shogot's top 10: summer hits 2011

10. Ghost Brigade - 'Clawmaster' ('Until Fear No Longer Defines Us')

Притичват полуголи хора, дечица се радват на пясъчния си замък, вълнички отмиват песъчинките в задниците им, биричката се лее с весело клокочене, слънцето разтяга усмивки на кипнали хормони, а Ghost Brigade унищожават света с шепа рифове и няколко сола. ‘Clawmaster’ е идеалното начало на всяка лятна вечер и вероятно най – представителното парче от албумът, който превърна тези талантливи финландци в едно от твърде горещите имена на екстремната сцена през 2011.

9. YOB - 'Adrift in the Ocean' ('Atma')

Преди две години завръщането на YOB се оказа един от най – плодовитите реюниъни в екстремната музика с появата на мрачния, мащабен и много вдъхновен ‘The Great Cessation’, а сега ‘Atma’ добавя още няколко блока в пирамидалния им дуум, като неочаквано достига класата нa ‘The Illusion of Motion’. Закриващият океан от звуци ‘Adrift in the Ocean’ е стихийна песен, където вокалите на Mike се разбиват като гигантски вълни в монументална скала от зловещо назъбени рифове, преди гръмовните барабани да завихрят водовъртеж, който шеметно засмуква брилянтното соло в дълбините.

8. Sobre a Maquina - 'Garca' ('Areia')

Световно неизвестният бразилски авангард Sobre a Maquina издава втория си албум в две години и, о поругани светии, ‘Areia’ е шибан звяр! Със зашеметяваща комбинация от джаз, прог, индстриъл и шоугейз, изданието постига страхотен ефект, бидейки едновременно стерилно и органично; бездушно и одухотворено;монотонно и динамично; тежко и леко; студено итопло. Това определено не е метъл, но по много параграфи четирите инструментални абстракции (‘Garca’ просто е личен фаворит) могат спокойно да се причислят към екстремната музика.

7. Crowbar - 'Let Me Mourn' ('Sever the Wicked Hand')

‘Sever the Wicked Hand’ е нож с две остриета. От едната страна Crowbar демонстрират това, което умеят до съвършенство, синтезирайки най – силното, на което са способни, но от другата ни представят твърде изненадващо откритие. Изненадващо както за нас, така вероятно и за тях самите. Да се прави класен слъдж от музиканти с техния опит и способности едва ли е нещо толкова трудно, но да буташ точно този субжанр към нов апогей малко след като си сложил край на видимо безконечна зависимост от алкохола, безспорно заслужава адмирации и се явява своеобразна иновация в екстремния дуум. В личен план новият Crowbar е триумф след застой. В музикален – най – доброто, което са издавали от ‘Odd Fellows Rest’ насам. Но като въздействие и атмосфера ‘Sever the Wicked Hand’ си остава изтерзан, прогнил и абсолютно обречен опус, който с парчета в духа на ‘Let Me Mourn’ добавя нов, вълнуващо епичен елемент в музиката на Crowbar. Слъдж в перфектната му форма.

6. Today is the Day - 'Remember to Forget' ('Pain is a Warning')

Под булото на лудостта, завинаги увиснало над съзнанието на Steve Austin, всъщност се крие нещо дълбоко емоционално, чувствително, ранимо и човешко. Депресивната балада ‘Remember to Forget’ загатва за това кътче в душата на психясалия фронтмен, извел своята експериментална дружина Today is the Day до дефиниращия ги девети албум, ‘Pain is a Warning’. Песента е така шокиращо дълбока, че на неин фон останалите чукове в албума, напук на техническото съвършенство, с което са изсвирени, звучат като поток от разхвърляни дисонанси. Американските крале на безумието никога не са правили нещо по – красиво и въздействащо.

5. Caina - 'Callus and Cicatrix' ('Hands That Pluck')

Това вече няма никакъв аналог. Дори след феноменалния последен Starkweather, ‘This Sheltering Night’, Rennie Resmini пак е намерил начин да надскочи себе си, като с гост участието си в дългоочаквания ‘Hands That Pluck’ той превежда гласа си през неизброими настроения и състояния, потапяйки Caina няколко пъти по – дълбоко в дебрите на безумието. Като се има предвид, че в композиционно отношение песента е абсолютен шедьовър, който с откровено зловещите си екстремни звуци потискащо контрастира на предшестващата го прог-джаз перла ‘The Sea of Grief Has No Shores’, е наистина невероятно, че в ‘Callius and Cicatrix’ Andy призовава навярно най – впечатляващия жив вокалист в тази музикална вселена. А колкото до албума в неговата цялост – да не се пропуска - Caina остави след себе си още една гнойна язва в комерсиалната музикална индустрия.

4. Destroy Judas - 'Wake' ('Wake' EP)

Комбинирайки пост метъл със сух и горещ като камък кръст и кипящ, катранен слъдж по един особено музикантски и красив начин, Destroy Judas са чудесна изненада и конкурентни дебютанти. Едноименната песен от първото им мини, ‘Wake’, подчертава идеята за възможно най – анти- летните анти- хитове както с бегемотското 20 минутно времетраене, така и с вълнуваща многопластовост, която в случая неизбежно подбужда асоциации с Neurosis. В мъглата на своята мрачна атмосфера, ‘Wake’ оставя куп неясни, неразгадаеми символи, които може би носят след себе си някое мистериозно пророчество и скритата истина за миналото, настоящето и бъдещето, ала тези символи ще останат непонятни завинаги. Непобедими на върха на всяка адекватна класация (в този ресор) за мини-албуми от 2011. И за летни хитове, разбира се.

3. Tombs - 'Black Hole of Summer'

‘Black Hole of Summer’ е най – античовешкия от всички античовешки летни хитове. Брутални рифове, ненормална атмосфера. Основна тема… смърт. Внушение за… смърт. Пътешествие към… смъртта. Tombs са онази пресечна точка на хардкор, слъдж, блек, дет и пост метъл, която никой друг не може да бъде. Идваме от земята и си отиваме в земята. Mike Hill никога не лъже.

2. Mastodon - 'Black Tongue'/'Curl of the Burl' ('The Hunter')

‘You can run to the sea

You can run to the forest

You can hide, but you’ll never escape’

‘Black Tongue’

И Mastodon летуват. Могат да си го позволят, след като очевидно са завършили работата по своя пети студиен опус и дори още по – очевидно този пети студиен опус е на път да превърне 2011 в тяхната година, както впрочем се случи през 2009, 2006, 2004 и 2002. Наистина, пътят им нагоре продължава, с разликата, че препятствията вече почти липсват. Mastodon са едни. Безполезните сравнения, укори и обвинения в толкова любимия термин „разпродаване” само доказват, че мамутите са пораснали още повече. Не е лесно да се даде пълно обяснение за постоянно множащия се успех на тази банда, но темата ще се разисква за пореден път от 27.09. нататък. Дотогава можем само да се наслаждаваме на двата свежи летни хита, които четиримата подариха специално за горещия сезон.

1. Ancient VVisdom - 'World of Flesh' ('A Godlike Inferno')

Anient VVisdom. Не Wisdom, а VVisdom. Основани и поведени надолу от Nathan Opposition, бившият барабанист на титаните Integrity. И това надолу не е поредното високопарно изказване около няколко наивни музиканти, свирещи наивна музика, насочена към наивна аудитория. Те са вярващи и всяка песен от дебютния им албум ‘A Godlike Inferno’ е пряко свързана с Луцифер. Те са мистериозни и без да прикриват лицата си по примера на окултната сензация Ghost. Те са и доста опасни хора. Става все по – забавно, нали? Е, добре, миналата година Ancient VVisdom издадоха сплит с Charles Manson. Серийният убиец. По този повод казват, че животът му просто се е стекъл много сложно, което не му пречи да е изключителен композитор… Коментарите по този въпрос остават за вас.

Та същите тези Ancient VVisdom, поведени надолу от Nathan Opposition, вярващи в Луцифер и записващи с Charles Manson, издадоха първия си пълнокръвен албум на 6 – ти Юни. Той обаче още не може да се намери в пиратските сайтове, сякаш за да подчертае мистиката, обвила създателите му. ‘World of Flesh’ обаче ме обсеби до такава степен, че последните месец и половина съм я слушал повече пъти, отколкото мога да преброя и не можейки да издържа повече без този албум, направих нещо, което ми се случва много рядко – писах на лейбъла им с молба за промо, защото такова не бе получено в никой от сайтовете/списанието в които пиша. Три (!!!!!!!!!!!!!!!!!!) секунди по – късно албумът се приземи в пощата ми.

Е, ‘A Godlike Inferno’ определено ще се приземи и на върха на повечето музикални класации за 2011. Атмосферичен - предимно акустичен, мрачен, окултен, вълшебен… Епична медитация под звуците на магични вокални хармонии, китарни ефекти, перкусии…