Когато една група, в която се инвестират сериозни надежди, реши да направи продължение на най – успешния си ( от гледна точка на творчески проникновения, а и в чисто търговско отношение) албум, тази неминуемо рискована стъпка често се възприема като отчаян опит да бъде задържано вниманието към нея и, естествено да се увеличи тиража от продадени бройки. Малцина са онези, които постигат успех във въпросното начинание и съхраняват мястото си на върха, налагайки се като лидери в даден жанр. За голяма моя изненада, Nachtmystium попадат именно в тази категория.
Може би първата асоциация, идваща ви наум щом стане дума за прогресивен блек са Enslaved, а що се касае до ощо по – експерименталния такъв – шведските и норвежките Shining, но с отминаването на годините вероятността това да бъдат именно Nachtmystium, става все по – голяма. Американците изкопаха свой собствен кладенец – извор на вдъхновение, неопетнен с влиянията на конкретни групи и за отрицателен времеви период влязоха в полезрението на медиите, градяйки имиджа си на последователна и най – важното: безкомпромисна по отношение на качеството и самобитна в своя единствен по рода си творчески изказ банда. Като казах последователна имах в предвид оново постоянство в създаването на музика, най – пресният пример за което е последното им EP, осъществено година след появата на студийния звяр “Assassins”. Точно толкова ни дели от миниалбума и новата дългосвиреща творба.
“Addicts”, втората част от мрачната сага “Black Meddle”, е поредния авангарден блек метъл удар на Nachtmystium, футуристичен в модерното си звучене, красив в мистичната си неузнаваемост и безжалостен с грубата си сила. Трудно бихме могли да сбъркаме групата – тук са марковите й рифове, както и пречупените през ефект, роботизирани вокали. Запазени са и познатите композиционни схеми, достатъчно разчупени и разнообразни, за да привлекат вниманието на прогресарите, но и така директни, че да се заковат в съзнанието на слушателя още след второто завъртане. В “Addicts”, както и в “Assassins” скорострелното блъскане не е самоцел, а музиката преди всичко извира от мелодичното начало. В същото време не липсват и кратките, ударни експлозии от звук, които неимоверно ускоряват сърдечния ритъм и още преди неговото нормализиране се появяват отново. Индъстриъл закачките в песен като “No Funeral” само обострят чувството за клауструфобия. Чувство, витаещо в целия албум.
Ето че се стига до момент, когато сме неспособни да изкажем адекватно аргументирана критика за музиката на Nachtmystium. Нека просто я оставим сама да говори за себе си!
8,5
Може би първата асоциация, идваща ви наум щом стане дума за прогресивен блек са Enslaved, а що се касае до ощо по – експерименталния такъв – шведските и норвежките Shining, но с отминаването на годините вероятността това да бъдат именно Nachtmystium, става все по – голяма. Американците изкопаха свой собствен кладенец – извор на вдъхновение, неопетнен с влиянията на конкретни групи и за отрицателен времеви период влязоха в полезрението на медиите, градяйки имиджа си на последователна и най – важното: безкомпромисна по отношение на качеството и самобитна в своя единствен по рода си творчески изказ банда. Като казах последователна имах в предвид оново постоянство в създаването на музика, най – пресният пример за което е последното им EP, осъществено година след появата на студийния звяр “Assassins”. Точно толкова ни дели от миниалбума и новата дългосвиреща творба.
“Addicts”, втората част от мрачната сага “Black Meddle”, е поредния авангарден блек метъл удар на Nachtmystium, футуристичен в модерното си звучене, красив в мистичната си неузнаваемост и безжалостен с грубата си сила. Трудно бихме могли да сбъркаме групата – тук са марковите й рифове, както и пречупените през ефект, роботизирани вокали. Запазени са и познатите композиционни схеми, достатъчно разчупени и разнообразни, за да привлекат вниманието на прогресарите, но и така директни, че да се заковат в съзнанието на слушателя още след второто завъртане. В “Addicts”, както и в “Assassins” скорострелното блъскане не е самоцел, а музиката преди всичко извира от мелодичното начало. В същото време не липсват и кратките, ударни експлозии от звук, които неимоверно ускоряват сърдечния ритъм и още преди неговото нормализиране се появяват отново. Индъстриъл закачките в песен като “No Funeral” само обострят чувството за клауструфобия. Чувство, витаещо в целия албум.
Ето че се стига до момент, когато сме неспособни да изкажем адекватно аргументирана критика за музиката на Nachtmystium. Нека просто я оставим сама да говори за себе си!
8,5
Няма коментари:
Публикуване на коментар