Това е нищо. Когато гост номер три, Серьожа (с неизвестна фамилия, за негова сигурност), ми сподели, че е издавал безплатно списание за грайндкор в Сибир (???!!!), осъзнах че понякога е добре интернет първо да ти прави психологически тест и едва тогава да ти дава достъп до каквито и да е форуми, сайтове, най - вече социални мрежи... Серьожа живее в Екатеринбург и работи като атомен физик по "проект Чернобил,
Част II", а в свободното си време слуша "единствено и само грайнд, дет, кръст, нойз, малко слъдж и понякога индъстриъл". Единствено и само... Ако факта, че този човек е луд, или твърде успешно се преструва на такъв (по-вероятно, надявам се...) не е достатъчен, то тогава 15-те му албума на 2011 перфектно ме устройват да публикувам неговото творение. Защото човекът подготви същински битпазар за екстремизъм.Banned from the gouvernement --->
15. Today is the Day – 'Pain is a Warning'
С частични елементи на грайндкор, но в същината си експериментален нойз с много други поджанрови примеси, бидейки адски самобитни и единствени по рода си, Today is the Day изкараха един гениално брутален албум.
14. Revocation – 'Chaos of Forms'
От музикална гледна точка новия албум на Revocation е доста техничен, с много мелодия, модерна продукция и, макар вокалите на места да са леко изнервящи, 'Chaos of Forms' се оказва един твърде приятен запис.
В крайна сметка The Rotted не са Gorerotted – тях вече ги няма... А ‘Ad Nauseam’ не е никак лош, въпреки че нито се доближава до старите неща на англичаните, нито до дебютния им албум с тяхното ново име. Казано направо - непретенциозен албум с обилна пънк закваска, доста дет енд рол и запомнящи се песни, което... не е зле. Особено ако трябва да избирате между ‘Ad Nauseam’ и поредните деткор/метълкор инфантили, щедро предложени ни от индустрията.
12. Crowbar – 'Sever the Wicked Hand'
Няма по-подходящ вокал за такъв тип хероманска музика от алкохолизирания глас на Кърк. Няма и по-подходящи рифове - провлачени, бавни... Атмосферата също е перфектна.
11. Jungle Rot – 'Kill On Command'
Една от неколцината дет метъл групи, които останаха верни на стила си. При Jungle Rot няма никакви отклонения - просто стар дет с ръждива траш рифовка и един от най-отличителните вокали в жанра. Тази година подписаха с лейбъла Victory Records и направиха юбилейно шоу в Чикаго; записаха добър видеоклип, направиха мини-документация и по всичко изглежда, че Дейв Мартис и дружките му се наслаждават на добри времена.
10. Noisear - 'Subvert the Dominant Paradigm'
Noisear са поредната изтрещяла грайндкор тайфа, която подписва със загорелите за грайнд рецивидисти Relapse Records. Нетипичен заради голямата доза (музикална) маструбация, но определено албум, който събра вниманието на много маниаци миналата година. И за това има причина…
9. Weekend Nachos - 'Worthless'
Relapse Records, anyone? Наистина, албумът е кратък, но престъпно тежък и от него боли глава, да знаете.
8. Anaal Nathrakh - 'Passion'
Ами тази година нямаше нито Napalm Death, нито Fukpig, нито каквато и да била откровено отвратителна английска зверщина. Само Dripback (които очаквах), но пък те са толкова неизвестни, че дори ги няма по торент тракерите и блоговете. В самото си начало ‘Passion’ създава илюзията за нежна, пропита с любов музика, а всъщност е неистово груб, пропит с изнасилвачески-фетиш-педофилски мръсни чувства блек-грайнд с различни по стил и сила на честота на врещене вокали. Нещо като Picnic Of Love на Anal Cunt. Впрочем Seth Putnam май не на шега си умря...
7. Pop Will Eat Eatself – 'New Noise Designed by a Sadist'
Е, и те се завънаха. Много приятни и релаксиращи. Един от онези непретенциозни албуми, които не се набиват в прожекторите, но някак си подсъзнателно здраво се загнездват в съзнанието и то без адекватна причина за това. Например песента Disguise.
6. Dying Fetus – 'History Repeats' EP
Може да е мини-албум обаче е по-силен от повечето пълнометражни детове, които излязоха тази година. Също така може вече да не са на нивото на ‘Destroy the Opposition’, но Dying Fetus все още са (висок) стандарт в дет метъла. А кавърите на класически групи като Dehumanized, Broken Hope и Cannibal Corpse, са едни от малкото много добре подбрани и чудесно изпълнени такива. Дали новото 40-секундно парче, 'Rohypnol', намеква за завръщане към корените или напротив?
5. Maruta - 'Forward Into Regression'
Може и да се разпаднаха, но на кого му пука след като изкараха такъв маниакално-тежък грууваджийски албум! На кого би му пукало в следващите няколко месеца, всъщност...
4. Rotten Sound (‘Cursed’) = ултимативен груув ритъм + режещи като трион рифове
Убийствено. Прибавете към формулата (на успеха) и шибанярската продукция, направена в махленско мазе от човек, който си няма хал хабер от тая работа и получавате опасен за здравето грайндкор.
3. Benighted - 'Asylum'
Benighted заклаха прасето! Искате аргумент за това деяние? 'Let the blood SPIIIIIIL between my broken TEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEETH'!
2. Primus - 'Green Naugahyde'
Липсваха ми тези момчета. Една от най-необикновените групи в рок музиката се завърна… Е, не го направи с гръм и трясък... Не очаквайте нещо подобно на 'Frizzle Fry' или 'Pork Soda', или 'Sailing…'. Но не ми пука, защото това са Primus. Primus, които отново ни пълнят главите с псевдо-музика и отново подхождат с доброто старо ретардско отношение, защото песните са изпълнени точно с това. Поздравления, г-н Les. Вие сте гений!
1. Death Toll 80K – 'Harsh Realities'
Учудващо е как от страна като Финландия, популярна с (в голяма част от случаите) мазната си метъл сцена, излизат банди като Death Toll 80K (е, и Rotten Sound)...25-минутен суров дет-грайнд с атомен интензитет, способен да изравни „СССР“ със земята и мачкащи рифове, от които най-много да започнете да си събирате червата от пода . Един от онези албуми, които отключват паркинсон и пръста ти не спира да натиска риплей копчето. Всеки път, когато го слушаш звучи така нов и зарибяващ, а това е достатъчна причина 'Harsh Realities' да бъде моят албум на годината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар