"Altars of Madness" асфалтира пътя, по който в последствие тръгват стотици освирепяли млади банди. Тази тава излиза малко, след като дет метъла вече е създаден, но го извежда до нови нива, особено що се отнася до техниката в изпълнението и черната атмосфера, просмукваща се в музиката. Непредвидимите смени в темпото, обсебващите сола, адски зловещото реване на David Vincent са само част от козовете на най - новаторската и несломима дет метъл група. Morbid Angel правят истинска революция, изчиствайки звука си в последвалите три студийни гиганта: "Blessed Are the Sick", "Covenant" и "Domination", но болният дебют от '89 си остана както най - значимото, така и най - доброто им, истински смъртоносно произведение. Тук има нещо магическо, кошмарно, зло, покварено и богохулно. Тук е постигнато съвършенството, което много творци търсят, но почти никой не намира.2. Death - "Individual Thought Patterns"
Абсолютно перфектен и пипнат до най – незначителния детайл, “Individual Thought Patterns”, както всичко родено в главата на Chuck Schuldiner е сред онези творби, които без притеснение можем да наречем „вечни”. Дали е апогеят в кариерата на Death е много, много трудно да се прецени, но едно е сигурно – това са 40 минути, които ще преживеете като миг, опиянени от космическото изкуство.
Групата ни показва какво пространство може да се разгърне пред дета; колко богата на цветове и нюанси би могла да бъде палитрата от звуци в един така радикален жанр. Chuck и Andy LaRocque рисуват непознати, невъобразимо разчупени и спиращи дъха фигури с китарите си, докато Steve diGiorgio и Gene Hoglan дообогатяват платната с много въображение и прецизност. “Individual Thought Patterns” е прелестен, студен и неознаваем...сякаш създаден нейде в дълбините на Вселената.
3. Nile - "Annihilation of the Wicked"
От всички групи в този топ 10, Nile са най – техничната, амбициозна, последователна и просперираща. Не са толкова влиятелни и важни за стила, колкото Cannibal Corpse и Suffocation, но в момента са абсолютните лидери на сцената, като няма изглед скоро да слязат от трона. “Annihilation of the Wicked” е мащабен, тържествен и неповторимо брутален. Това е първото издание на Nile с барабанистът – октопод George Kollias, който не спира нито за миг да кове бластбийтове и преходи, докато неговите колеги Karl Sanders и Dallas – Toller Wade изграждат стена от многотонни рифове и сола, способни да мумифицират всичко живо. Най – странното е, че след толкова жестокия удар, Nile продължават да са несломими и издават творби, които отговарят на гигантските фенски очаквания. Нищо чудно музикантите да са сключили някоя тъмна сделка със Сет!!!
4. Entombed - "Left Hand Path"
5. Bolt Thrower - "The IV Crusade"
Генералите на английската дет метъл армия не просто имат място, а трябва да присъстват във всяка една класация за най – доброто в стила. Въпросът беше с кой албум. Не мога да заявя, че “The IV Crusade” е моят абсолютен фаворит в блестящата дискография на Bolt Thrower, но е безспорно, че с него ветераните осъществиха неподозиран скок в творческото си развитие, след който бавно и упорито започнаха да стават все по – големи.
Ако считате, че дета е брутален и вълнуващ, единствено когато е изсвирен с нечовешка скорост, задължително завъртете този диск. Въоръжете се добре и бъдете храбри, защото само така имате шанс да оцелеете в звуковата война!
6. Carcass - "Necroticism: Descanting the Insalubrious"
Всеки път, когато слушам “Necroticism”, в главата ми се появяват картини на неуспешни хирургии, морги и разчленени до неознаваемост трупове. Carcass са бащите на гора и най – добре знаят как да провокират такива асоциации. Остава въпросът, дали това е техният шедьовър, който смятам тактично да оставя без отговор. Факт е, че той е единствената творба на касапите, който може да влезе тук, тъй като представлява симбиоза от грайндкора на предшественика “Symphonies of Sickness” и мелодичния дет на последвалия “Heartwork”. Композициите са дълги, което позволява оптималното развиване на отделните теми, наситени са на темпо смени и онези така любими рифове – бръсначи. В “Incarnated Solvent Abuse” или, да речем “Inpropagation”, се усеща творческото израстване на англичаните, превърнало ги в група – институция. Както се казва в “Symposium of Sickness”: “Prepare to die”!!!!
7. Deicide - "The Stench of Redemption"
“The Stench of Redemption” едва ли ще достигне култовия статут на старите класики “Deicide”, “Legion” и “Serpents of the Light”, но едва ли някой може да обори тезата ми, че това е най – музикантският, мощен и съвършен запис на „богоубийците”. Многобройните мелодични и ултратехничарски сола не са самоцел, а звучат съвсем на място в адската музика, обогатявайки я с епика, сливайки се по учудващо хомогенен начин с набивките на Steve Asheim и чудовищното грухтене на Glenn Benton. Аранжиментите са разнообразни, а умишленото експериментиране с по – мелодични китарни постановки не е за сметка на тежестта. Текстовете, както можете да се досетите, безжалостно бичуват, храчат и разпъват Христос, така че дори най – консервативните фенове остават доволни от чутото. След второто завъртане на диска няма как да не се съгласите, че Deicide са велика група.
8. Suffocation - "Effigy of the Forgotten"
Ето до къде води непрекъснатото слушане на Morbid Angel! Suffocation са най – видните последователи на „ангелите” и това ясно се усеща в разкостващия “Effigy of the Forgotten”, може би първият пълнокръвен техничен дет метъл албум. Клането е ужасяващо в парчета като “Infecting the Crypts” и “Habitual Infamy”, където човек наистина може да се уплаши от пословично злата атмосфера и невероятното свирене на изгравящите американски величия. За много хора, като към това число поставям и себе си, “Effigy of the Forgotten” си остана върха в кариерата на легендите – една кървава тава, която винаги ще има ефекта на сатър в главата. 9. Cannibal Corpse - "Tomb of the Mutilated
“Tomb of the Mutilated” е пример за това как една група може да бъде най – успешната в определен стил (от гледна точка на продажби и популярност), без музиката й да съдържа и нотка комерсиализъм. Най – голям принос за това, естествено имат смазващо бруталната обложка и потресаващо садистичните текстове на психопата Chris Barnes. Cannibal Corpse, обаче не присъстват в тази класация, защото се веселят, пеейки за разкъсани вагини и потрошени с чук физиономии, а заради невероятния си композиторски талант. Чуйте "I Cum Blood" и ще разберете какво искам да кажа.10. Sinister - "Hate"
Холандската школа в дет метъла ни предлага истинско изобилие от талантливи изпълнители, което направи избора ми изключително труден. "Hate" на класиците Sinister е окончателният ми избор, от който не съжалявам, тъй като тук не става дума за обикновен дет запис. Между непосилно тежките среднотемпови рифове, забиващи се като бургии в мозъка и ожесточеното реване на Mike van Mastrigt се разгръща плашеща във своята демоничност атмосфера. Не може да не бъдете замаяни от чувството за някакъв нечист ритуал, което оставят песни като "Awaiting the Absu". Стройни композиции, майсторско свирене и неподправена омраза - проста, но ефикасна формула. "Hate" е албум, който напълно отговаря на името си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар