The Haunted - "Unseen" (Century Media)

Какво се случва с The Haunted? Какво им готви съдбата? Предвид факта, че шведите издадоха най – решителните си албуми (едноименния и “Made Me Do It”) твърде рано, е лесно обяснимо защо не успяха да станат толкова големи, колкото заслужават. Оттам насетне всеки нов дар от квинтета се захвърляше в ъгъла, помрачен от сянката на първите два, а самия квинтет въпреки всички различия остана асоцииран с бандата, от чийто прах се надигна, но не и изчисти - At The Gates. Сега нещата ще се променят. Коренно. Кратък поглед върху статистиката показва, че най - големите и респективно онези, които оцеляват, стигайки определен етап на кариерата си са премодулирали своя звук (често до неузнаваемост), така правят и The Haunted през 2011. Те не са нито Kreator, нито Queensryche, нито Metallica, но като умна банда, изпитала острата необходимост от промяна, поемат огромен риск, за да продължат напред. "Unseen" е повратна точка в развитието на шведския суперпроект; добър ход, за много фенове последния, а за още повече – първи.

Ослепително полиран, абсолютно объркващ, сладникав като фруктоза, изобилстващ от нео метъл и дори поп мотиви, откровено своенравен, напълно неочакван и да, нежелан. Въпреки всичко новият The Haunted не е лош, още по - малко лесен за спиране албум. Яхнала мейнстийма, петицата прави каквото си поиска и сякаш намира необяснима наслада в начина, по който тормози огромното кълбо от нерви на почитателите си. Заглушеното интро от далечно кънтящи барабани на "Never Better" предполага страховита резачка и внезапният удар е факт (така преекспонирано и винаги бомбастично начало на песен/албум), но гласа на Peter Dolving започва напрегнато се лута между неповторимата му, „авторска” агресия, отблъскващи кор крясъци и някои лигави напеви, каквито най - често се срещат в музиката на новото поколение тийн идоли. Вокалите наистина са проблем в целия запис, за голямо удовлетворение не прекалено голям и в повечето случаи компенсирани от изумителния риф, който се появява напълно неочакван и винаги различен, но с все същата мощ, спасявайки по - неубедителните композиции от безличие до самия край. Модерни, продажни и за по – консервативните възгледи напълно неприемливи, песни като гениалната “The Skull” или затварящия чук “Done” са обречени да превземат Големия пазар, Щатите, ала игнорирайки всякакви предубеждения разпалват страст и изгаряща енергия както би го направил познатия мутирал траш на The Haunted. Едва ли има по – сигурен начин да се разбере колко от „верните до гроб” са верни, а и групата напълно е съзнавала каква първа реакция ще предизвика още на влизане в студиото. “I’m sick and tired of exponations!”, пее Dolving в “Motionless”. И обяснение липсва.

[7]