"...присъстваме на процес, когато логиката, синтезът на ума се трансформират в чувство или в подобие на чувството. По презумция резултатът от такова превалиране на интелекта би трябвало да е недостатъчност на естественост и органика. Случва се обратното! И то при положение, че Радичев използва обилно информационии и технически термини, че амбициозно се движи в една крачка с новите ритми на епохата, че преустройва демонстративно лексиката, образните варианти, речевите обрати, интонационните моменти в руслото на променливия предметен живот от края на 20 век и началото на 21 век, че влиза на стилистично равнище в остър спор с традиционния словестен арсенал." В аналитичната оценка оценка на г - н Добрев фигурират пасажи като: "Оставам изненадан, въпреки че вече познавам твърде добре написаното от автора, как в новата му книга се повишава ролята на диаболиката, на гнева и клетвите всичко около нас да бъде взривено и опустосано, тъй като е погрешно планирано от Всевишния. Непрекъснато срещаме разочарования и отчаяние, картини на разрушени съзвучия, начинът на изказ е тенденциозно парадоксален, ожесточен и злоезичен, от виденията напират кошмари.", " В този аспект поетичните офорти на Радичев, по подобие на класически примери, показват сцени на потресаващо човешко унижение и свирепост, на пълна деградация на нравствените стойности, на просяци, затъпели еснафи, безпросветни хищници и отрицатели на елементарните правила за порядъчност и морал.", "...той (Анибал Радичев) преустройва лексиката, интонационната система, образните варианти в унисон с променения предметен живот, влязъл в яростен спор с традиционния словесен арсенал..." Това е само малка част от статията на литературния критик, проф. Добрев, публикувана във вестник "Нова Зора" на 18. 05. 2010 г. Горещо препоръчвам на всеки читател да си намери новата стихосбирка на поета Анибал Радичев. Защото той е пример за това как един творец може да е оригинален, непримирим и различен именно в това "време за пируване".
Няма коментари:
Публикуване на коментар