‘Two steps forward, three steps back
Without warning, heart attack.’
Седем години по – късно, на 14.04.2010, Peter Steele си отиде, повален от сърдечна атака. Целта на този материал е да се даде обяснение на върпосът защо смъртта на тази личност се възприема от толкова много хора като „смърт в семейството”.
Роден на 04.01.1962, Petrus Ratajczyk е едно от онези деца от смесен произход, които са обречени винаги да се чувстват различни от останалите ( в случая, ръстът е другата причина ). С майка от исландски произход и баща от руски, Steele обичаше да се определя като "жертва на неуспешен аборт", а самоиронията му даде резултат и в по - крайни решения, сред които е обложката на 'Dead Again', последния във всеки смисъл на думата албум на Type O Negative. Имената на групата и записа тенденциозно са изписани на кирилица и то грешно, с цел засилване на ефекта. Комплексите на музиканта се изразяват и в не особено топлите чувства към емигранти и неприазъм към расовите принадлежности, граничеща с мизантропия. До моментът, в който идват първите му опити като композитор, Peter вече е изградил сложния си характер и мирогледите, довели до неговия изключителен творчески успех, но и абсолютен житейски провал.
През 1983, занемарил работата си на праков служител, двуметровият басист полага основите на чудовищния акт Carnivore. Триото издава два албума в рамките на две години. Едноименният от 1985 е демонстрация на груба сила и първосигнална, животинска агресия. Гласът на Pete все още не е освободил цялата си мощ, но песни като ‘Male Supremacy’ свидетелстват за неговия потенциал и съдържат настроение, което по – късно в кариерата му ще бъде изведено до лайтмотив - тоталната депресия. ‘Retaliation’ (1987) не просто отказва да отстъпи на предшественика си по злоба и енергия, а е едно от най – големите хардкор пънк издания на всички времена – някъде между ‘My War’ на Black Flag и ‘Victim In Pain’ на Agnostic Front. Това е музика, която удря безмилостно сетивата, кара кръвта да бушува, показва среден пръст на системата, отказвайки да се съобрази с нея...
... но рано или късно, без значение колко си силен и непримирим, системата те отстранява. След кратката си дейност, Carnivore се разпадат. Тогава Peter Steele все още не е открил, че музиката го „съсипва психически и физически” и търси нови сподвижници. Josh Silver, Kenny Hickey и Sal Abruscato споделят ентусиазма му и то така силно, че скоро четиримата са горди притежатели на еднаква татуировка – минус в окръжност, знака на тяхната нова група. Вероятно още от самото начало те разбират, че са обречени да бъдат скрити зад гигантската сянка на двуметровия фронтмен, но може би нямат нищо против да стоят зад завесите. За жалост те не предполагат, че Sal Abruscato скоро ще се раздели с тях, нито че името на бандата им, Subzero, вече е заето. Днес това не е сериозен проблем. Кратка справка в интернет показва, че съществуват поне три банди Shining и дузина техни производни, но в началото на деветдесетте, квартетът се среща с железния юмрук на правото. Дружинката излиза с гордо вдигната глава и ново име.
Type O Negative издават своя дебют през 1991. ‘Slow, Deep And Hard’ е брутален албум и до ден днешен си остава най – твърдото и безмилостно произведение на бандата. ‘Der Untermensch’, ‘Gravitational Constant…’, Unsuccessfully Coping With The Natural Beauty Of Infidelity’ звучат като мутирал Carnivore, смесен с безумна, самоубийствена меланхолия. Този запис можеше да е по – прецизно продуциран и по – добре изсвирен, но и така статутът му остава култов. Година по – късно четиримата издават лайв, наречен ‘Origin Of The Feces’, който макар и да е обработен главно в студио, представлява свидетелство за страхотно присъствие и сченично поведение. Дори интрото, ‘Are You Afraid’, би накарало слушателя да настръхне; темата за самоубийството е сериозно застъпена в творчеството на Peter Steele, а няколкото му опита да постави край на своя живот, придобили публичност, подсказват много за неговата персона. От една страна той е комплексиран депресар със сериозен уклон към агресивни състояния, но от друга може да бъде отъждествен като едно от най – чувствителните, емоционални и всеотдайни човешки същества. Доказателството, как
то в музикално, така и в текстово отношение, е ‘Bloody Kisses’ (1993), най – важният албум за Type O Negative. С него те изграждат уникалния си стил, комбиниращ дуум, готик, индъстриъл и пост – хардкор в хомогенна смес, а Steele за първи път отключва силата на своя глас. Той е толкова богат на нюанси, така плътен и обсебващ; в първия момент изрежда откровенията си със смазващ душата бас, в следващия пронизва въздуха с безбожен писък и често балансира с баритон, който изпълва всяка клетка на тялото. Заслужено, записът е обвит в злато и платина, но творческата енергия на групата не се изчерпва до тук. ‘October Rust’ е дори още по – могъщ албум и завършва на първо място в класацията на критиците от специализираното списание Terrorizer за най – доброто от 1996. В много от песните се усеща, че либидото на Steele, който отдавна е скъсал с дългогодишната си приятелка, е гигантско. Сякаш скандалната фотосесия в Playgirl от 1995 не е достатъчна и гениални пиеси като ‘Love You To Death’, ‘My Girlfriend’s Girlfriend’, ‘Be My Druidess’, имат за основна концепция секса, но в същото време са така чувствителни и красиви, че разтапят няколко поколения женски сърца. Богатството на чувства е неизчерпаемо – любов, страст, омраза, ярост, безпомощна депресия... ‘World Coming Down’ (1999), е интровертен, искрен и пропит с печал. Причината за толкова емоционален албум е смъртта, сполетяла няколко члена от семейството на Peter в рамките на една седмица. Заглавният ковчег, ‘Everything Dies’, ‘Everyone I Love Is Dead’ разнищват именно тази тема, а парчета като ‘White Slavery’ изследват личността на фронтмена в не по – малка дълбочина, разкривайки колко тежка и трудно преодолима е битката му с кокаиновата зависимост. До появата на ‘Life Is Killing Me’ минават цели четири години, най – дългата пауза между два поредни записа на Type O Negative. Като оправдание може да се приеме издаването на първото й DVD, ‘After Dark’ от 2000. Четвъртата студийна мелница на момчетата е зловещо, но все пак красиво произведение, чиято тежест идва по – скоро от атмосферата, отколкото от рифовите удари. Клавирите са сериозно застъпени като Josh Silver е получил по – голяма свобода на креативната си мисъл, а от днешна гледна точка ‘Anesthesia’ или ‘A Dish Best Served Coldly’ вероятно са по – злокобни и от гледката на изстиналия труп на Steele. В контраст, ‘Dead Again’ ( 2007 ), излязъл година след ‘Symphony For The Devil’, второто DVD на квартета, е най – китарно ориентираният албум на бандата. Умишлено, звукът не е рафиниран и като хъс, агресия и сила, тавата се доближава най – много до дебюта. Песни като ‘September Sun’ и ‘These Three Things’ са типичните дуумаджийски меси, а ‘Some Stupid Tomorrow’ e най – бързата тресня, родена в промития от дрога и негативни чувства мозък на Pete, където барабаните изпълняват чиста траш схема. Личи си, че вокалистът е натрупал още гняв в душата си след двугодишния престой в затвора за притежание на наркотици. Той правилно отбелязва в интервю, че най – голямата грешка на системата е да го вкара на топло, защото никога няма да се върне от там по – кротък и безобиден. За съжаление, ‘Dead Again’ се оказва посмъртната творба на великана. Силен албум, който може да не е най - тежкото ( Nile ), злобарското ( Watain ) или многопластовото ( Deathspell Omega ) от 2007, но никой друг състав не е способен да създава музика, едновременно така тежка, прокобна и композиционно усложнена.
През 2008 бе обявен реюниън на Carnivore, целящ записването на лайв 
и трети дългосвирещ запис на бандата. По трагично стечение на обстоятелствата това никога няма да се случи. Новината за кончината на Peter Steele, ударила силно музикалния свят през Април 2010, се прие като поредната гавра от страна на колосалния фронтмен, но в последствие бе потвърдена както от бандата ( Type O Negative ), така и от живите представители на семейството му. Неговите заслуги за еволюцията на екстремната сцена са гигантски. Той създаваше силна музика, когато всички говореха, че гръндж, ню метъл и прочие, са превзели света; започна да смесва няколко стила много преди да настъпи ерата на масовото експериментиране в метъла; доказа се като един от най – гениалните басисти на всички времена, а гласът му никога няма да намери аналог. Беше способен да моделира настроението на слушателя както си поиска. И продължава да го прави. Реално погледнато Peter Steele не е мъртъв и никога няма да бъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар