- Почти неволно изданията от XXI в. са ограничени до две. И те не са на...
- …Mastodon. Ако фигурираше албум на техничните прог мамути (без значение кой от четирите), той щеше да е на първо място, а чартът и без друго е достатъчно субективен.
- Поради присъствието им в първите две или запазеното място в някоя от предстоящите класации, се поднася извинение (за отсътвието им тук) на: Swans, Hellhammer/Celtic Frost/Triptykon, Death, Shining (Швеция), Meshuggah, Shrinebuilder, Enslaved, Godflesh, Horseback.
Сега е време за десетте заглавия.
10. Blut Aus Nord – ‘The Mystical Beast Of Rebellion’
Най - екстремният запис от десетте, ‘The Mystical Beast Of Rebellion’ е тъмна церемония на духа, а гениалният Vindsval – първият човек, дарен с мистичната сила да сваля звезди с няколко отмерени удара по струните. Солидните като магма рифове и неуморната барабанна картеч създават от съвкуповлението си т.нар. shoegazing блек метъл. След четиридесет минутно пътешествие през черни дупки до най - безумните бездни на Вселената Blut Aus Nord се приземяват обратно, пресъздавайки звука на разбиващ се в Земята метеорит.
9. Isis – ‘Oceanic’
В резултат на 13 години бавно и упорито катерене, Isis достигнаха върха и сложиха своя край, точно когато трябваше. За сравнително кратката им, но вълнуваща кариера и изключителния успех на албуми като ‘Wavering Radiant’ е подходяща научна дисертация, но има един доста по – приятен начин да се даде обяснение на щатския пост метъл феномен - с една единствена дума: 'Oceanic'.
8. Anathema – ‘Judgement’
Anathema са просто шокиращи в емоционалния си обхват и всеки техен албум от ‘The Silent Enigma’ до ‘A Natural Disaster’ (включително) е неразделен другар от тийн годините до... края на житейския път. Ето една малка тайна, не харесах 'We're Here Because We're Here', не защото му липсва потентност или въпросната емоционалност, а поради отсъствието на вкочаняващия студ и маниакалната депресия, съпътстващи всяка песен на музикантите от Ливърпул до въпросния противоречив запис. Разбира се, много хора се опитваха (и продължават) да ми обяснят защо са го харесали толкова, но единственото лечение на болката от няколко десетки слушания на този слънчев и оптимистичен прог „опус” бе ‘Judgement’. Останала в сянката на всеобщо признатия шедьовър - 'Alternative 4' и повратния ‘Eternity’, петата Anathema дори не е така авантюристична, както ‘A Fine Day To Exit’ и въпреки това остава може би най - зрялата тава на англичаните, а 'Deep', 'Wings Of God' и двата инструментала осигуряват на слушателя гореща вана... от сълзи и кръв.
7. Killing Joke – ‘What’s THIS For...!’
Интелигентни, безапелационни и неизчерпаеми откъм идеи, Killing Joke винаги имат какво да кажат и винаги го казват с невъздържан, истеричен вик. Една от онези неостаряващи банди, които с младежкия си дух, постоянството и аргументирания си протест срещу всичко грешно в съвременната реалност всеки път постига своята цел, лондончаните остават в историята. Защото са влияние на огромен процент от екстремните величия, защото тълпите в техния своеобразен митинг постоянно се разрастват или защото Jaz Coleman е един от най – харизматичните фронтмени на планетата. Да вземеш ‘What’s THIS For...!' и да го сложиш в класацията си е не по - малко банално от това да избереш 'Paranoid' и 'Master Of Puppets' от творчествата нa Black Sabbath и Metallica, но в случая бе неизбежно. Иновативен, грандиозен, безсмъртен!
6. Winter – ‘Into Darkness’
Нормално описание за ‘Into Darkness’ липсва. Така, kакто в тези 46 минути фюнеръл дуум празнота липсва всякаква емоция, перспектива и живот.
5. Voivod – ‘Killing Technology’
Ако 21 години по – късно Meshuggah го извеждат до съвсем нови, недокоснати от човешка ръка територии, през 1987 Voivod създават кибер траша. ‘Killing Technology’ никога не видя върховете на ‘Dimension Hatröss’ и ‘Nothingface’, но остава абсолютен култ и важен ориентир в налудничавото изкуство на канадските авангардисти. С рифове тип „аз-роботът”, жужащ бас и насекомоподобните вокали на Snake Voivod постигат аудио еквивалент на сътворения от Айзък Азимов футуристичен свят... с няколко зловещи разлики. ‘Killing Technology’ вероятно е записан през 2987, но в последствие върнат едно хилядолетие назад с машина на времето. Целта остава неизвестна.
4. Faith No More – ‘King for a Day, Fool for a Lifetime’
Тук се съдържа от всичко, превърнало Faith No More в бандата, която са. Елегантно вплетения фънк напълно превзема хоризонта с ‘Evidence’, след това шизофреникът Mike Patton плаши дори пациенти с най - тежка форма на душевни деформации в 'The Gentle Art Of Making Enemies' и 'Ugly In The Morning', а прелестните балади 'Take This Bottle'/'Just a Man' доказват, че магия все пак съществува. Странно как толкова авангардна група успява да постигне такъв успех. Но в края на краищата Faith No More не е просто музика, а начин на мислене, преоткриване и оценяване на света.
3. Type O Negative – ‘World Coming Down’
Роден от тоталното психическо и физическо рухване на Peter Steele седмица след кончината на неговите любими хора, ‘World Coming Down’ е най – откровената, потискаща и тежка (!) творба на Type O Negative. Доказателствата са много. Погребалният марш ‘Everything Dies’ трогва и хилядолетна скала в средата на необятния океан с опростения, но кървящ в нечовешка болка текст, кокаиновата ‘White Slavery’ мъчително унищожава ‘Sinus’, ‘Liver’ и ‘Lung’, а баса на ‘Creepy Green Light’ гради основите на цял Некрополис. Финалът идва с бруталния кавър 'Day Tripper' и Steele за четвърти път от общо осем (не забравяйте Carnivore) издълбава името си в безкрайността... с бръснарско ножче.
2. Cynic – ‘Focus’
Транскосмичен звезден контакт осъществява Paul Masvidal през 1993 - един още млад мъж, който с любопитство и настоятелност се озовава сам в пустотата и безкрайността на Вселената. Житейския му път вече е предначертан. 'Focus' позволява на Cynic абсолютно всичко. Резултат от умението им да смесват екстремен метъл с всяко друго изкуство или идеология, дебютът на флоридските прог легенди ги намери в позицията на вечни изследователи и класици.
1 и половина: Neurosis – ‘Through Silver In Blood’
Neurosis могат да правят неща, 
на които никой друг не е способен. Могат да издадат албум от 60-минутна тишина, където единственото усещане за пространствено-временен континуум ще даде нежното щракване на касетката/диска/плочата, но в края той ще остане достатъчно брутален, за да ти раздроби черепа като хидравличен чук. Без слаба секунда в дискографията им, бе много трудно да се посочи точното произведение, но ‘Through Silver In Blood’ ражда енигмата... и променя животът ти.
Трайбъл ритми си играят с пулса, учестявайки сърдечната дейност почти до пръсване, докато Scott Kelly и Steve Von Till са сключили договор за съвместна работа със Смъртта като отсяват всичко негативно от душите на нейните жертви, за да го вградят в непреходни рифове. Няма изход от музикалните пластове на 'Through Silver In Blood'! Звучейки мащабно и космично, това е срещното пространство на всички видове - от амеби до извънземен интелект.
И големият победител е...
1. ?
Няма голям победител. Никога не е имало! Ето защо тук ще бъде поставен твоят албум. Този, който крепи необятния свят вътре в теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар