2011: One last goodbye

Нормалните хора изпратиха 2011 преди близо два месеца. Ние, лудите, решихме да си я удължим. Разбира се, че можем, все пак измерваме времето в рифове. Нуждаехме се от няколко допълнителни седмици на спокойствие, изолирани кой в офис, кой в стаята си, зяпащи клоните през прозорците, докато се оставим изцяло на най-доброто в музиката от 2011. Да се класират 10, 20 или 100 албума от определена година не е най-лесната част в това да се правиш на музикален журналист. Най-вълнуващата – със сигурност. Дори след дълго пре-преслушване, писане и подреждане, отново се появява нещо, което можеше да не бъде така, а иначе. Конкретно в моя случай – Today Is The Day и Leviathan спокойно можеха да попаднат в челната десетка. Ulver и The Book Of Knots все пак заслужаваха място сред 50-те най-големи. Същото се отнася и за някой (без значение кой) от великолепните миниалбуми на Cynic, My Dying Bride, Thou и Archgoat. Сигурен съм, че великолепните ми гости също имат подобни случаи. Може би с единственото изключение на Тошо, защото нали знаете, момчето направи топ 80, а вие сте го прочели, харесали и пратили на приятелите ви, да видят що е това яка депресия.

Ако ние – аз и съучастниците – трябваше да обобщим отминалата година в две думи, те със сигурност щяха да бъдат:

Lantlos – ‘Agape’

Заслужено, наистина. Ако някой по стечение на обстоятелствата е пропуснал това чудовище, то за добри оправдания се приемат: а) да му се е родило дете; б) да го е блъснал лек автомобил; в) да са го прибрали в Четвърти километър. Това че ‘Agape’ е нашият колективен албум на 2011 не е изненада. Lantlos сътвориха истинска магия. Те са лидерите – оставете се на сурово-емоционалното им пост-блек („-прочие”, както Асен доста добре отбеляза) напътствие.

Решението класацията да не бъде обща бе продиктувано от желанието ми да съхраня максимално субективното начало. Освен това десет, двадесет или повече издания изобщо нямаше да бъдат обсъдени и горещо препоръчани. Неизбежно щяхме да стигнем и до компромиси. А понеже съм гадно копеле, нямаше да ги правя аз…

Каквото и да си приказвам, остават само албумите, които няколко човека тук обявиха за шедьоври. Остават Cormorant, Death Toll 80K, Tombs, Within Temptation, Lantlos… Особено Lantlos. Опитахме се да докажем, че това далеч не бе слаба музикална година. В действителност такова понятие не съществува. Съществуват фенове на точно онези един-два жанра, на които се е паднало (защото все още няма метъл синоптици, които да прогнозират за кой жанр или субжанр ще се сговняса времето) да претърпят застой. Тошо е врътнал достатъчно неща и мнението му за 2011 е изказано в 80 аргументирани, че даже илюстрирани мини-ревюта…

Говорейки за мнения, ще ми се да отбележа моите три най-големи събития на миналата година.

Концерта на Judas Priest като хедлайнери на Sofia Rocks. Защото Halford все още е най-респектиращото хеви метъл гърло и остави българската публика да изпее цялата ‘Breaking the Low’. Беше като военен марш!

Morbid Angel - 'Illud Divinum Insanus'.Гаден или не, ‘Illud…’ бе чут от всички. От някои – десетки пъти. Други си го купиха. После се чудим защо на David Vincent му е през оная работа за отзивите. Изродът си позволи да направи паралел между новия Morbid Angel и ‘Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band’. Първите реакции били същите… Това е едно от най-арогантните изказвания на музикант през новото десетилетие.

Opeth - 'Heritage'. Накара ме да разсъждавам. Малко неща успяват да го постигнат. Баща ми, например. А и Mikael, освен велик артист, също е и голям пич. Помислете си как щяхте да се чувствате, ако той ви беше баща. Със сигурност щяхте да сте облечени с вкус още от съвсем ранна възраст. Искам да кажа...

Вместо да започна да приплаквам от разочарования като последните, хич не се извинявам, боклуци на Queensryche и Metallica/Lou Reed, смятам за далеч по-смислено да споделя, че Leviathan надъниха моя риф на годината, а Void Meditation Cult е най-обещаващата банда напоследък. И за да се сбогувам с 2011 както си трябва, бих искал още веднъж да благодаря на гостите си. Да им кажа, че поканата е валидна и след по-малко от 11 месеца, когато стига маите случайно да не излязат прави, всички вие – прекрасни пичове и мацки, ще поставите новия Swans на първо място в класациите си за 2012. Ще го поставите, нали???