2011: Най - силните албуми според гост №2

Освен китарист на българската блек метъл дружина Dimholt и автор на ъндърграунд уебзина за екстремна музика Metalbs, Асен Христов е един от най - големите пичове, с които имам честта да общувам. Откакто се познаваме винаги, независимо от време, място, събитие и всички други "дребнички" обстоятелства, Асен е готов да се ухили, да надигне бирата, да зареди заобикалящите го с добро настроение и после... пак да надигне бирата. Винаги. Човек с добра аура. Освен, когато е на сцената. Или пък раздира уредбата ти с риф. Той наистина живее с екстремната музика - диша чрез нея, черпи вдъхновение от нея и накрая ни го предава със звук или думи. Време е да упражни втория начин и в този блог. Наздраве! Още едно!

A headbanger's head! --->


Last Minute:

Leviathan - 'True Traitor, True Whore'

Всеки с опитно ухо ще усети при "True Traitor, True Whore", ако не друго, то поне това, че албумът е плод на или дълбок емоционален срив, или на злоупотреба с някакви вещества. Няма как този материал да е следствие от график за запис или изпълнение на договор с лейбъл. В новия материал на Leviathan, Wrest преплита всевъзможни шизоидни нюанси и е създал един наистина "труден" албум. Това не е ортодоксалният блек метъл с познатите рифове, а мрачна агресивна психеделия с втвърден звук, която носи болката на човешката психика. Едно от нестандартните попадения за тази година, въпреки трудностите, които записът създава за слушателя.

Volturyon - 'Coordinated Mutilation'

"Coordinated Mutilation" е едно от свежите попадения през последната година и въпреки, че Volturyon не преоткриват дет метъла, то поне го представят достатъчно авторитетно и преценено. Албумът е здрав, техничен и наситен с енергия дет метъл, който комбинира класически похвати с по-нови методи за раздробяване на вратни мускулатури. Препоръчителен за тези, които имат излишни количества енергия и калории за изгаряне.

25. Machine Head - 'Unto the Locust'

Machine Head заслужават адмирации заради смелостта си да се развиват и да предпочитат музикалния напредък пред социално-обществени пориви да правят музика. Бунтарският дух пак е на линия, но облечен в майсторски модерен метъл, за който лично Rob Flynn е ходил на уроци по пеене и китара. Подобно на творбите на Metallica и Maiden от по-ново време, в "Unto The Locust" доминират дългите парчета - явен знак от Machine Head, че 3 минутните хитове вече не им се нравят. Бандата е намерила формулата, с която да изрази своите идеи и вече втори албум подред ги пласира успешно.


24. Vader - 'Welcome To The Morbid Reich'

Ветераните в полската екстремна сцена се завръщат триумфално със солиден албум, който говори за непреклонност и опит. "Welcome To The Morbid Reich" е изключително здрав, изпипан и концентриран албум, писан в основата си по стара Вейдърска рецепта. Не липсват разбира се и модерни вметки и майсторски включвания откъм солата, но в общи линии албумът намеква за респектиращата позиция на Vader в новото време. Единственият минус, но той важи за цяло едно поколение записи, е вечно доловимият дигитализиран звук на барабаните, който просто на отделни моменти "разваля" ефекта от слушането, но както казахме - това не е нито вина, нито проблем само при Vader.

23. Primordial - 'Redemption At The Puritan's Hand'

Една от бандите, която за пореден път впечатлява с улегналост, самочувствие и респектираща мъдрост. Не става въпрос конкретно за текстове или концепции, а за цялостно присъствие. Primordial повдигат духа, наелектризират и пречистват, разказват човешки съдбини и гледни точки, от болката на загубата до опиянението от победата. "Redemption At The Puritan's Hand" е философския камък, който модерният човек инстинктивно търси.

22. Infestus - 'Ex|Ist'

Един от задължителните блек метъл албуми на годината. Силата при "Ex|Ist" е пестеливостта, която обаче не се превръща в монотонност и безкрайни повторения. Въпросната пестеливост успява да създаде неизличимата мрачна атмосфера, а всички интересни детайли, както вече става традиция в добре скроените албуми, са покрити и сякаш са оставени да излязат на повърхността при второ/трето/четвърто слушане на албума. Няма претенции за олд-скуул и категоризации - просто изразни средства и тяхното умело експлоатиране.

21. Farsot - 'Insects'

Още едни от знаменосците на немския пост-блек или както там масите искат да го назоват. Чувството е блек метъл, похватите са - не питайте. "Insects" е концептуален албум и сякаш предвид комплексността си, най-добре би било да се приеме наведнъж, на цял залък. Издържан предимно в средно темпо, актуалния албум на Farsot е философско пътешествие и като концепция, и като музика. Тук-таме се прокрадва "модерния" Enslaved, на други места омайващи и спокойни пост-рок извивки, а понякога същите биват прекъсвани от здрави и остри като бръснач насечени рифове. Модерен блек метъл елит.


20. Mitochondrion - 'Parasignosis'

Заедно с Ulcerate създадоха две от дет метъл изчадията на годината, за които още дълго време ще се говори. Забравете битовия, традиционен дет метъл, а вместо това затягайте коланите за побъркващо психарско пътешествие и атмосфери, които влудяват и предизвикват фобии. Mitochondrion не са тук, за да демонстрират как се свири, а по-скоро звучат сякаш са изпаднали в транс и предават само това, което мракът им диктува... А то е обвито в дет метъл черупка. Наистина е добре да се чуе, защото само думи и епитети не са достатъчни тук.

19. Decapitated - 'Carnival is Forever'

Decapitated преживяха немислими кошмари и бяха на ръба да изчезнат като име, но събраха сили и рестартираха системите си. "Carnival is Forever" е музикалното допълнение към предшественика "Organic Hallucinosis" от 2006. Бандата демонстрира безкомпромисност по отношение на модерното звучене, запълнила е отделни нишки в парчетата с изненадваща атмосфера и ясно заявява, че прераждането е само първата крачка към бъдещи творчески търсения. "Carnival is Forever" е модерен екстремен метъл, но от добрата реколта.

18. Deicide - 'To Hell With God'

Въпреки леко "изтъненото" звучене новия албум на Deicide отново блика от идеи, разнообразие и свежест, доста често неочаквана от банда с над 20-годишен стаж. Няма прошка. Скорост, рифове и вездесъщите брутални вокали на Benton са смесени в безмилостни композиции. Deicide са се отървали от тягостните настроения в предшественика и са се върнали към търсенето на адреналина и енергията в песните.

17. Burzum - 'Fallen'

Явлението, което винаги ще предизвиква спорове и дискусии. Решението за следващ албум, почти веднага след "Belus", предизвика някои съмнения, но те са неоправдани. "Fallen" е един добър блек метъл албум, където макар и да липсва класическата невъздържаност, се забелязват добре комплектовани идеи. Забелязва се композиране, желание за "оформяне" на идеите. Да, вокалите на Варг не са истерични като преди, но новите песни като идеи не отстъпват по нищо на старите и носят също така неповторима атмосфера.


16. Ygg - 'Ygg'

Случи се така, че в годината, в която Roman Saenko реши да вземе почивка от основната си дейност, на хоризонта се появиха сънародниците му Ygg с едноименния си дебют. Всъщност може би добрият резултат се крие в опита на отделните членове - бивши и настоящи такива в банди като Khors и Nokturnal Mortum. "Ygg" е превъплатил добре познатата атмосфера на Drudkh - тежките епични композиции, пропити с болка и носталгия, но без да навлизат прекалено навътре и да изпускат детайлите от контрол. Изключителен дебют с мощна, зовяща за битка атмосфера и повдигащи духа песни, които се нагаждат до епосите на Drudkh, или поне докато не бъдат изместени отново от там от самите колоси, които обявиха албум за идната 2012-та година. Но дотогава - "Ygg"!

15. Old Silver Key - 'Tales Of Wanderings'

Присъствието на дебюта на Old Silver Key в класацията се дължи до голяма степен на самото събитие - колаборация между Roman Saenko (Drudkh) и Neige (Alcest). Въпреки, че по лично мое мнение албумът не може да се мери с произведенията на Drudkh и Alcest поотделно, той все пак предлага интересен материал, който се явява нещо като запълване на нишата. Пишейки тези редове съм с ясното съзнание, че Alcest вече публикуваха откъси от бъдещия си албум, а Drudkh отдавна обявиха издание за 2012, но все пак "Tales Of Wanderings" е един добър дебют, с атмосферични и нежни пост-рок парчета, които клонят повечко към нещата на Alcest, а и изпети от ангелския глас на Neige, човек няма как да направи по-различна преценка. И все пак торбата с пост-рок подаръците става все по-обемна и вътре има какво ли не...

14. Blut Aus Nord - '777 Sects'/'The Desanctification'














Blut Aus Nord отново нагазват в дълбоките води, от които за момент бяха изплували с триумфалният "Memoria Vetusta II". На преден план отново са "болните" звукови търсения на Vindsval, които изстискват слух и разум с дисонантни неравноделни теми, солидно еймбиънт/индъстриъл звучене на моменти и пост-апокалиптично отчаяние като притурка. Ехх, как се наредиха тези определения... Този проект отдавна се е доказал с иновативния си прочит на класическото блек метъл наследство и предлага още една порция философски мрак, облечен в необятни музикални хоризонти.

13. Glorior Belli - 'The Great Southern Darkness'

Да, последната дума от заглавието е "Darkness", а не "Trendkill". И то напълно пасва на музиката в последния албум на франзуците Glorior Belli. Човек се чуди - толкова ли досега нямаше на кой да му хрумне да смеси блека и southern/блусарския саунд? Може и да е имало, но не и по такъв успешен начин. Това е не само една от най-сполучливите бленди на годината, но бих казал и на последното десетилетие, през което блек метълът позволи вътрешни реформации, за да може да оцелее и да предлага в днешно време всевъзможни форми и субжанрове. Поредното доказателство за богатството на френската школа в блека.

12. Supreme Pain - 'Divine Incarnation'

Или казано по друг начин - бета-версията на Sinister, която с този албум прави категоричен намек, че и бета-продуктите са използваеми. Новия албум на модифицираният състав на холандските легенди е страхотен, брутален и преценен на място дет метъл, с всички нужни подправки, за да е едновременно слушаем, но и надъхващ. Тъй като последното десетилетие бе превзето от банди, чиито членове са изключителни инструменталисти, демонстрирайки безброй похвати при свирене, но за съжаление често без композиторски нюх, то олд-скул ветераните нямаха голям избор, освен да продължат, надявайки се някой да им обърне внимание. "Divine Incarnation" е точно албумът, на който старите фенове на бруталния дет метъл трябва да обърнат внимание - агресия, надъхващи рифове и страхотните вокали на Aad Kloosterward, влудяващи барабани и спираща дъха динамика. Един от дет метъл албумите на годината.

11. Klabautamann - 'The Old Chamber'

Едно от прог-блек попаденията на годината. Започнали из дебрите на фолк забежките в началото на съществуването си, Klabautamann постепенно преминават към на първо слушане разхвърлени, но в общ план грижливо подбрани музикални идеи, които достигат пълен синхрон в "The Old Chamber". Без да претендират и без да има някакви наченки за покоряване на музикални пиедестали, Klabautamann представят разнообразни среднотемпови идеи с много добър студиен звук. Тук-таме в китарните теми се долавя и щипка модерен Enslaved, което не би трябвало да изненадва. Пореден качествен немски продукт.

10. Thy Catafalque - 'Rengeteg'

"Авантгардно" може да звучи банално, а от там и доста объркващо като понятие, но в случая с Thy Cаtafalque пасва най-добре. "Rengeteg" е един от най-смелите и интересни албуми на 2011 и предлага величествени иновации, които, както някой беше казал: "Колкото по-странни стават, толкова по-добре се получават". Метъл-нишките в албума се вият като плетеница редом с баладични и мрачни еймбиънт фонове, като цяло намекващи за блек метъл корените на проекта. Силната страна на песните обаче е лекотата, с която те допускат на пръв план да се прокраднат носталгични и пламенни фолк елементи (най-вече пеенето), без да се разсейва цялостното звучене и рязко да се пристъпва в противоположни полюси. Емоционалните вокали придават на албума неверятен заряд и са сред ключовите фактори за това "Rengeteg" да е толкова интересен за слушане.

9. Altar Of Plagues - 'Mammal'

Altar Of Plagues са сред бандите, които съумяха да пречупят атмосферата на блек метъла чрез иноваторски похвати и пост-рок наченки, за да създадат това, което е "Mammal". Ееричното им, на моменти почти ритуално звучене, създава сковаващи от студ и отчаяние звукови стени и пропива песните с мистика. "Mammal" е огънят на класическия блек метъл в съчетание с емоциите и виденията, породени от модерният свят и емоционалната изолация. При наличието на голям брой групи, които прибягват до надрастване на стандартния блек метъл, Altar Of Plagues са определено сред знаменосците.


8. Helrunar - 'Sol'

Да се заемеш с двоен албум в сферата на блек метъла в наши дни би стреснало много хора. Helrunar обаче го правят по перфектен начин и настоящият им албум "Sol" е не само най-доброто в досегашната им история, но и един от монументалните албуми на годината. Без излишно да се парадира с реклами за атмосферичен и т.н. блек метъл, немците Helrunar успяват с класически методи да създадат епохален звук и мащабни епични композиции, които са и продуцирани по идеален начин - студени рифове и отчетливи динамични барабани. Невероятна атмосфера, която с гордост припомня за величието на 90-те и блек метъла.

7. Fen - 'Epoch'

Заедно с Lantlos затвърдиха категорично понятието блек/пост-рок. Или по-скоро пост-рок/блек. Или по-скоро все тая! "Epoch" е истинско богатство по отношение на атмосфера, еерични и мрачни, пропити с болка пасажи, редом до естествено и мащабно звучащи агресивни моменти. Fen наблягат изключително на акордите, нестандартните времена, и всяка тема е преценена колко пъти да бъде повторена, за да може слушащия да се потопи в света на "Epoch". Определено затвърждават позициите си сред бандите, които строят колоните на моста между блек метъла и всичко абстрактно, с което той би могъл да се съчетае.

6. Solstafir - 'Svartir Sandar'

Добре дошли в света на Solstafir. За запознатите - евала, за непросветените - пригответе се - няма връщане назад! "Svartir Sandar" е завладяващ епос, носещ се на крилете на апокалиптично рок звучене и тежка емоционална палитра. Исландците за пореден път успяват да създадат дългосвирещ музикален монумент, този път дори под формата на двойно издание. Отново с наелектризиращ органичен звук и с разнообразни парчета, които редуват емоционални изблици и спокойни, почти приспивни мелодии, носещи философска загадъчност и психеделия. Не липсват и носталгични моменти, които сякаш допускат танцувална еуфория, сякаш радост, която да се изживее през сълзи, но въпреки това прочистваща и зареждаща. Великолепен албум и едно от най-силните издания на годината!

5. Vektor - 'Outer Isolation'

Докато траш колегите им от последното десетилетие сякаш си бяха поставили за цел да възродят този жанр, Vektor използваха същата формула, за да миксират нещо свое и уникално. "Outer Isolation" спокойно може да се нарече траш-албумът на годината и причината е начинът, по-който Vektor го поднасят: футуристичен, техничарски и в крайна сметка майсторски. Осем парчета, които предлагат безкраен арсенал от идеи и обрати, изпипани до последен детайл, и изсвирени безгрешно. Може да се каже, че Vektor биха впечатлили само фенове на всичко екстремно и технично, но повярвайте ми - това име предстои да бъде споменавано от доста хора и медии за в бъдеще.

4. Wolves In The Throne Room - 'Celestial Lineage'

"Celestial Lineage" с чиста съвест може да бъде наречен "ритуален албум на годината". Wolves In The Throne Room триумфално затварят трилогията, за чийто край беше обявено настоящото им издание "Celestial Lineage" и оставят музикален завет, който със сигурност ще има легендарен статус в бъдеще време. Силни думи - да, но пък за силни албуми. За пореден път братята Weaver омагьосват с атмосфера и напоени с мистика и епос колосални произведения, които се вият като течението на бурна река, помитаща всичко по пътя си. На моменти потайни, на моменти носталгични, Wolves In The Throne Room сякаш винаги успяват да уловят силни емоции и да ги "облекат" в музика. Музика, която те разтърсва.

3. Ulcerate - 'The Destroyers Of All'

Новозеландците Ulcerate разработваха няколко години наред магическа формула, която в последния им албум "The Destroyers Of All" почна да материализира нечувани явления. Кой би очаквал точно от този кът на света да се пръкне такъв мизантропичен (и атмосферичен!) дет метъл, който спокойно слага доста конкуренти под флага на "техничен дет метъл" в джоба си? Аз лично не. Поне досега не бях. Ulcerate са създали крайъгълен камък в модерното съчетаване на стилове и похвати. На моменти звучат сякаш Blut Aus Nord са започнали да свирят дет метъл. А на моменти звучат сякаш изпращат послание, че човек е нищожна биологична единица и е обречен на гибел.

2. Septicflesh - 'The Great Mass'

Ето ви го симфоничният метъл. Изпълнен с епика, техничност, динамика, обрати и величие. Слушайки "The Great Mass" човек наистина му се струва, че е въвлечен в един митологичен свят, където самите богове/божества са се изправили и законодателстват на фона на титаничен музикален фон. Septicflesh пак съумяват да пакетират всичко това в сравнително кратки парчета, които обаче са изпълнени с толкова много идеи, че се усещат като безкрайни. В добрия смисъл, разбира се. Друг въпрос, който "The Great Mass" поставя на масата, е използването на цели оркестри от екстремни банди. Ако резултатът е като в този албум, то определено да. Определено апогей в историята на Septicflesh.

1. Lantlos - 'Agape'

За кратко време си извоюваха солидно име и с "Agape" доказват, че граници и пречки не е имало, а явно няма и да има. Докато дебюта предлагаше сравнително ошлайфан блек, а ".neon" ни пренасяше в джаз-кошмарите на Herbst, "Agape" сам по себе си е тежък, ужасно мрачен и непредсказуем албум, където всичко познато е слято в перфектна симбиоза. Малко групи успяват да извлекат и да предложат такива емоционални палитри в рамките на по-малко от 40 минути. Не на последно място адмирации заслужава и звученето - за пореден път невероятен студиен звук. Блек/пост-рок/прочие титани!