Огромна, наподобяваща замък психиатрична болница, разгърнала няколко крила, издигаща се в четири кули, побрала в себе си стотици килии, запечатани с метални врати и завършвила в безумно подземие, скрило между олющените си коридори и тъмни галерии неизвестен брой кошмарни, недостигнали човешко ухо тайни. Така щеше да изглежда френската екстремна музика, ако бе сграда; няма „нормална” банда, няма надежда, няма изход. Като група, чийто фронтмен работи в още една лудница, Benighted се възползваха максимално от познанията си в областта на човешката душевност и напълно заслужено се превърнаха в грайндкор сензация. Техният творчески възход, вдъхновен от безграничните територии на шизофренията роди “Icon”, албум така тежък и съвършенно композиран, че след още няколко години заслужено ще удари всепризнатия статут на класика в европейската и световната сцена. Добре премислили ситуацията, петимата си дадоха четири години за "Asylum Cave" и днес той едно повече от задоволително продължение на големия си предшественик.
Шеговито встъпление на сутрешен радио блок изригва в безподобния ужас на заглавното парче, където рифовете-запазена марка се редуват с бръснач а ла късни Napalm Death преди краткото, но гениално соло - демонстрация на впечатляваща класа в този жанр. Стила на Benighted няма как да бъде сбъркан, той гравитира около традиционната кървава мелница с модернизиран в рамките на поносимото звук и бруталния дет на касапите Aborted. Парчетата стигат сериозна, ала все още реалистична за грайнда дължина като никога не губят фокус. Още в “Let the Blood Spill between my Broken Teeth” Truch използва цялата богата палитра животински звуци, насаждайки внушението за огромен зоопарк от мутирали хищници. Да запазиш ужаса в неговата най - чиста форма изглежда постижимо след Benighted и "Fritzl" чудесно го демонстрира. Далеч от съвършен, но абсолютно безкомпромисен, “Asylum Cave” е аудио учебник за параноята и хистерията.
[7]
Няма коментари:
Публикуване на коментар