helrunar. Реших да поправя грешката си с актуалния им, трети албум – концептуалният двоен диск „Sól”. На фона на предходните две издания, новото творение звучи най-зряло и със сигурност е най-добрата музика, която групата е правила досега. В нея изобилстват атмосферичност, гъвкави и интригуващи моменти, резки смени в настроенията, но без да се бяга от цялостната посока. „Sól” е майсторски блек метъл албум и ако успее да ви влезе под кожата, както при мен, то със сигурност ще се връщате към него дълго време.
42. Helheim “Heiðindómr Ok Mótgangr”
Норвежките викинг метъл ветерани Helheim отново са тук. И отново с познатата класа и майсторство. За разлика от сънародниците си Enslaved, Helheim не се заиграват с прог-а, като разчитат на песенната структура, приближаваща ги до блек метъла. „Heiðindómr Ok Mótgangr” е задълбочен албум, носещ духа именно на стария блек, но ни най-малко не губи от специфичната епичност и дълбокия мрак, присъщ за ранния им материал. Новият Helheim е особено препоръчителен за хората, които твърдят, че викинг метъла вече е загубил своя блясък.
41. Midnight Odyssey “Funerals From The Astral Sphere”
Midnight Odyssey е поредното потвърждение, че Австралия е родина на много нешлифовани диаманти. Малко банди биха си позволили лукса дебютното им издание да надхвърля два часа музика, но не и личността Dis Pater. Дългоочакваният дебют „Funerals From The Astral Sphere” ни поднася 125 минути блек метъл, където доминираща роля играят клавирите. Тук имаме често срещаната за подобен стил схема – безкрайни, повтарящи се рифове, върху които клавирите редят хипнотични мелодии. С въздействащите си звукови пасажи и етюди Midnight Odyssey оставя усещането за пътуване сред загадъчна вселена, като съм убеден, че „Funerals From The Astral Sphere” ще ви грабне със своята експресивност и мрачното, мистично очарование.
40. Endstille “Infektion 1813”
Endstille са безкомпромисни! Раздялата със старата им дружка Iblis, пял в бандата девет години, не попречи на останалите бързо да му намерят заместник (в лицето на Zingultus), да изплуват отново на сцената и то с изключително силен нов албум с типичните праволинейни, агресивени, злобарски, директени и мощни парчета (контрастиращата на всички композиции в албума „Endstille (Völkerschlächter)” всеки път ме изстрелва в небитието!!!). „Infektion 1813” не изпъква с особена оригиналност, но напълно се вписва в цялостното творчество на квартета от Киел.
39. Echtra “Paragate”
Новият албум на американския едноличен проект не е за всяко ухо. Трансовата цикличност на двете песни в “Paragate” е способна да отнесе съзнанието в друг свят. Акустичните пасажи, режещите дистърни китари с натрапчиво дроун звучене и витаещите гласове създават истински призрачна атмосфера, оформяйки едно от най-отнасящите звукови приключения за годината.
38. Soror Dolorosa “Blind Scenes”
Липсват ли ви времената по добрия стар new wave/gothic rock, а защо не и post-punk? Честно казано никога не съм бил особено запознат с целия този стил, но адски много харесвам нещата на британските легенди The Cure и The Sisters Of Mercy. Точно поради това се влюбих в „Blind Scenes” на французите Soror Dolorosa. Интересното при тях е, че музикантите в този проект са записали имената си в едни от най-добрите френски блек метъл банди и точно това събуди любопитството ми към този запис. Албумът е хипнотичен, фин и успокояващ, а мелодичността и лекотата, с която се носят песните, разлива романтична тъмнина и няма да е лъжа ако кажем, че би подхождал идеално за саундтрак на филм като „Гарванът”. Препратките към банди като The Sisters Of Mercy, The Cure, Joy Division са ушевадни и ако ви се слуша нещо подобно, то „Blind Scenes” е вашият албум.
37. Pantheist “Pantheist”
Три години след величественият „Journey To The Lands Unknown”, базираните в Лондон, Англия фюнеръл дуум пионери Pantheist се завръщат с доста по-олекотен от към звук запис, изоставяйки на заден план агресивните и гробовни вокали и суровият, груб китарен саунд. „Pantheist” е мелодичен, мрачен и тягостен, а клавирите и чистият глас на Kostas Panagiotou придават на музиката лек прог оттенък. Настройте се внимателно за този албум, защото той е от тези, които не можете да пуснете просто като фон!
36. Lifelover “Sjukdom”
„Sjukdom” означава болест. И звучи като болест. Болест, срещу която няма лекарство. От него извира стихийна лудост, която се развихря като дълбок пристъп на безумие на пациент в клиника за душевно болни. Последният албум на шведите е тежък, директен, мрачен и по своему предизвикатален, с комбинацията от закачливи мелодии, сурови и бавни рифове и грозновато звучащите, ненормално болни вокали на ( ). „Sjukdom” е близо едночасово посещение в музикалния психодиспансер, а ако след неговия край успеете да намерите изхода от него, то за вас има шанс.
35. Lunatic Soul “Impressions”
Поредната част от пътуването сред лунатичната душа на поляка Mariusz Duda се появява като тематичен завършек на трилогията, включваща трите (заедно с тук разглеждания) албума на проекта. Изцяло инструментален, „Impressions” е колекция от музикални етюди, които със своята мекота, ефирност и меланхоличния си аромат, успяват да бъдат едновременно провокативни и успокояващи за душата и съзнанието.
34. Woods Of Desolation “Torn Beyond Reason”
Слушайки новия албум на Woods Of Desolation, няма как да пропусна асоциациите с Austere. „Torn Beyond Reason” е тягостно, мрачно и обречено пътуване сред отчуждеността, самотата и празнотата. Смразяващите вокали и плътните мелодии рисуват картина на студенина и пробождат директно в сърцето, давейки всяка надежда в прегръдката на мъчителна болка и опустошително отчаяние. Трогателен и мрачен, но в същото време болезнено красив, новият албум на Woods Of Desolation създава дълбока емоционална пропаст и нанася трайни щети върху сърцевината на душевното ви равновесие.
33. Forgotten Tomb “Under Saturn Retrograde”
Forgotten Tomb са вселена. Само че в тази вселена изобилстват негативизъм, нихилизъм, мрак, самоубийствено депресивна атмосфера и студенина. „Under Saturn Retrograde” е поредното директно музикално словоизлияние на Herr Morbid. Къде точно стои новото произведение на култовите италианци, при наличието на класики като „Springtime Depression” и „Negative Megalomania” ще покаже времето, но при все това имаме чудесен опус, които ни представя комбинация от тежки блек/дуум рифове (на места полъхва на Black Sabbath, по дяволите! Отвсякъде!!!) , с откъслечни чисти пасажи, заигравки с темпата и този така специфичен глас на Herr Morbid.
32. Vallenfyre “A Fragile King”
Дори и да погледнете на Vallenfyre като поредния „allstar” проект (включващ членове на Paradise Lost и My Dying Bride), не пропускайте да хвърлите едно ухо на този албум. „A Fragile King” е безпощаден олдскуул дет метъл, носещ привкус на смесица от Entombed, Celtic Frost и Autopsy, но същевременно неизбежно препраща към Paradise Lost с тяхната така характерна мелодичност.
31. Ulver “Wars Of The Roses”
Новият албум на Ulver продължава да изследва непознати хоризонти, задълбавайки все повече в мистичното, авангардно и психеделично звучене. „Wars Of The Roses” не е толкова болезнено мрачен като предшественика си, от него лъха топлота и пространственост, в която можеш да потънеш. Новото произведение на норвежците отново впечатлява с провокативни решения, предвид звуковите завои от хаотична експерименталност и купища електронни ембиънт звуци, през лека щипка поп-рок и всичко това подплатено със специфичния глас на Garm. „Wars Of The Roses” e поредното доказателство, че Ulver не познават граници и да слушаш и разбереш тази група си остава едно от най-големите предизвикателства.
30. Fyrnask “Bluostar”
Сред купищата качествен блек метъл, който извира от Германия, името Fyrnask може да бъде лесно подминато. Което ще бъде и най-голямата ви грешка! Дебютният дългосвирещ албум на самотника Fyrnd ни поднася интересна, интригуваща порция разнообразен блек метъл, създаващ трансова атмосфера със загадъчно звучащите акустични пасажи и призрачните ембиънт мотиви. „Bluostar” е достатъчно агресивен и директен, на моменти отнесен, без да е помпозен и дързък. Една от най-приятните изненади за годината! Категорично!
29. Glorior Belli “The Great Southern Darkness”
Блек метъл, но с доста (американско-)южняшки привкус. Що е то? Ами „The Greath Southern Darkness” на французите Glorior Belli. Да си призная, бях доста изненадан и озадачен от този албум, но ако кажа, че не ме грабна още с първото слушане, ще излъжа. Представете си блек метъл vs. Pantera/Down и ето ви горе-долу обща картинка на новия албум на парижани. Звукът е органичен и добре балансиран, подчертаващ мръснишкото rock’n’roll звучене на идеите в „The Great Southern Darkness”. Със сигурност един от иновативните и най-интересни блек метъл албуми за годината, придаващ доста свежест, без която стилът неимоверно би потънал в посредственост.
28. Infestus “ExIst”
Поредната порция квалитетен немски блек метъл. Третият диск на едноличния проект Infestus предлага на любителите на стила интересни парчета. Акцентът в тях пада по-скоро на цялостното звучене на самите песни, като комплекс, съвкупност от рифове, майсторски подредена в един добре структуриран, завършен запис. Не пропускайте „ExIst”! Това е един от абсолютно задължителните блек албуми за 2011-та.
27. Jesu “Ascension”
Винаги съм смятал творчеството на Justin Broadrick с проекта му Jesu за много лична и близка до душевното ми състояние музика. Рядко има артисти, които така умело да придадат толкова убедително звуково изражение на сивотата и поглъщащата депресия. Новият албум на Jesu влиза някак успокояващо, като силна доза транквилант, след пристъп на лудост, породена от битката със собствените си мисли, страхове и емоции. „Ascension” е способен да те обсеби с всяка една нота – той е дълбок, просторен и деликатно докосващ. Албуми като този правят тъжната музика да изглежда болезнено красива.
26. Falls Of Rauros “The Light That Dwells In The Rotten Wood”
Ако човек се заслуша сериозно във Falls Of Rauros спокойно може да открие достатъчно много прилики с Agalloch, особено с техните първи издания. Основите на новия албум на музикантите от Мейн, САЩ, лежат в блек метъла, но прекрасно обогатени с великолепните мелодии, които зазвучават още от самото начало. Песните в „The Light That Dwells In The Rotten Wood” грабват със своята стройност и подреденост - плътен китарен звук и вплетени акустични пасажи, омайни клавири, както и не на последно място, впечатляващо разнообразни барабани. Най-добрият албум на Falls Of Rauros досега!
25. Farsot “Insects”
Германия продължава традицията да ражда едни от най-интересните блек метъл банди в последното десетилетие, че дори и повече. Четири години след силния си дебют, Farsot отново са на линия с впечатляващ наследник – „Insects”. Албумът е смразяващ среднотемпов чук, който звучи достатъчно разчупено, с всичката тази детайлност, която лъха от него. Философски, дълбок албум и като идеология, и като начин на музикално изразяване, с новият си диск групата успява за втори път да пречупи границите на стила и ясно да демонстрира, че е от бандите, които има какво да (по)кажат и знаят как да го направят по най-убедителния начин.
