Имайки предвид всеизвестния факт, че рифовете съставят основата на нашия свят, е лесно да се обясни защо Electric Wizard са толкова големи: те владеят китарата с вълшебна ловкост, умеейки да изразят толкова много чрез нея. Струнните извращения на тези четири прокълнати, обречени души не само отнемат способността на човешкия мозък да осъществява нормална дейност, отключвайки центъра на шизофренията, а опустошително бъркат в него като включен миксер. Тежка, епично-депресираща, мръсна, вдъхновена от наркотици и сатанински култ, тази банда отдавна заема позицията на символ на това какво може да причини звукът на съзнанието. Изваяният с класически пропорции "Dopethrone", неописуемо тежкият "Let Us Pray", гробовният "We Live" демонстрират въпросния ефект най - убедително, но ерата на британския квартет още не е отминала и "Black Masses" изсмуква душата от тялото, гаври се с нея и я натъпква обратно опетнена, смачкана, различна.
Едва ли е изненада, че записът не разкрива нищо ново, продължавайки традицията в звука на британците оттам, където свърши неговия предшественик, но по един или друг начин тук се съдържа всичко, което превърна Electric Wizard в титани – от злокобната мистика до подтискащата атмосфера. “Venus In Furs” и “Patterns Of Evil” са онези многотонни химнови чудовища, които бяха “The Chosen Few” и “Satanic Rites Of Drugula" за "Witchcult Today"; ритуалната прокоба, изнесената на преден план психеделия и заливащият с разтопен метал глас на Jus Oborn отново поругават всичко неопетнено и свято. Композирането е солидно, звукът - огромен, с онези превъзходни дуели на фронтмена и заблуждаващо крехката Liz Buckingham, сблъскващи знаковите земетръсни рифове с опиващи сола, като за разлика от болшинството групи, взели за удачно решение да запазят най - епичните парчета за финал на изданията си, Electric Wizard започват с тях, преминават през изродената, рееща се в наркотична еуфория "Scorpio Curse" и завършват с плашещата феерия от дроун звуци "Crypt Of Drugula", която дава възможност на психарията да достигне своя пик.
Шедьовър това не е, но носейки необходимият заряд, "Black Masses" е саундтрака на сатанински ритуал, извършен от четири сливащи се със сенките фигури, които залитат под ударите на опията и окултната енергия, както и още едно доказателство за това колко специална банда са Electric Wizard.
Едва ли е изненада, че записът не разкрива нищо ново, продължавайки традицията в звука на британците оттам, където свърши неговия предшественик, но по един или друг начин тук се съдържа всичко, което превърна Electric Wizard в титани – от злокобната мистика до подтискащата атмосфера. “Venus In Furs” и “Patterns Of Evil” са онези многотонни химнови чудовища, които бяха “The Chosen Few” и “Satanic Rites Of Drugula" за "Witchcult Today"; ритуалната прокоба, изнесената на преден план психеделия и заливащият с разтопен метал глас на Jus Oborn отново поругават всичко неопетнено и свято. Композирането е солидно, звукът - огромен, с онези превъзходни дуели на фронтмена и заблуждаващо крехката Liz Buckingham, сблъскващи знаковите земетръсни рифове с опиващи сола, като за разлика от болшинството групи, взели за удачно решение да запазят най - епичните парчета за финал на изданията си, Electric Wizard започват с тях, преминават през изродената, рееща се в наркотична еуфория "Scorpio Curse" и завършват с плашещата феерия от дроун звуци "Crypt Of Drugula", която дава възможност на психарията да достигне своя пик.
Шедьовър това не е, но носейки необходимият заряд, "Black Masses" е саундтрака на сатанински ритуал, извършен от четири сливащи се със сенките фигури, които залитат под ударите на опията и окултната енергия, както и още едно доказателство за това колко специална банда са Electric Wizard.
[8]
Няма коментари:
Публикуване на коментар