През отминалото десетилетие бяха издадени поне 100 изключителни албума. Отначало бях решил да ги описвам един по един в гигантска класация, но две неща ме спряха. Първото: едва ли повече от пет души са благлословени с необходимите биволски нерви и търпение да я прочетат. Второто: щяха да ми отнемат поне два месеца, за да я осъществя– време, с което не разполагам. В крайна сметка оформих личния си топ 20. Бях наясно, че някои стилове ще бъдат силно пренебрегнати, но имах силното желание да вкарам поне по едно заглавие от следните направления: спийд, пауър, пост и готик метъл. Уви, тази идея също остана неосъществена. Все пак съм щастлив от крайния резултат, защото до последно бях честен спрямо себе си и по-специално вкуса си към тежката музика.
Тук предлагам двадесет заглавия, които всеки трябва да чуе. Без повтарящи се групи. Без претенцията да съм обективен.
Тук предлагам двадесет заглавия, които всеки трябва да чуе. Без повтарящи се групи. Без претенцията да съм обективен.
P.S: Отправям специални благодарности към Стоян Цонев, без който тази класация нямаше да е същата!
1Mastodon - "Crack the Skye"
При положение, че запълваш цялото си свободно време в слушане и анализ на музика, е най-нормално да завишаваш критериите си по отношение на продуктите. Когато някой албум те накара да живееш почти година с едничката цел да го въртиш постоянно, няма как да не го определиш като личния ти номер едно. “Crack the Skye” е грандиозен. За него биха могли да се изпишат цели научни трудове, но вместо това ще кажа само едно. Mastodon са безспорно явление на тежката сцена.
2Cynic - "Traced in Air"
Наложи се да чакаме нов Cynic цели 15 години. Заслужавало си е. “Traced in Air” е прог-рок триумф. Фюжън и джаз експериментите са в по-малко количество, но пък отново чуваме гениални композиции, изградени върху изчанчени акорди и рифове. За тези 35 минути Paul Masvidal и компания ни представят толкова много музика, носеща уникалния им композиторски почерк, че няма как да останем недоволни.
3Nevermore - "This Godless Endeavor"Nevermore заслужават много по-сериозна популярност, а “This Godless Endeavor” е поредното доказателство в полза на това твърдение. Исполински опус, може би най-силния в кариерата на сиатълци. Музикантите са постигнали симбиоза между цели няколко направления в метъла-дуум, траш, пауър, прогресив, а някои от рифовете на изрода Loomis са почти детаджийски. Като прибавим и вокалите на Warrel Dane, който демонстрира целия диапазон на бездънното си гърло, получаваме алум, който няма нито една слабост.
4Opeth - "Blackwater Park"
Направете следния експеримент: пуснете си “Blackwater Park” някоя нощ, затворете очи и слушайте. Дайте свобода на въображението си. Направете една разходка из въображаемия свят на Opeth. Тогава ще разберете защо точно тази мистична пиеса е на четвърто място.
1Mastodon - "Crack the Skye"
При положение, че запълваш цялото си свободно време в слушане и анализ на музика, е най-нормално да завишаваш критериите си по отношение на продуктите. Когато някой албум те накара да живееш почти година с едничката цел да го въртиш постоянно, няма как да не го определиш като личния ти номер едно. “Crack the Skye” е грандиозен. За него биха могли да се изпишат цели научни трудове, но вместо това ще кажа само едно. Mastodon са безспорно явление на тежката сцена.
2Cynic - "Traced in Air"
Наложи се да чакаме нов Cynic цели 15 години. Заслужавало си е. “Traced in Air” е прог-рок триумф. Фюжън и джаз експериментите са в по-малко количество, но пък отново чуваме гениални композиции, изградени върху изчанчени акорди и рифове. За тези 35 минути Paul Masvidal и компания ни представят толкова много музика, носеща уникалния им композиторски почерк, че няма как да останем недоволни.
3Nevermore - "This Godless Endeavor"Nevermore заслужават много по-сериозна популярност, а “This Godless Endeavor” е поредното доказателство в полза на това твърдение. Исполински опус, може би най-силния в кариерата на сиатълци. Музикантите са постигнали симбиоза между цели няколко направления в метъла-дуум, траш, пауър, прогресив, а някои от рифовете на изрода Loomis са почти детаджийски. Като прибавим и вокалите на Warrel Dane, който демонстрира целия диапазон на бездънното си гърло, получаваме алум, който няма нито една слабост.
4Opeth - "Blackwater Park"
Направете следния експеримент: пуснете си “Blackwater Park” някоя нощ, затворете очи и слушайте. Дайте свобода на въображението си. Направете една разходка из въображаемия свят на Opeth. Тогава ще разберете защо точно тази мистична пиеса е на четвърто място.
5 Meshuggah - "Catch 33"“Catch 33”, както и останалите тави в
творчеството на Meshuggah е бутиково произведение. Това, което го прави велик, обаче не е нещо по-спецялно в парчетата, а структурата. Гледайки плейлиста, човек остава с впечатлението, че ще чуе тринадесет песни, а всъщност получава една голяма, монолитна композиция, бавно променяща своя облик. Пъзелът е съставен от безбройни насечки, тлъст бас и много перкусии. Няма емоция. Няма живец. Meshuggah просто звучат като машина...изкуствен интелект, опитващ се да създаде музика. Всъщност всичко, което чуваме е хаос.6 Nile - "Annihilation of the Wicked"
Емблематичен! “Annihilation of the Wicked” е паметник в съвременния дет. Свиренето на триото е на ръба на човешките възможности. От албумът струят умопомрачителни скорости, светкавични смени в темпото и неочаквано голямо количество мелодия. Подробното изследване на египетската митология превърна Nile в новатори още с дебюта им, но тук те са ошлайфали музиката си перфектно до най-миниатюрния детайл. Ако не сте прекарали последните десет години в някоя крипта ТРЯБВА да сте запознати с “Annihilation of the Wicked”!
7 Emperor - "Prometheus: The Discipline of Fire & Demise"Без Emperor норвежката музика нямаше да е същата. “Prometheus: The Discipline of Fire and Demise” е последният албум на групата и подобно на останалите три е застрахован срещу критикуване. Повечко прогресив, отколкото блек, в деветте парчета ще чуете спиращи дъха китарни постройки, голямо количество чисти вокали и прелестни симфонии. Именно нестандартната мисъл, вложена в композирането превърна Emperor в легенди, така че обвиненията в смяна на имидж и житейски възгледи са най-малкото безпочвени.
8 Kreator - "Enemy of God"Докато Sodom и Destruction се отчетоха със табилни, но не и изключителни издания, Kreator издадоха двата най-велики траша на декадата. “Violent Revolution” бе революционен не само за групата, но и за целия жанр, докато “Enemy of God” смачка абсолютно всичко. Олдскуул, но облечен в модерен саунд, записът отличава с извънредната си бруталност и епика. Рифовете режат безьалостно, докато ритъм секцията кове подобно на картечен механизъм (не толкова бързо, но достатъчно шумно и прецизно). “Dystopia” и “World Anarchy” са примерите за това колко “милеща” и разчупена е станала музиката на немците след неуспешните (по мое мнение) експерименти от 90-те. Ако все още не сте си закупили този албум, то вече е крайно време да го направите!
9 Negura Bunget - "Om"
“Om” е най-приятната изненада, която ми е била поднасяна. Все пак Negura Bunget са румънци, а аз доста дълго подценявах сцената на северната ни съседка. Докато чух “Tesarul De Lumini”, “Cunuasterea Tacuta” и “Inarborat”. Блек метъл с толкова атмосфера и мелодия е рядкост не само на Балканския полуостров. Мистичен, нетрадиционен и единствен по рода си.
10 Celtic Frost - "Monotheist"
Насочваме вниманието си към Швейцария, от където идва една от най-великите авангардни групи, на която до огромна степен дължим съществуването на блек и дет сцените. Celtic Frost се събраха, за да създадат истински студен и осебващ метъл шедьовър, след което отново се разпаднаха. И може би така беше най-добре. Албуми от ранга на “Monotheist” се появяват веднъж на 10 години. По-завъшен дуум метъл не успяха да ни предложат дори титани като Candlemass и Solitude Aeturnus.Отварящата траширана главотрошачка “Progeny” ни връща назад във времето на “To Mega Therion”, докато химновете на отчаянието “A Dying God Coming Into Human Flesh” и “Obscured” са неописуеми. Буквално. Такива композиции могат да бъдат чути и съпреживявани със седмици, но да се обрисуват...това вече е невъзможно.
11 Enslaved - "Vertebrae"С годините Enslaved постепенно се отдалечават от блека, създавайки все по-завладяващи и съвършени музикални форми. Злостните ревове на Grutle Kjellson доминират, но ефирната пелена, която се разстила от кийбордите, синтезаторите в неземната интерлюдия на “Clouds”, Pink Floyd-ските сола и хипнотичните напеви на Ivar Bjornson изградиха нов, по-привлекателен облик на групата. Не е случайно, че списание Terrorizer определи “Vertebrae” като албум на 2008. Това е едно неповторимо пътешествие из кални мочурища, заледени езера и колосални планински масиви.
12 Cradle of Filth - "Midian"“Midian” е абсолютният шедьовър на Cradle of Filth. Клавирите са използвани в много по-голямо количество от когато и да е било, като именно с тях е постигнато звуково пространство, каквото няма в по-ранните дискове на англичаните. Danni Filth демонстрира по-широк диапазон, редувайки безбожните писъци с почти детаджийско грухтене. Китарните мелодии са много по-епични и изчистени от резачките на норвежката школа. Най-големият чар на“Midian” се крие в това, че той е едновременно красив и отблъскващ. Жалко, че след него групата изгуби посоката.
13 Slayer - "World Painted Blood"Най-добрия Slayer от “Divine Intervention” насам. “Snuff”, “Beauty Through Order”, “Hate Worldwide”, “Public Display of Dismemberment”, “Psychopathy Red” и Not of This God” са поредните изблици на необуздана агресия. Толкова песни в духа на “Reign In Blood” значат само едно-дори и на по 100 години, четиримата пак ще бъдат нахъсани и жадни за кръв! Няма друг състав, който да звучи толкова опасно.
14 Behemoth - "Demigod"
“Satanica” може да е най-култовият им албум, а “Evangelion”-върховото постижение, но именно с “Demigod” полските антихристи се утвърдиха като една от най-самобитните и оригинални екстремни банди. Песните са далеч по-усъвършенствани от тези, които съставят “Thelema.6”, но едновременно с това не толкова разчупени, колкото в “The Apostasy”. Nergal и компания завихрят предимно свръхскоростни рифови вихрушки – “Slaves Shall Serve”, да речем е по-злобарска даже от “Decade of Therion”. Не липсват и бавните, тържествени оди на злото: “Conquer All” и The Reign ov Shemsu Hor” са добри примери. Но най-важното е, че с “Demigod” Behemoth завършиха стиловата метаморфоза и се почувстваха комфортно на сатанизирания дет трон.15 Gorgoroth - "Ad Majorem Sathanas Gloriam"
Gorgoroth ставаха все по-добри и по-добри, когато изведнъж избухна страховитият скандал вътре в бандата. “Ad Majorem Sathanas Gloriam” е последния и най-успешен щурм на Gaahl, King и Infernus. Ето това е истински, стопроцентов, изгарящ, злобарски, мизантропски, безкомпромисен норвежки блек метъл! Бързина, плашеща атмосфера, прости, но велики рифове. Има ли нужда да обяснявам повече?16 Suffocation - "Suffocation"
След обновяването на кървава дейност, настъпило през 2003 и смазващия “Souls to Deny”, Suffocation сътвориха един образцов дет метъл албум. Многобройни темпо смени, адска скорост, влудяващо грухтене, технични сола, удушаващ бас и прецизност в изпълнението. Така изглежда формулата на успеха, постигнат с едноименния триумф на бруталията. Ветераните напълно обезмислиха съществуването на всички деткор бандички, които олекнаха значително след записването на “Bind, Torture, Kill”.
17 Iron Maiden - "Brave New World"
Незнайно как, „девиците” винаги съумяват да оправдаят огромните очаквания, дори след толкова години. Като група с огромен стаж и тлъста дискография беше логично и те да се изчерпят откъм идеи. Да стъпят на криво. Това, обаче не се случи. “Brave New World” е колосална творба, която по мое мнение легендите не надминаха с последвалите “Dance of Death” и “A Matter of Life & Death”. Bruce Dickinson и Adrian Smith се завръщат в бойните редици триумфално. С трима китаристи и най-добрия си вокал Iron Maiden предадоха поредната си лекция на тема „Хеви метъл”.
18 Electric Wizard - "Dopethrone"
“Dopethrone” звучи странно, но това не е изненада, защото Electric Wizard по начало са странна група. Налудничавата кръстоска между Sunn 0))) и Kyuss, която представлява стилът на пичовете ще шокира неподготвените, както впрочем направи и с мен. Първоначалното впечатление, обаче не е определящо, защото дяволският запис издържа проверката на времето.
“Dopethrone” е сред малкото случаи, в които лошия звук е в плюс на музиката. Без него обречената атмосфера нямаше да е толкова силна, докато рифовете щяха да загубят от тежестта си. А тук Electric Wizard са заковали някои от най-мачкащите рифове в метъла.
19 Nasum - "Helvete"
22 бичкии с общо времетраене от 35 минути. “Helvete” безспорно е един ударен албум, но неговите качества не се изчерпват с това. Нечовешкото свирене и майсторството в създаване на запомнящ се шум превърнаха Nasum в една от най-добрите банди на Земята. Изданието им от 2003 мачка цялата грайнд конкуренция (в периода 2000-2009) и се нарежда до култовите “Scum”, “Symphonies of Sickness”, “Extreme Conditions Demand Extreme Responses”, “World Downfall”, “Horrified” и т.н. В рамките на половинчасовата лудост са разгледани винаги актуалните проблеми, свързани с властта, докато самата музика доставя мазохистично удоволствие на звуковите рецептори.
Съдбата се изгаври с шведските момчета, защото в апогея си те изгубиха Miezko Talarczyk-вокал и китарист на групата. Nasum, обаче вече бяха оставили богато (като качество) музикално наследство, от което най-ценен е именно “Helvete”. Албум, безкомпромисен като куршум в слепоочието!
20 Dark Tranquillity - "Fiction"
Винаги, когато слушам “Fiction” се изумявам от гения, демонстриран във всяка една композиция. Никоя друга мелодична дет метъл група не е способна да напише толкова дълбока и емоционална музика. Дори ако At The Gates решат да направят нещо ново (чисто хипотетично), трудно биха могли да се доближат до класата на албуми като този. Тук е намерен перфектния баланс между всичко, което шведите са правили. Величествени рифове; невъобразими, стихийни кийборди; доза експерименти и нестандартни решения като дуета в прелестната “The Mundane and the Magic”.
С меланхолия, епика, ярост и много мелодия Dark Tranquillity показаха, че са по-силни от всякога!
След обновяването на кървава дейност, настъпило през 2003 и смазващия “Souls to Deny”, Suffocation сътвориха един образцов дет метъл албум. Многобройни темпо смени, адска скорост, влудяващо грухтене, технични сола, удушаващ бас и прецизност в изпълнението. Така изглежда формулата на успеха, постигнат с едноименния триумф на бруталията. Ветераните напълно обезмислиха съществуването на всички деткор бандички, които олекнаха значително след записването на “Bind, Torture, Kill”.17 Iron Maiden - "Brave New World"
Незнайно как, „девиците” винаги съумяват да оправдаят огромните очаквания, дори след толкова години. Като група с огромен стаж и тлъста дискография беше логично и те да се изчерпят откъм идеи. Да стъпят на криво. Това, обаче не се случи. “Brave New World” е колосална творба, която по мое мнение легендите не надминаха с последвалите “Dance of Death” и “A Matter of Life & Death”. Bruce Dickinson и Adrian Smith се завръщат в бойните редици триумфално. С трима китаристи и най-добрия си вокал Iron Maiden предадоха поредната си лекция на тема „Хеви метъл”.18 Electric Wizard - "Dopethrone"
“Dopethrone” звучи странно, но това не е изненада, защото Electric Wizard по начало са странна група. Налудничавата кръстоска между Sunn 0))) и Kyuss, която представлява стилът на пичовете ще шокира неподготвените, както впрочем направи и с мен. Първоначалното впечатление, обаче не е определящо, защото дяволският запис издържа проверката на времето.“Dopethrone” е сред малкото случаи, в които лошия звук е в плюс на музиката. Без него обречената атмосфера нямаше да е толкова силна, докато рифовете щяха да загубят от тежестта си. А тук Electric Wizard са заковали някои от най-мачкащите рифове в метъла.
19 Nasum - "Helvete"
22 бичкии с общо времетраене от 35 минути. “Helvete” безспорно е един ударен албум, но неговите качества не се изчерпват с това. Нечовешкото свирене и майсторството в създаване на запомнящ се шум превърнаха Nasum в една от най-добрите банди на Земята. Изданието им от 2003 мачка цялата грайнд конкуренция (в периода 2000-2009) и се нарежда до култовите “Scum”, “Symphonies of Sickness”, “Extreme Conditions Demand Extreme Responses”, “World Downfall”, “Horrified” и т.н. В рамките на половинчасовата лудост са разгледани винаги актуалните проблеми, свързани с властта, докато самата музика доставя мазохистично удоволствие на звуковите рецептори.Съдбата се изгаври с шведските момчета, защото в апогея си те изгубиха Miezko Talarczyk-вокал и китарист на групата. Nasum, обаче вече бяха оставили богато (като качество) музикално наследство, от което най-ценен е именно “Helvete”. Албум, безкомпромисен като куршум в слепоочието!
20 Dark Tranquillity - "Fiction"
Винаги, когато слушам “Fiction” се изумявам от гения, демонстриран във всяка една композиция. Никоя друга мелодична дет метъл група не е способна да напише толкова дълбока и емоционална музика. Дори ако At The Gates решат да направят нещо ново (чисто хипотетично), трудно биха могли да се доближат до класата на албуми като този. Тук е намерен перфектния баланс между всичко, което шведите са правили. Величествени рифове; невъобразими, стихийни кийборди; доза експерименти и нестандартни решения като дуета в прелестната “The Mundane and the Magic”.С меланхолия, епика, ярост и много мелодия Dark Tranquillity показаха, че са по-силни от всякога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар