Absu - "Absu"

Absu. Едно име, зад което се крият мистика и зло. Носещата го група винаги е била веща в създаването на свои собствени музикални светове, в които слушателя се пренася още на втората мелодия, забита в главата му. Това е най-силната черта във всяко едно произведение на тексаската шайка, която много добре знае как да задържи вниманието ни. Защото изкушението да се потапяш отново и отново в кошмарното и същевременно вълнуващо измерение на Absu е неустоимо. Това е да си истински майстор - да накараш феновете да повярват в съществуването на магия само с няколко обикновени музикални инструменти. Очевидно това са забелязали и много други хора, тъй като корифеи по цял свят поставиха високи оценки на новия албум на бандата. Дори на страниците на пестеливите в това отношение Terrorizer блесна 9,5/10 и нищо чудно това да се окаже албумът на годината в най-авторитетното списание за екстремен звук.

Осем години нямаше ни вест, ни кост от американците, но ето че зверовете пак са пред нас, с нова и предизвикателна тава. На мнение съм, че всяка една минутка скръб по бандата си е заслужавала, защото тяхното актуално, пето подред изчадие е сред най-стойностните блек издания напоследък. В групата е влята свежа кръв, в лицето на двамата нови китаристи - Zawicizuz и Aethyris, които отлично се справят с новото си призвание. Освен мегапрецизно изсвирените, режещи рифове, двамата са поели отговорността и за синтезаторите, имащи ключова роля в изграждането на неповторимата атмосфера в диска. Лидерът Sir Proscriptor McGovern се е доказал като феномен на сцената. Чудовищните му вокали, съчетани с ненормалното му свирене на барабани, безспорно го превърнаха в една от най-забележителните фигури в метъла въобще. Слушайки едноименния албум на Absu, се убедих, че той е в най-добрата си форма. Текстовете отново засягат характерната за групата, окултна тематика. Заглавия като “In The Name Of Auebothiabathabaithobeuee” са достатъчно силни аргументи. Мрачните, бликащи от магия лирики са идеални за скоростните и зли парчета.

Няма да е лъжа, ако кажем, че “Absu” е перфектен. Говорим за музика, която от една страна прави прочит на осемдесетарския, сатанизиран, Slayer-ски траш, от друга носи духа на деветдесетарските дъскорезници тип Darkthrone, а от трета е уникална по своята атмосфера и дълбочина (партии на мелотрон не се чуват във всеки траш/блек състав). Наполовина олдскуул, наполовина съвременна и същевременно без аналог. Подтикваща те да се страхуваш, без да знаеш от какво. Но в това се корени и мощта на въздействието, оказaно ти от Absu. Както е казал великият Хауърд Лъвкрафт: “Най-древният и силен страх е страхът от неизвестното”.

9