24. Craft “Void”
Блек метълът пое по странни пътища. Стана мелодичен, стана симфоничен, стана… някак размит. В последно време остава усещането за липсата на онова мръснишкото, злобарко, студено, ръждиво, мизантропично звучене, характерно за времената от преди две декади. Точно в този момент, след шестгодишно мълчание, шведите Craft се показаха сякаш от нищото, за да размахват пръст и да поприпомнят как се правят някои работи! „Void” е безкомпромиснен блек метъл без капчица милост, експерименти или иновации – влиза директно и троши вратни прешлени! Ако обожавате Darkthrone преди пънкарските им залитания, новият албум на Craft е задължителен!!!
23. Dornenreich “Flammentriebe”
Австрийците Dornenreich вървят по своя път без да се свенят да бъдат себе си. „Flammentriebe” е чудесна творба, която връща групата към метъл звученето, след като Eviga и компания създадоха почти нео-фолковия „In Luft Geritzt”. Запознатите с творчеството на тиролското трио едва ли ще се изненадат от честите включвания на акустики, разкрасяващи скелето от рифове. Тук отново имаме всичко от позната схема, а също и приказната цигулка на Inve, която допринася за свежестта и разнообразието на „Flammentriebe”.
22. Colosseum “Chapter III: Parasomnia”
Със смъртта на Juhani Palomäki (починал изненадващо през 2010 г.) бе сложен край на колосалните Colosseum. Третият, последен албум на групата се носи тягостно и мачкащо, като емоционална, душевна преса, унищожаваща и последния порив на надежда в сърцето на слушателя. Петте погребални химна се разливат в пространството, като звукова бездна, която всмуква в своята паст поредната си жертва. С последното си творение, Juhani Palomäki е уловил всичко, което да превърне този запис в легенда, която да стои гордо до имената на творбите на бащиците Thergothon и Skepticism.
21. Ava Inferi “Onyx”
Blasphemer, или просто Rune Eriksen, е името, което винаги ще свързваме с втората епоха от творчеството на Mayhem. Сега, далеч от светлината на прожекторите след раздялата с култовите норвежци, Rune и неговата ангелогласна спътница Carmen Susana Simões творят нещо истински красиво, значимо и самобитно, под името Ava Inferi. Музиката на този проект буди носталгия по отдавна отминалите времена на истинския готик/дуум метъл, лишен от ощипаните перхидролени госпожици (със спорни вокални дадености), дали повод на една истинска стилова съкровищница да се гледа по-скоро с пренебрежение и присмех. „Onyx” е перфектният обгръщащ мрак, по своему чаровен и галещ. Изразните средства тук са невероятно дълбоки мелодии и рифове, подплатени със загадъчния, меланхоличен и плътен глас на Carmen. „Оnyx” е албумът, който да ви накара с охота да си припомните годините, в които класическият готик /дуум метъл беше едно от най-ярките и неподправени явления в световното метъл наследство.
20. Blut Aus Nord “777 – Sect(s)” / Blut Aus Nord “777 – The Desanctification”
Vindsval е доказал, че не се съобразява с норми и стереотипи що се касае до работата му с Blut Aus Nord. Трансов, психеделичен, шизофреничен, мащабно дълбок, проектът „777”, в неговата цялост е нещо, за което ще се говори с години напред. Впускането в бурята от безкомпромисната, разрушителна жестокост и грубост и смъртоносен мрак завършва с усещането за нещо несъпоставимо и за пореден път болно авангардно, разполагащо с всички предпоставки да се превърне в библия на музикалната лудост!
19. Mournful Congregation “The Book Of Kings”
Пропит с толкова много горчивина и мрак, новият албум на Mournful Congregation се впива в съзнанието, като острието на нож, търсещ най-прекия път към сърцето! Австралийците за пореден път се заиграват с най-тягостните емоции и чувства. „The Book Of Kings” не носи надежда. Той я убива! С тежестта на всяка една нота в себе си, всяка една мелодия, която се носи от протяжните четири погребални опуса! „The Book Of Kings” е фюнеръл дуум метъл в най-чистата му форма, удивителен запис, уловил в себе си есенцията на тъгата и отчаянието.
18. Esoteric “Paragon Of Dissonance”
Монолитни! Гигантски! Понякога непоносимо тежки и покъртително, жестоко и несломимо брутални, Esoteric могат да ви поставят в състояние на будна кома с безпощадните звукови пасажи, които се издигат като непреодолима стена, спираща всеки лъч светлина и всяка капчица надежда. „Paragon Of Dissonance” е мястото, в което съзнанието ви погива под напора на тежестта на всяка нота от това двучасово чудовище! Флагманите на екстремният (фюнеръл) дуум метъл за пореден път създадоха албум, с който всяка банда в стила трябва да се съобразява.
17. 40 Watt Sun “The Inside Room”
Тъгата, която сее дебютът на 40 Watt Sun трудно може да бъде съпоставена с каквото и да било. Още с откриващото парче „Restless” над света се спуска печален воал, а приказният тягостен, пропит с болка глас на Patrick Walker възпява безграничната горест. „The Inside Room” ме обсеби тотално, превръщайки се в единствен, верен спътник в хладните мартенски вечери. Безспорно откритието ми за 2011-та и един от най-впечатляващите и изтънчени дуум метъл албуми, правени в последните години.
16. Thy Catafalque “Rengeteg”
Да създадеш „авангард” метъл албум не се отдава на всеки. Но пък при Tamás Kátai се е получило съвсем естествено. Един бърз прочит върху дискографията на Thy Catafalque трябва да ви послужи по-скоро като насока какво да очаквате от „Rengeteg” – особено близък до предишния албум „Róka Hasa Rádió”, той предлага един час интересна музика, в която изобилстват множество елементи и стилово разнообразие. Има моменти, в които долавяме откровена блек метъл атмосфера, изведнъж се включват фолклорни мотиви, а на ембиънт/нойз забежките биха завидяли много доказани експериментатори. „Rengeteg” е последователен и интригуващ албум, който звучи амбициозно и свежо и със сигурност е сред онези издания, които можеш да наречеш с една едничка дума – „шедьовър”.
15. Sólstafir “Svartir Sandar”
С всеки следващ албум Sólstafir стават все по-разчупени. От „Masterpiece Of Bitterness” насам бандата пое смело в тази насока и „Svartir Sandar” не прави изключение - това е различен свят, в който властват мистични пейзажи, провокиращи студена меланхолия сред пустиня от ледени цветове. Психеделията на този албум пулсира и се превръща в биещо сърце, чийто ритъм илюстрира гама от настроения, преминаващи от хипнотична унесеност през загадъчност, пустота и носталгия. В един момент или оставаш в прегръдката на омагьосващите мелодии, или си понесен от вихрения глас на Aðalbjörn Tryggvason през оживени, грууви звучащи пасажи . И там някъде, след края на това 80-минутно пътуване в света на Sólstafir, оставаш удивен от начина, по който тази искрена музика се е впила в теб със своята прямота.
14. Ulcerate “The Destroyers Of All”
Има албуми, за които смело можеш да кажеш, че са способни да преобърнат представите ти за реалността. Третият диск на новозеландците Ulcerate влиза в тази графа. Попадал съм на какви ли не банди, носещи „лепкавото” определение „техничен” дет метъл, но „The Destroyers Of All” прави подобни групи да изглеждат твърде бледи. Агресивен, злобен и извънредно мрачен, плътен и подреден, албумът е истинско предизвикателство за всеки дет метъл фен. Триото от Оукланд изстрелва яростен откос, в който хармоничните дисонанси и дълбоката атмосферичност, заедно с убийствената ритъм секция създават висша степен бруталност, съпоставима с авангардността и ексцентричността на артисти от ранга на Deathspell Omega.
13. Primordial “Redemption At Puritans Hand”
Ирландските езичници са специална група. Група с ясно изразена позиция, философия и идеология, която дълги години ги води смело по пътя им към величието. След всеки следващ техен албум у мен все по-силно се засилва усещането, че Primordial не са способни на слаба стъпка. „Redemption At Puritans Hand” e нагледното доказателство, че рядко се срещат артисти, които да бъдат толкова внушителни, балансирайки между войнствената, епична тържественост и пагубната тъга. Албумът е помитаща стихия, превръщаща се в образец на истинския неподправен пейгън метъл.
12. Moonsorrow “Varjoina Kuljemme Kuolleiden Maassa”
Когато стане въпрос за пейгън метъл, в съзнанието ми винаги изникват две банди – ирландците Primordial и северняците Moonsorrow. За огромно мое щастие тази година и двете групи издадоха албуми! Финландските майстори са тук с монументален запис – величествен, мощен, мрачен, студен, дълбок и епичен. Говорейки за епичност, Moonsorrow определено си имат свое разбиране, което рязко контрастира с помпозността и на моменти смехотворното безсилие на повечето банди, обичащи да се заиграват с този похват. „Varjoina Kuljemme Kuolleiden Maassa” е съвършен албум, лишен от каквито и да е недостатъци.
11. Opeth “Heritage”
Mikael Åkerfeldt е личност, която не обича да тъпче на едно място. Доказателство за това е новото произведение на Opeth. „Heritage” е повече от смел албум, чиято есенция посяга към съкровищницата на стария, легендарен прогресив рок от 70-те години. Вероятно, слушайки албума, бихте се запитали дали музиката в диска е отдаване на почит към емблематични за стила банди, или е (претенциозна) иновативност в естественото развитие на бандата. Магията на „Heritage” е в това, че колкото и да изглежда като нещо нетипично, шокиращо и озадачаващо за стила им, предвид досегашната им работа, в него отново се долавя онова типично Opeth-ско усещане, което не можеш да сбъркаш никога! „Heritage” наистина изисква време да бъде попит изцяло. И ако успеете да вникнете в цялостта и ядрото му със сигурност ще си кажете „Opeth отново написаха шедьовър!”
10. Septicflesh “The Great Mass”
Да създадеш истински добър симфоничен екстремен метъл албум се отдава на малцина. Ако трябва да бъдем честни, може би само на Therion (доколкото изобщо определението „екстремен метъл” важи за тях, разбира се). С появата на „Communion”, гърците Septicflesh направиха много важна крачка в развитието си, демонстрирайки убийствен усет, как да впишеш толкова тежест и агресия сред море от оркестрации. Три години по-късно го направиха отново. Този път ударът е още по-силен. И още по-убедителен. „The Great Mass” е триумф на епичността и първичния мрак – брутален, тежък, мащабен, титаничен. Класа!
9. An Autumn For Crippled Children “Everything”
„Lost” бе началото! „Everything” е всичко! Всичко, което човек има нужда в миговете на уединение. „Everything” е мястото където атмосферичност, депресив блек метъл и пост-рок се сливат в едно неразчленимо цяло, което те кара да се откъснеш от реалността, да се изключиш от нея и просто да се отдадеш на собствените си мисли. Зареден с палитра от емоции, лъкатушещ между агресията, суровостта и меланхолично-депресивната мелодичност, новият албум на An Autumn For Crippled Children оставя сюрреалистичен, загадъчно-блажен полъх, като единственото, което трябва да направиш, ако си обикнал този албум е, просто да го пуснеш отначало. И така до безкрай…
8. Altar Of Plagues “Mammal”
Ирландските майстори изковаха втори шедьовър. Почти толкова безсрамно, колкото и първия път. Блек метълът на триото от Корк е хипнотичен и болезнено мрачен и въвлича съзнанието ви в непредсказуемо пътуване сред призрачна пустота. В основата му лежи трансова психеделия, но в същото време е достатъчно многопластов и разнообразен албум, което прави новото творение на Altar Of Plagues едно от най-интелигентните и завладяващи заглавия за годината.
7. Old Silver Key “Tales Of Wanderings”
Възможно ли е някой да претвори краските на настъпващата есен в музика? Възможно ли е някой да улови момента, в който взорът се стрелва към капещите листа, гаснещите цветове и тихия дъжд, носен от галещия порив на вятъра? С присъщата за гениален артист лекота, украинският колос Roman Saenko и колегите му от Drudkh, подпомогнати от гласа на френското чудо Neige, са успели да увековечат под формата на звуци приказни носталгично-меланхолични есенни пейзажи. “Tales Of Wanderings” е мек, топъл и ефирен албум, а за да го попиете напълно, забравете за асоциациите с Alcest и Drudkh.
6. Fen “Epoch” / Fen “Towards The Shores Of The End” EP
Само британци умеят да придават на мъгливата сивота, потискаща, тягостна и дълбока, толкова красота и изящество. Fen са една от тези банди, идващи от Албиона, които смело боравят с изразните средства, като съумяват да бъдат мрачни и тежки, но в същото време мелодични и дълбоки. „Epoch” e изключително богат албум, в който всеки мъничък детайл има съществено значение и ако бъде изваден от цялостната музикална идея може да бъде разбран по съвсем различен начин. „Epoch” комбинира в себе си суровата атмосфера, подплатена с много „лирични” залитания и доста смели пост-рок забежки. Агресивен, тежък, динамичен и в същото време меланхоличен, мелодичен, красив, новият диск на Fen има всички предпоставки да се превърне в „епохален” шедьовър.
Едно наистина вълшебно Split EP, в което песните са поделени между Fen и шведският проект De Arma, на A. от Armagedda. Четирите композиции на Fen са ново класно парченце вълшебство, което идва като допълнение на магията на „Epoch”, а акустичната преработка на „Bereft” е наистина несравнима. Трите песни на De Arma представят проекта с неговия грабващ мелодичен блек метъл (примесен с доста пост-рок), с чисти вокали, а в едно от тях („Noemata”), гласът си оставя The Watcher от Fen. Насочете вниманието си именно върху De Arma, защото лично за мен това бе изцяло непознат и нов проект. С нетърпение очаквам новини около евентуален бъдещ пълнокръвен самостоятелен албум.
5. Wolves In The Throne Room “Celestial Lineage”
За уникалността на Wolves In The Throne Room мога да говоря много. Това е група, която с невероятно силен размах, и в същото време с някак безгрижна лекота успява да придаде толкова наситеност на музиката си, пречупвайки нормите на блек метъла през собствена призма. Безмилостно съвършен и плашещо перфектен със своята езическа мистика и трансова обредност, боравещ с широк спектър от звуци, способни да уловят всяка душевна вибрация, „Celestial Lineage” е забележителен омагьосващ и хипнотизиращ албум. Албум с особена аура – неосезаема, медитативно мрачна и въздействаща!
4. Tenhi “Saivo”
Безкрайна снежна пустиня. Хоризонтът се слива с безмерната белота, докато тих вятър разхвърля снежинките, които една след друга танцуват в своя неразгадаема игра. Протягаш ръка и улавяш една от тях, а после следваща, и следваща… И следваща… Топят се някак тихо, с песен. Песен, нежна като милувка, която докосва сърцето със силата на магия. Магията на хладните северни ветрове, носещи със себе си напевите на далечни дълбоки гласове. Пеят тихо и звучат нежно, успокояващо и очарователно. Разказват за красивата, галеща тъга. А тъгата… Тя има своето кратко име – „Saivo”.
3. My Dying Bride “Evinta” / “The Barghest O’Whitby” EP
„Evinta” е прелест, която трудно можеш да обрисуваш, опишеш или да разкажеш за нея. В същността си прилича на филмова музика. Доста силно. На филм, разказващ точно за светлината на края на света. Когато се чувстваш самотен, обезверен и загубен. Музиката провокира - да се надяваш, да очакваш надежда... Или да бъдеш сринат от нея. Образи, картини и сенки могат да преминат през съзнанието ти хиляди пъти, докато слушаш как Aaron рецитира поредната си ода. Музиката е минималистична, по-скоро би могла да бъде като бекграунд, докато някой чете или разказва поредната история от живот, изпълнен повече с мрак, отколкото със светлина. Остава усещане за пространственост. Възприемаш я като нещо много по-дълбоко и искрено, от която и да е дума, израз или фраза. Много по-силна и въздействаща. „ Еvinta” просто е това, което не можеш да опишеш с думи, а ти се иска да го изкрещиш..
Рядко можете да срещнете група като My Dying Bride, която да се заиграва с меланхолията и да копае към най-дълбоките кътчета на човешката душа по толкова виртуозен и болезнено красив начин. След експерименталното приключение „Evinta”, My Dying Bride мълниеносно изстреляха „The Barghest O’Whitby”, в отговор на всички скептици, които след излизането на юбилейния сборен албум обявиха групата за изчерпана. В 27-те минути на единствената песен от ЕР-то, йоркшърските легенди са събрали всичко най-добро от своята история – тежка, горчива обреченост, бавни, мачкащи рифове и красиви мелодии, пронизваща като бръснач цигулка и дълбокият мелодично-баладичен и същевременно експлозивен като динамит глас на Aaron. Издание за чудо и приказ, което допълнително подклажда нетърпеливото очакване за появата на нов албум!
2. Burzum “Fallen” / “From The Depths Of Darkness”
„Belus” беляза завръщането на една легенда! И докато там белегът на „как ли ще звучи Burzum след толкова години” носеше нотки на колебание, то насленикът му, появил се така скорострелно, се оказа много по-директно удрящ в сърцето, с цялата, така присъща за Varg уникалност. Отказващ да робува на каквито и да е стилови канони, вълкът удря по масата още по-здраво. Песните във „Fallen” навяват духа и атмосферата на легендарните „Hvis Lyset Tar Oss” и „Filosofem”, а великолепните напеви, които чуваме на места са прекрасна добавка, към това, което е Burzum днес. „Fallen” е необикновен, забележителен запис, още повече звучи класически във време, в което да направиш "класически блек метъл албум" изглежда почти невъзможно.
Шило в торба не стои! В пълна сила това важи за Varg Vikernes, който се превърна в поредния музикант, който реши да даде „нов живот на старите класики” през тази година. „From The Depths Of Darkness” включва леко преработени и преаранжирани (където е необходимо) парчета от първите два албума „Burzum” и „Det Som Engang Var”. Подобни издания предизвикват противоположни мнения, особено сред фенове на оригиналите, но аз нямам проблем с начина, по който звучат песните сега. Особено що се касае до вокалите. Най-важното и радващо е, че Varg майсторски е запазил духа и е останал достатъчно близко до образците.
1. Lantlôs “Agape”
„Agape” е силно емоционален и внушителен албум. От него извира прямота и импулсивност, а мрачната му атмосфера провокира усещането за отчуждение от реалността. Това е музика, която изразява своеобразен вътрешен свят, неописуем и неразбираем за мнозина, с всичките негови контрасти. От една страна той е бушуващо разяждащ, смразяващ, яростен и потискащо дълбок, когато пронизващите като острие рифове сякаш се разливат като отрова, която потича във вените със студенината на леден поток, а от друга - топъл и замечтан, чувствителен и фин, с прекрасните, спиращи дъха джаз/блус мотиви, които деликатно докосват сетивата. Herbst отново създава естетическа и вглъбяваща музика, която звучи оригинално и е трудно съпоставима. И ако можем да говорим за безпощадна такава, то това в пълна сила важи за третият шедьовър на Lantlôs!!!
