2011: Най-силните албуми според гост №4

Диляна Делчева от Metal World ни разкрива всичко по-интересно, с което се е сблъскала в снега през 2011. Тя още веднъж е преминала през готически катедрали, изгубила е комуникацията и е наблюдавала Великата меса. Върнала се е чак до началото на времената. И светкавично е отреагирала на командата ми за доклад. Вълнуващ доклад, наистина...

Waiting for The beginning of times --->

15. Collapse Under the Empire – Shoulders & Giants е на тази позиция единствено заради вокалната си липса. На музикално ниво обаче, проектът на двамата немци е единствен по рода си смесен с електроника концептуален пост-рок, първа част от заплануваната двойна сага. Като един от най-въздействащите инструментални албуми, излизали през последните няколко години, “Shoulders & Giants” е повод за гордост както на създателите си и музикалните критици, така и на цяла една сцена.

14. Obscura – Omnivium остана единственият техничен дет запис, който ми хвана ухото през 2011 г. Младоците впечатлавят със сложни композиции, наситени с изненадващо навременни прогресарски преходи, които обаче не правят музиката им по-лесносмилаема и на йота. Времето ще покаже дали албумът им ще положи основата на бляскава кариера, но след магнум опус като “Omnivium” по всичко си личи, че шансовете им са нарастнали неимоверно.

13. Leaves’ Eyes – Meredead завари бандата по време на поредната им спирка по пътя към идеалната ниша, с което се превърнаха от “поредната” симфонична псевдоготик група с женски вокал в самобитна симфо-фолк банда с разпознаваем авторски почерк. Комплименти за една от все по-малкото групи напоследък, които не се страхуват да зачеркнат миналото си напълно, за да се преоткрият под една по-музикантска и професионална форма.

12. Thurisaz - The Cimmerian Years е чудесно допълнение към албума на Ghost Brigade - по-саундтраков и последователен, с кратки, но запомнящи се гост участия на Paul Kuhr от Novembers Doom и Thomas A. G. Jensen от Saturnus. За разлика от мрачните си колеги, белгийците ошлайфат звука си с помощта на многопластови инструментални мелодии с уклон към мегатитаничен финал, усъвършенствайки всяка нота по пътя си.

11. Ghost Brigade - Until Fear No Longer Defines Us за щастие печели от музиката си повече, отколкото губи заради няколкото странни идеи на финландската бригада, звучаща като слъдж/дуум отражение на Insomnium в новия си албум. От друга страна, момчетата са дяволски добри в това, което правят, независимо дали вдъхват чувство за смъртност на слушателите си, или свирят някоя от многобройните си красиви елегии, типични за родината им.

10. Iced Earth – Dystopia – ето, че Jon Schaffer постигна невъзможното и успя да намери ново попълнение към вокалната зала на славата на Iced Earth. Не само, че Stu Block звучи като неразривна част от добре смазана машина за музика в албум, който, макар и лишен от бляскави хитове, успява да звучи достатъчно примамливо и свежо, но и със сигурност внася искрица живот в сценичната програма на американските легенди, както се уверихме по-рано през годината.

9. Wolverine - Communication Lost отбеляза завръщането на групата с гръм и трясък, а истинската наслада за ушите на прогресив феновете със сигурност вече е оставила спомените за трепетното им очакване в миналото. Далеч не е лесно да издадеш отличителен прог метъл албум в една толкова успешна за стила година, но формулата към успеха е пропита във всеки звук на “Communication Lost”. За разлика от техничарските си колеги, шведите залагат на мрачно-провокативна атмосфера, която ще прикове вниманието и на най-претенциозните слушатели.

8. Dragonland – Under the Grey Banner – след спорния албум на Nightrage, целящ да достигне старошколско Гьотеборг мелодет звучене, и успешния дебют на модерното трио Amaranthe, Olof Mörck най-накрая издаде симфоничен шедьовър, следващ всички канони на жанра - вълнуващи оркестрации, саундтракови пасажи, фентъзи нарации, пауър/фолк инструментали и космично изпълнени вокални линии. Резултатът е най-добрият класически симфо-пауър метъл запис за годината.

7. Evergrey – Glorious Collision се различава от предшестващите го записи с по-консистентно меланхолично звучене, създавало уникална по рода си атмосфера, присъща повече на параноичния “In Search of Truth” (2004 г.) отколкото на късното творчество на шведите. Което не значи, че групата разчита на старата си слава – именно тук са най-личните текстове, рифове и мелодии на г-н Englund и компания, които преливат “сивото” настроение в “черно”, без дори да си мръднат пръста.

6. Vader – Welcome To The Morbid Reich доразвива предстоящата Септик-тема с една идея по-малко оркестрации за сметка на откачена, безмилостна бруталност. Рифовете на поляците отдавна не са звучали така гръмко, нито пък гласът на Peter – така злостно нахъсан. Композициите са кратки, но смъртоносни убийци, които изпълват най-добрия албум на една от (все още) водещите банди във време на пълно пренасищане в европейската дет метъл сцена.

5. Amorphis – The Beginning of Times е най-странният запис от цялата им ера с Tomi Joutsen; дълбоко емоционален, искрен, красив и най-вече прогресарски албум, който едва ли ще е по вкуса на всеки. Но в крайна сметка, точно заради най-трудносмилаемите си елементи финландските титани често заслужават най-голяма доза уважение.

4. SepticFlesh – The Great Mass – гръцките божества напомниха за себе си с плашещо злокобна тава, вплитайки постапокалипчична атмосфера и театрални симфоники в съвършен унисон. Банди като Dimmu Birgir, изгубили се в опитите да съчетаят симфоничното с екстремното, вече би следвало да гледат на тях като на учители, защото “The Great Mass” предлага обстойно пътешествие из най-мрачните им кошмари.

3. Insomnium – One for Sorrow може да не е най-доброто, което са издавали скандинавците, но със сигурност е “някъде там”, което е характерно за групите, разписващи се с очаквано висококачествени тави. Точно такъв е и случаят с петия им студиен опус, който ги бетонизира като лидери на финландския мелодет (поне докато не чуем новия Eternal Tears of Sorrow). А в световен мащаб трябва да си Dark Tranquillity, ако искаш да си по-добър.

2. Rhapsody of Fire – From Chaos to Eternity надмина дори титаничния си предшественик, с който италианците отбелязаха своето завръщане. Трудно си представям по-достоен завършек на прекрасната сага, съпътствала ме години наред... надскачайки многобройни музикални стилове (и същевременно обединявайки всеки един от тях), опусът е блестящ пример за продукт на група, способна да избяга от всякакви жанрови рамки и да съгради нещо ново на свой ред. Абсолютен триумф!

1. Within Temptation – The Unforgiving е сред малкото записи, които въртях с еднакво силен ентусиазъм през цялата година. Представяйки изцяло нова страна на любимата ми група – от симфоничен рок през хеви, поп, алтърнатив, диско, пауър метъл, че дори и ретро осемдесдетарски елементи, “The Unforgiving” си остава дяволски атрактивен и свеж албум.