Rammstein-Liebe Ist Fur Alle Da

„Любовта е там за всички ни”, гласи заглавието на новия Rammstein. „И най-вече за феновете на бандата”-бих добавил аз. Слуховете, които и самите музиканти подклаждаха, се оказаха верни и новият албум е изключително тежък и близък до ранните им творби. Първия сингъл от “Liebe Ist Fur Alle Da”, в лицето на циничната “Pussy” ще си остане една невинна закачка с феновете, защото звучи като преспивна песничка на фона на яростните рифови атаки, на които са положени основите на 95% от тавата. Ако трябва да бъда честен, дълбоко се съмнявах в качеството на този дългоочакван диск, но явно през четиригодишното студийно затишие индъстриъл звездите не са си попилявали безцелно времето. Когато става дума за една от най-продаваните и известни метъл групи, винаги присъства един страх, че и те, подобно на болшинството големи формации ще издадат своя албум-пародия, което си е напълно в реда на нещата-всеки има своите силни и слаби моменти. Това обаче не се случи и сега, тъй че с нескрито облекчение и удоволствие можем да заявим, че Rammstein продължават да ни радват с това, което правят. “Liebe Ist Fur Alle Da”, освен далеч по-добър от “Rosenrot” е един напълно логичен и добре премерен ход в дискографията на швабската дружина. Без да бъде техния „черен албум”, той бързо ще стопли измръзналите от чакане фенски сърца.
“Rammlied” дава страхотно начало на четиридесет и шестте минути качествена музика. Тъпкано със синтезатори интро, след което кански тежкият основен риф се стоварва с адска сила върху слушателя. Женските напеви в куплетите и дружното реване на бандата в припева бързо се запомнят, но песента е изключително свежа и нетрадиционна, главно благодарение на Christian Lorenz, който с изпълненията си зад клавирите създава усещане, че в парчето свири цял симфоничен оркестър. Още тук немските изроди показват, че имат още с какво да ни изненадат (приятно, разбира се). Лъжливо започва “In Tu Dir Weh”-с тази прекалено електронна интерлюдия, в която гръмко и неочаквано се вклюват барабаните. Здравите набивки намират своето логично продължение в мачкащата и насечена китарна мелодия. Доста атоналното соло по никакъв начин не разваля песента, защото Rammstein са индъстриъл група преди всичко. Припевът е нестандартно епичен и бързозапомнящ се, а хубавото тепърва започва. “Waidmanns Heil” внася бързина и изпепеляваща енергия в тавата. На места третата композиция звучи доста близо (но не и прекалено) до траша. Клавирите тук са далеч по-малко, отколкото в първите две парчета и това е една от причините “Waidmanns Heil” да бъде толкова стегната и здрава. Хубави думи не мога да кажа и за “Haifisch”, която е озадачаваща и слаба, въпреки атмосферичността и интересната си структура. Веселяшката мелодия, бликаща от клавишите контрастира ярко и дразнещо на меланхоличния припев. Крайно нехомогенно съчетаните тежест и мелодичност превръщат песента в чудата и противоречива. Веднага след това идва ред на най-тежкото парче в албума. “B********” пращи от тяга и мачка като валяк черепи, кости, хрущяли...всичко. Сблъсквайки се с тази композиция, ние реално се изправяме пред едни от най-разглобяващите рифове, които Rammstein някога са писали. Тук е моментът да спомена Till Lindemann, който никога не се е отличавал с невероятни гласови възможности, но за сметка на това има едно от най-разпознаваемите гърла в метъла. В припева той крещи със цялата си злоба и ожесточение. Баладичната “Fruhling In Paris” ни дава да си отдъхнем след бясната среднотемпова месомелачка “B********”. Парчето е добре структурирано и лъха на романтика, благодарение на акустичните пасажи и чувствените изпълнения на Lindemann, някои от които са на френски. Топлината и нежността бързо отстъпват на болката и безумието на “Weiner Blut”. Песен за извратения австриец, който в продължение на двадесет и няколко години изнасилваше в мазето си своята собствена дъщеря. Rammstein заслужават признание за смелостта си да пеят за един от най-големите безумци в съвременната история и да пресъздадат атмосферата от подземната стаичка. Истински тежко-и като настроение, и като звук, парчето ще даде повод за много дискусии и сериозен размисъл. Групата за пореден път не ни оставя безразлични. С електронен бийт и лек риф стартира “Pussy”, която бързо се разгръща в цялата си перверзност пред слушателя. Текстът е откровено дебилен и представлява извор на бисери като:
“Just a little bit,
Be my little bitch”
Нямам намерение да цитирам и словоблудствата от припева. Видеоклипът към “Pussy” е порно и то от онзи тип, който наричат хардкор. Колкото и да са противоречиви отзивите за този първи сингъл от “Liebe Ist Fur Alle Da”, не можем да отречем, че момчетата както винаги демонстрират големи...възможности що се отнася до правенето на реклама. Сериозен бизнес нюх притежават шестимата. Заглавната композиция далеч не е изключителна, но си има дълбочина, скорост и голяма порция насечки. С други думи е нито повече, нито по-малко от добра. “Mehr” започва мазнишки с техно мотиви, но избухва в припева и ни напомня, че не е важно как нещата започват, а как свършват. “Roter Sand” едва ли е най-подходящият начин да бъде затворен толкова мачкащ албум като “Liebe Ist Fur Alle Da”, но не е безлична песен. Балада, изградена изцяло на акустична китара, която няма да ви подразни, но надали ще ви възхити.
И така, шестата тава на безкрупулните немци завършва неусетно и ни оставя много доволни. Провокативен албум, носещ всички характерни черти на Rammstein, с малка доза нови похвати. Няма да бъде изненада, когато продажбите му започнат да нарастват със скоростта на оная работа на тийнейджър, за пръв път виждащ женска гърда отблизо. Съпоставен с останалите произведения на Rammstein, “Liebe Ist Fur Alle Da” е някъде по средата. Не е и нужно да е нещо повече, защото и така помита всякаква конкуренция в индъстриъл сектора.

8,5