Behemoth отдавна не са просто група. Те са институция не само в европейския, а в световния екстремен метъл. Доказа го концерта им в София, който се състоя преди две години. Доказаха го наградите в списание Terrorizer. Доказа го и новото чудовище на поляците, озаглавено “Evangelion”. Този студиен албум е шедьовър – не слушайте какво ви говорят псевдоразбирачите, щедро ръсещи остроумия навсякъде около вас. Защото тримата полски главорези за пореден път показаха какви творци са и не направиха компромис със себе си и с фанатичните си фенове.
Адът “Evangelion” ни връхлита безмилостно под формата на теслата, кръстена “Daimonos”. Интрото на песента е побъркващо – на фона на гласа на Nergal се чуват женски писъци и плач на малки сладки бебенца (които явно скоро ще бъдат принесени в жертвоприношение). След този доста лиричен увод гръмва бавен, епичен риф, който бива извозен от барабанните преходи на сторъкия Шива...така де Inferno, за да се започне зверското коване. Страховити блек жици се редуват с безумни дет рифове и доза ориенталски елементи във всяко парче. Солата са мелодични, а ревовете на Nergal си остават негова запазена марка – толкова мощни и дълбоки, че малцина биха издържали...преди да им рукне кръвта от тъпанчетата, което неминуемо следва, преминавайки през гениалните като структура и мелодии брутални месомелачки: “Ov fire and void”, “He who breeds pestilence”, “The seed ov I”. Като цяло темпото в “Evangelion” е позабавено, като изключим отделни части от композициите и ултрабързата “Defiling morality ov black God”. Албумът си е идеен наследник на “The apostasy”. Само че тук концепцията във всяко едно парче е изцяло повлияна от Стария Завет. Което е ясен признак, че Behemoth отново рисуват болни картини в главите ни. Изтребените християни, кървавите битки в името на Сатаната вече все по-често ще ви се мяркат в сънищата. Така че, внимавайте колко ще слушате “Evangelion”…току виж сте запалили иконите на баба си и сте обърнали кръстовете наопаки.
В този ред на мисли искам да ви кажа: не се тревожете. Behemoth не са станали и никога няма да станат комерсиални или да намалят омразата и агресията, присъстващи в музиката им. За разлика от някои банди, които веднага след като нашумеят, започват да изтискват парите от славата докато могат и да си играят с търпението ни, полските бруталисти записват песни като “Lucifer”. Безкомпромисно, нали?
9,5
Няма коментари:
Публикуване на коментар