Фронтмен на една от най - силните родни блек банди - Dimholt и журналист на бургаската електронна медиа за ( предимно ) екстремна ъндъграунд музика, MetalBs, Тодор Красимиров е поредният автор в моя черен списък, който се съгласи да направи обзор на 2010. Е, той се потопи в най - мрачните си спомени, за да открие някои от шедьоврите на радикалния звук на последните 12 месеца.
30. Blood Of Kingu “Sun In The House Of Scorpion”
Украйна отдавна захранва блек метъл сцената с прекрасни попадения. Новият албум на Blood Of Kingu не е изключение, още повече – движен от лидера на Hate Forest и Drudkh Roman Saenko. Прекрасна комбинация от сурови рифове, качествени идеи и много злоба, “Sun In The House Of Scorpion” е подобаващ наследник на дебюта “De Occulta Philosophia”.
29. A Forest Of Stars “Opportunistic Thieves Of Spring”
За тази група мога да говоря с часове. Тонове психеделия, изключително разчупени композиции и обилна доза нестандартност. С дебютния си диск квинтетът от Албиона остави силни впечатления, а “Opportunistic Thieves Of Spring” ги представя в малко по-експериментална, но определено по-силна и ярка светлина. Must have!!!
28. Ophis “Withered Shades”
Германия. Дуум! Ahab? Не! Нещо много по-мощно!! Дет / дуумаджийте Ophis изстреляха втория си диск, помитащ всичко след себе си. Тежки, брутално смазващи рифове, гробовни вокали, моменти екстремни откоси, ударна ритъм секция. “Withered Shades” е едно от най-впечатляващите заглавия в стила за годината.
27. Movimento D’Avanguardia Ermetico “Stelle Senza Luce”
До скоро си мислех, че качествен блек метъл в Италия не вирее. Да, ама не!!! Младоците Movimento D’Avanguardia Ermetico може и да не са най-известното име на света, но определено с дебютния си албум предлагат смели и интересни идеи, на които много по-опитни „батковци” биха завидяли. “Stelle Senza Luce” е достатъчно авангарден и здрав албум, който да проправи път на триото от Торино към големите имена в блек метъла. Стига музикантите да имат смелостта да продължат в същата насока и да не се поддават на модните течения.
26. Moon “Caduceus Chalice”
Австралия. Болен ъндърграунд. Блек метъл. Депресив блек метъл. След два сплита, два демо записа и две ЕР-та, Moon най-накрая се осмелиха да запишат дебют. Изключително силен дебют! Морбидна атмосфера, гробовен звук, композиции, разстилащи мизантропия, мистични вокали и крайно мрачни и депресиращи парчета.
25. Lunatic Soul “II” / Ben Woods “Things Weren’t Always This Way”
За Mariusz Duda Riverside се оказа твърде тясно поле за изява. И даде воля на своята „лунатичната душа”, откъсната от света на останалите трима колеги. След прекрасния дебют, дойде време за негов наследник, който се оказа още по-смела стъпка в експерименталното звучене. Комбинацията от прогресив рок, психеделични забежки и и нестандартни мотиви е озаглавена просто “II”. Музиката на Lunatic Soul трудно може да попадне в една категория, не е ясно колко бързо ще достигне до съзнанието ви, но попадне ли веднъж там – измъкване няма!!!
Ben Woods е млад композитор, който твори единствено и само на своето пиано. Музиката му е прекрасен, вдъхновяващ Neo-Classical / Ambient, подходящ за слушане, когато имате нужда от нещо наистина леко, необременяващо и успокояващо. Новият му албум “Things Weren’t Always This Way”, за разлика от предишни записи, залага повече на ambient-а, като този път е използвал повечко ефекти, за сметка на чистото пиано. При все това се е получил красив запис, който заслужава да бъде чут.
24. October Falls “A Collapse Of Faith”
October Falls отдавна не е онзи приказен Neo-Folk проект, който омагьосваше всички ни с прекрасни акустични пейзажи. Вече имаме тежък китарен звук, харш вокали, обилна доза атмосферичност и агресивно звучене. “A Collapse Of Faith” е логичното продължение на “The Womb Of Primordial Nature”, така че ако сте очаквали нещо по-различно, няма да го чуете. Но това не означава, че трябва да подминете “A Collapse Of Faith”.
23. Void Of Silence “The Grave Of Civilization”
Албумът на завръщането на пионерите на италианския дуум метъл. Alan “Nemtheanga” Averill вече не е в състава на триото, но наследникът му Brooke Johnson (Axis Of Perdition) е успял да се впише много силно в бандата. “The Grave Of Civilization” е бавен, мелодичен, мрачен и емоционално тежък запис, подходящ за слушане в малките часове на нощта, при абсолютно спокойствие.
22. Twilight “Monument To Time End”
Американският блек метъл изпъква сякаш с всеки изминал ден. Twilight е местният all-star-(black)-metal проект, който ни поднася втория си албум. “Monument To Time End” звучи достатъчно близко до предшественика си, но в същото време обогатен, що се касае до атмосферичност. Наличието в състава на Twilight на членове на банди като Isis и Minsk обяснява и появата на доста sludge мотиви, което със сигурност е и едно от предимствата на новия запис. Би трябвало да хване ухото на по-неортодоксално ориентираните блек метъл фенове.
21. Svart “Forlorad”
Сивота, отчаяние, празнота, мизантропия, натрапчиво усещане за несметно количество морфин във вените. Асоциации, минаващи през главата на слушател, сблъскал се за първи път с музиката на Svart. Депресив блек метъл от най-висока класа. Откъслечни злобни, почти дет вокали, забиващи се в съзнанието като студено острие в плътта, бавни рифове, разложени акорди и много мрак. Едно е сигурно е - начинът да разберете за какво става въпрос тук е да слушате този албум само ако сте в състояние на тежка емоционална катастрофа. Тогава ефектът от “Forlorad” ще бъде покъртителен!
20. Sarath “Siste Indre”
Дали норвежкият блек метъл е в застой е дискусия, която би могла да продължи дни, ако не и седмици. Но присъствието на имена като Sarath определено носят капчица свежест. “Siste Indre” е дебют, излязъл през тази година (проектът съществува от 2001 г.), но песните в него звучат сякаш готови да бъдат вписани в златния фонд на блека от 90-те. Много олдскуул привкус, студени рифове, спорадични бластбийтови откоси, атмосферични пасажи, щипка депресив усещане, чудесни аранжименти, продукция, твърде далеч от модерната, но подобаваща за издание, което да не изпъква с бомбастична помпозност, поставят Sarath сред откритията ми през годината и определено ще следя развитието на проекта с повишен интерес.
19. Ars Diavoli “Clausura”
Оставаме на депресив блек метъл вълна. Едноличният португалски проект вече имаше един албум зад гърба си – “Pro Nihilo Esse”. Втората крачка очаквах с огромен интерес и логично “Clausura” прикова сериозно вниманието ми. В стил, който залага предимно на атмосфера, отколкото на музикално майсторство, можете да очаквате албум, който определено има какво да предложи. Настроението е минорно, суицидно, китарите звучат минималистично, а като звук Ars Diavoli на моменти се доближава до образци в жанра като Hypothermia и ColdWorld. За любителите на стила този албум би бил добър избор.
18. Agrypnie “16/485”
Agrypnie са от новото поколение немски блек метъл. Включват членове на Nocte Obducta и за тях може да се каже, че са банда, която разполага с много потенциал. През 2010 година издадоха третия си албум, с който затвърждават позитивните впечатления, оставени с предишните си записи. “16/485” поднася мелодичен, рифово базиран (пост-)блек метъл с доста разчупени аранжименти и богата атмосферичност. Едно от свежите имена напоследък, предлагащи доста качество и особено силна продукция!
17. Otargos “No God, No Satan”
Френска школа блек метъл. Злобен, мръснишки, агресивен, “No God, No Satan” определено бетонира гостувалите у нас Otargos сред най-зрелищните имена във френската сцена. Четвъртият албум на квинтета е експериментален, скоростен, модернистичен блек метъл откос, от който повечето млади банди могат да се поучат. Французите предлагат доста многопластова музика, с вплетени в нея леки индъстриъл мотиви. Запис, на който трябва да се обърне сериозно внимание.
Украйна отдавна захранва блек метъл сцената с прекрасни попадения. Новият албум на Blood Of Kingu не е изключение, още повече – движен от лидера на Hate Forest и Drudkh Roman Saenko. Прекрасна комбинация от сурови рифове, качествени идеи и много злоба, “Sun In The House Of Scorpion” е подобаващ наследник на дебюта “De Occulta Philosophia”.29. A Forest Of Stars “Opportunistic Thieves Of Spring”
За тази група мога да говоря с часове. Тонове психеделия, изключително разчупени композиции и обилна доза нестандартност. С дебютния си диск квинтетът от Албиона остави силни впечатления, а “Opportunistic Thieves Of Spring” ги представя в малко по-експериментална, но определено по-силна и ярка светлина. Must have!!!
28. Ophis “Withered Shades”
Германия. Дуум! Ahab? Не! Нещо много по-мощно!! Дет / дуумаджийте Ophis изстреляха втория си диск, помитащ всичко след себе си. Тежки, брутално смазващи рифове, гробовни вокали, моменти екстремни откоси, ударна ритъм секция. “Withered Shades” е едно от най-впечатляващите заглавия в стила за годината.
27. Movimento D’Avanguardia Ermetico “Stelle Senza Luce”
До скоро си мислех, че качествен блек метъл в Италия не вирее. Да, ама не!!! Младоците Movimento D’Avanguardia Ermetico може и да не са най-известното име на света, но определено с дебютния си албум предлагат смели и интересни идеи, на които много по-опитни „батковци” биха завидяли. “Stelle Senza Luce” е достатъчно авангарден и здрав албум, който да проправи път на триото от Торино към големите имена в блек метъла. Стига музикантите да имат смелостта да продължат в същата насока и да не се поддават на модните течения.
26. Moon “Caduceus Chalice”
Австралия. Болен ъндърграунд. Блек метъл. Депресив блек метъл. След два сплита, два демо записа и две ЕР-та, Moon най-накрая се осмелиха да запишат дебют. Изключително силен дебют! Морбидна атмосфера, гробовен звук, композиции, разстилащи мизантропия, мистични вокали и крайно мрачни и депресиращи парчета.
25. Lunatic Soul “II” / Ben Woods “Things Weren’t Always This Way”
За Mariusz Duda Riverside се оказа твърде тясно поле за изява. И даде воля на своята „лунатичната душа”, откъсната от света на останалите трима колеги. След прекрасния дебют, дойде време за негов наследник, който се оказа още по-смела стъпка в експерименталното звучене. Комбинацията от прогресив рок, психеделични забежки и и нестандартни мотиви е озаглавена просто “II”. Музиката на Lunatic Soul трудно може да попадне в една категория, не е ясно колко бързо ще достигне до съзнанието ви, но попадне ли веднъж там – измъкване няма!!!
Ben Woods е млад композитор, който твори единствено и само на своето пиано. Музиката му е прекрасен, вдъхновяващ Neo-Classical / Ambient, подходящ за слушане, когато имате нужда от нещо наистина леко, необременяващо и успокояващо. Новият му албум “Things Weren’t Always This Way”, за разлика от предишни записи, залага повече на ambient-а, като този път е използвал повечко ефекти, за сметка на чистото пиано. При все това се е получил красив запис, който заслужава да бъде чут.
24. October Falls “A Collapse Of Faith”
October Falls отдавна не е онзи приказен Neo-Folk проект, който омагьосваше всички ни с прекрасни акустични пейзажи. Вече имаме тежък китарен звук, харш вокали, обилна доза атмосферичност и агресивно звучене. “A Collapse Of Faith” е логичното продължение на “The Womb Of Primordial Nature”, така че ако сте очаквали нещо по-различно, няма да го чуете. Но това не означава, че трябва да подминете “A Collapse Of Faith”.
23. Void Of Silence “The Grave Of Civilization”
Албумът на завръщането на пионерите на италианския дуум метъл. Alan “Nemtheanga” Averill вече не е в състава на триото, но наследникът му Brooke Johnson (Axis Of Perdition) е успял да се впише много силно в бандата. “The Grave Of Civilization” е бавен, мелодичен, мрачен и емоционално тежък запис, подходящ за слушане в малките часове на нощта, при абсолютно спокойствие.22. Twilight “Monument To Time End”
Американският блек метъл изпъква сякаш с всеки изминал ден. Twilight е местният all-star-(black)-metal проект, който ни поднася втория си албум. “Monument To Time End” звучи достатъчно близко до предшественика си, но в същото време обогатен, що се касае до атмосферичност. Наличието в състава на Twilight на членове на банди като Isis и Minsk обяснява и появата на доста sludge мотиви, което със сигурност е и едно от предимствата на новия запис. Би трябвало да хване ухото на по-неортодоксално ориентираните блек метъл фенове.
21. Svart “Forlorad”
Сивота, отчаяние, празнота, мизантропия, натрапчиво усещане за несметно количество морфин във вените. Асоциации, минаващи през главата на слушател, сблъскал се за първи път с музиката на Svart. Депресив блек метъл от най-висока класа. Откъслечни злобни, почти дет вокали, забиващи се в съзнанието като студено острие в плътта, бавни рифове, разложени акорди и много мрак. Едно е сигурно е - начинът да разберете за какво става въпрос тук е да слушате този албум само ако сте в състояние на тежка емоционална катастрофа. Тогава ефектът от “Forlorad” ще бъде покъртителен!
20. Sarath “Siste Indre”
Дали норвежкият блек метъл е в застой е дискусия, която би могла да продължи дни, ако не и седмици. Но присъствието на имена като Sarath определено носят капчица свежест. “Siste Indre” е дебют, излязъл през тази година (проектът съществува от 2001 г.), но песните в него звучат сякаш готови да бъдат вписани в златния фонд на блека от 90-те. Много олдскуул привкус, студени рифове, спорадични бластбийтови откоси, атмосферични пасажи, щипка депресив усещане, чудесни аранжименти, продукция, твърде далеч от модерната, но подобаваща за издание, което да не изпъква с бомбастична помпозност, поставят Sarath сред откритията ми през годината и определено ще следя развитието на проекта с повишен интерес.
19. Ars Diavoli “Clausura”
Оставаме на депресив блек метъл вълна. Едноличният португалски проект вече имаше един албум зад гърба си – “Pro Nihilo Esse”. Втората крачка очаквах с огромен интерес и логично “Clausura” прикова сериозно вниманието ми. В стил, който залага предимно на атмосфера, отколкото на музикално майсторство, можете да очаквате албум, който определено има какво да предложи. Настроението е минорно, суицидно, китарите звучат минималистично, а като звук Ars Diavoli на моменти се доближава до образци в жанра като Hypothermia и ColdWorld. За любителите на стила този албум би бил добър избор.
18. Agrypnie “16/485”
Agrypnie са от новото поколение немски блек метъл. Включват членове на Nocte Obducta и за тях може да се каже, че са банда, която разполага с много потенциал. През 2010 година издадоха третия си албум, с който затвърждават позитивните впечатления, оставени с предишните си записи. “16/485” поднася мелодичен, рифово базиран (пост-)блек метъл с доста разчупени аранжименти и богата атмосферичност. Едно от свежите имена напоследък, предлагащи доста качество и особено силна продукция!
17. Otargos “No God, No Satan”
Френска школа блек метъл. Злобен, мръснишки, агресивен, “No God, No Satan” определено бетонира гостувалите у нас Otargos сред най-зрелищните имена във френската сцена. Четвъртият албум на квинтета е експериментален, скоростен, модернистичен блек метъл откос, от който повечето млади банди могат да се поучат. Французите предлагат доста многопластова музика, с вплетени в нея леки индъстриъл мотиви. Запис, на който трябва да се обърне сериозно внимание.
16. October Tide “A Thin Shell” 
Ако изпитвате носталгия по албумите “Dance Of December Souls” и “Brave Murder Day” на легендите Katatonia, то October Tide е решението. След 11 годишна пауза Fred Norrman, наскоро напуснал Katatonia, събра изцяло нов състав и отбеляза завръщането на October Tide с прекрасен албум. Дет / дуум в най-чистата му и красива форма, с типичните тежки рифове, мрачни пасажи и мощни вокали. Всички, които харесват класики като “Rain Without End” и “Grey Dawn” няма да останат разочаровани от “A Thin Shell” нито за миг.
15. Negura Bunget “Virstele Pamintului”
Румънските експериментатори продължават да изненадват феновете си с всеки нов запис. Новият диск на Negura Bunget е едно от най-предизвикателните им издания, наред с не особено лесно смилаемият, но абсолютно уникален шедьовър “Om”. Във “Virstele Pamintului” в едно са се сляли блек метъл, авангардност, хипнотизиращи клавири, женски напевни вокали, експерименталност, обилна доза фолклор, подплатена с включването на различни традиционни инструменти. Negura Bunget ни поднасят екзотичен, загадъчен и уникален албум, базиран на местни традиции и фолкор, който със сигурност ще се помни дълго.
14. The Vision Bleak “Set Sail To Mystery”
The Vision Bleak не са от групите, които си падат по залитането от един стил в друг. Музиката им винаги е била директа, мощна, енергична, мачкаща и в същото време достатъчно мрачна, епична и загадъчна. “Set Sail To Mystery” е логично потвърждение на тези думи. Все същият дарк/готик метъл със здрави рифове, а дълбоките вокали на Allen B. Konstanz хипнотично редят строфите на поредната horror история. Новият диск на The Vision Bleak не поднася особени изненади, но не трябва да бъде подминаван с лека ръка.
13. Averse “The Endesque Chants”
Вероятно най-големият претендент за дебют на годината. Ако сте фенове на експерименталната и нестандартната метъл музика, то Averse ще ви се понравят. В “The Endesque Chants” можете да чуете агресивни блек метъл моменти, прогресив метъл залитания, меланхочни акустични пасажи, приказни цигулки и дуелиращи се екстремни и напевни вокали. Явно това е било напълно достатъчно на французите да им осигури издателски договор с лейбъла на Mick Moss от Antimatter, Music In Stone.
Ако изпитвате носталгия по албумите “Dance Of December Souls” и “Brave Murder Day” на легендите Katatonia, то October Tide е решението. След 11 годишна пауза Fred Norrman, наскоро напуснал Katatonia, събра изцяло нов състав и отбеляза завръщането на October Tide с прекрасен албум. Дет / дуум в най-чистата му и красива форма, с типичните тежки рифове, мрачни пасажи и мощни вокали. Всички, които харесват класики като “Rain Without End” и “Grey Dawn” няма да останат разочаровани от “A Thin Shell” нито за миг.
15. Negura Bunget “Virstele Pamintului”
Румънските експериментатори продължават да изненадват феновете си с всеки нов запис. Новият диск на Negura Bunget е едно от най-предизвикателните им издания, наред с не особено лесно смилаемият, но абсолютно уникален шедьовър “Om”. Във “Virstele Pamintului” в едно са се сляли блек метъл, авангардност, хипнотизиращи клавири, женски напевни вокали, експерименталност, обилна доза фолклор, подплатена с включването на различни традиционни инструменти. Negura Bunget ни поднасят екзотичен, загадъчен и уникален албум, базиран на местни традиции и фолкор, който със сигурност ще се помни дълго.
14. The Vision Bleak “Set Sail To Mystery”
The Vision Bleak не са от групите, които си падат по залитането от един стил в друг. Музиката им винаги е била директа, мощна, енергична, мачкаща и в същото време достатъчно мрачна, епична и загадъчна. “Set Sail To Mystery” е логично потвърждение на тези думи. Все същият дарк/готик метъл със здрави рифове, а дълбоките вокали на Allen B. Konstanz хипнотично редят строфите на поредната horror история. Новият диск на The Vision Bleak не поднася особени изненади, но не трябва да бъде подминаван с лека ръка.
13. Averse “The Endesque Chants”
Вероятно най-големият претендент за дебют на годината. Ако сте фенове на експерименталната и нестандартната метъл музика, то Averse ще ви се понравят. В “The Endesque Chants” можете да чуете агресивни блек метъл моменти, прогресив метъл залитания, меланхочни акустични пасажи, приказни цигулки и дуелиращи се екстремни и напевни вокали. Явно това е било напълно достатъчно на французите да им осигури издателски договор с лейбъла на Mick Moss от Antimatter, Music In Stone.
12. Dark Fortress “Ylem” 
Едва ли има изненадани от факта, че Dark Fortress издават успешен албум. Тази банда отдавна върви във възходяща линия и “Ylem” е просто поредното потвърждение. Новият запис е с малко позабавено темпо, концентриран е върху диаболичната атмосфера. Без да изпъкват с особена виртуозност немците поднасят страхотен албум.
11. Rafael Anton Irisarri “Reverie” / “The North Bend”
Отдавна следя развитието на този повече от талантлив композитор, който великолепно борави със звуци, ефекти и създава неописуемо качествени неща. С помощта на пиано, китара (твърде рядко използвана и трудно разпознаваема) и лаптоп Rafael Anton Irisarri твори меланхолична, енигматична и красива музика. Минималистичният му Neo-Classical / Ambient е най-подходящия фон, когато искате да останете насаме с емоциите, мислите, чувствата си. Поради факта, че тази година издаде цели две нови и супер силни заглавия, минито “Reverie” и втория си албум “The North Bend”, ми е изключително трудно да определя кое от двете има повече място тук, затова вписвам и двете.
10. Agalloch “Marrow Of The Spirit”
За американците Agalloch е казано твърде много, затова ще кажа само, че “Marrow Of The Spirit” е истински диамант във всяко едно отношение. Диамант, който ще блести твърде дълго, преди някой успее да го засенчи. Великолепен албум, напълно издържан в стила на Agalloch.
09. Deathspell Omega “Paracletus”
Това вероятно е албумът, който ме шокира най-много през година. Очаквал съм какви ли не неща от тези психопати, но “Paracletus” мина всякакви граници. Новият албум на французите Deathspell Omega е отвъд всякакви норми в блек метъла. Музикантите отдавна са избягали от стереотипните очаквания и са направили така, че абсолютният им новаторски и експериментаторски подход да звучи като най-лесната работа на света. Уникален албум с невероятно тежки и агресивни рифове и абсурдни ритмовки.
08. Les Discrets “Septembre Et Ses Dernieres Pensees”
Още едни французи в класацията. Les Discrets са мелодични, меланхолични, вдъхновяващи. Post-Rock / Shoegaze им звучи носталгично, тъжно, замечтано. Чисти вокали, красиви мелодии и акустични пасажи красят “Septembre Et Ses Dernieres Pensees” и го правят перфектен избор, ако харесвате подобен тип музика. Феновете на Alcest няма начин да не се влюбят в този запис!
07. Abigor “Time Is The Sulphur In The Veins Of The Saints”
Abigor бяха най-важното име в австрийската блек метъл сцена до появата на “Satanized” – албумът, който стана причина за разпада на триото. През 2007 година възкръснаха с “Fractal Possession”, тази година издадоха неговото логично продължение – “Time…”. Новият албум на Abigor продължава експерименталната линия на предшественика си. Двете песни звучат достатъчно екстравагантно, ексцентрично и авангардно, за да приковат вниманието ви. Аз лично скоро не съм слушал блек метъл запис, в който да се даде такава водеща роля на инструмент като баса. Новото амплоа на австрийското трио със сигурност няма да се хареса на старите им фенове, но няма да е лъжа, ако кажем, че сега музиката им звучи много по-зла и на моменти граничеща с лудостта. КЛАСА!!!
06. Drudkh “Пригорща Зiрок”
Новото произведение на бандата е една смела крачка към по-експерименталното, минималистично звучене. Самите песни са с по-мек саунд, което обаче в никакъв случай не успява да отнеме чара и лекотата, с която успяват да се впият в съзнанието на слушателя. Противно на всякакви очаквания Drudkh отказват да тъпчат на едно място и го доказват с настоящото издание. И най-хубавото е, че с албуми като този, Roman Saenko и компания ни карат да се запитаме дали следващият диск на бандата ще бъде толкова смела и уверена крачка напред. А докато се чудим, ни остава единствено да се наслаждаваме на този абсолютен шедьовър.
05. Alcest “Ecailles De Lune”
Alcest поднесоха на света един от най-красивите албуми през тази година. Въплатил в себе си толкова много приказни мрак, носталгия, меланхолия, тъга и мелодичност, “Ecailles De Lune” е музика, която сякаш обрисува сърцето и душата на своя създател. Това е албум, лишен от каквато и да е наивност и баналност. Чиста проба изкуство, което ще със сигурност ще бъде копирано, но едва ли някога ще бъде достигнато.
04. Lantlos “Neon”
Вторият диск на Lantlos щеше да бъде с три места по-нагоре в класацията ми, ако албумите, заемащи съответните места не бяха излезли през тази година. Музиката в новия албум на дуото (тук вече е и Neige oт Alcest) е адски многопластова, грабваща и перфектно подредена. “.Neon” изобилства от китарни хармонии, меланхолични акорди и пасажи, интересни заигравки на баса и въздействащи пост-рок забежки в аранжиментите. А за джазовата препратка и атмосферата на онова време (откриващата песен!!!) каквото и да кажа, ще е недостатъчно. Абсолютно задължителен албум за всеки непредубеден фен!
03. Enslaved “Axioma Ethica Odini”
Елитарен албум. Със сигурност. Новият материал на норвежките викинги е по-директен и по-лесен за възприемане, но звучи все така майсторски и класно. “Axioma Ethica Odini” омагьосва със своята брилянтност, органичност и перфектност. Всичко в него е написано, подредено, изсвирено и изпято перфектно, както подобава на артисти от такъв ранг. Вече не смея да кажа, че Enslaved няма да надминат себе си, защото за тях това стана навик. Остава да чакаме поне две години, за да разберем дали ще го сторят за пореден път.
02. Burzum “Belus”
Изминаха четиринайсет години откакто излезе “Filosofem” – за мнозина краят на истинския Burzum. “Belus” ознаменува завръщането на една легенда. Този албум дойде като потвърждение на максимата, че кръвта вода не става , че този, който може си го може и, че именно семплите неща са наистина гениални. Епичен, величествен, омагьосващ, “Belus” ще остави ярка и незаличима следа в съвременната сцена.
01. Anathema “We’re Here Because We’re Here”
Седем години бяха нужни на Anathema да напишат и издадат наследника на “A Natural Disaster”. Определено новото творение на ливърпулци и до ден днешен се приема много противоречиво и причини за това, разбира се, има. Anathema обаче с годините доказаха, че сами коват своята музикална съдба и са неподвластни на каквито и да било ограничения. “We’re Here Because We’re Here” е по свой си начин „позитивен” албум, доколкото това определение важи, говорейки за банда като Anathema. В него има доста озадачаващи моменти, но истината е, че вече не мога да си представя дискографията им без този запис. Сравнявайки го с шедьоври като “Alternative 4”, “Judgement” и “A Fine Day To Exit” (умишлено пропускам останалите три албума), разликите са огромни, но при все това имаме фантастичен красив, ефирен и емоционален запис. Аз лично съм запленен и очарован от този албум, макар и да ми отне известно време, за да попия изцяло неговата същност.
Едва ли има изненадани от факта, че Dark Fortress издават успешен албум. Тази банда отдавна върви във възходяща линия и “Ylem” е просто поредното потвърждение. Новият запис е с малко позабавено темпо, концентриран е върху диаболичната атмосфера. Без да изпъкват с особена виртуозност немците поднасят страхотен албум.
11. Rafael Anton Irisarri “Reverie” / “The North Bend”
Отдавна следя развитието на този повече от талантлив композитор, който великолепно борави със звуци, ефекти и създава неописуемо качествени неща. С помощта на пиано, китара (твърде рядко използвана и трудно разпознаваема) и лаптоп Rafael Anton Irisarri твори меланхолична, енигматична и красива музика. Минималистичният му Neo-Classical / Ambient е най-подходящия фон, когато искате да останете насаме с емоциите, мислите, чувствата си. Поради факта, че тази година издаде цели две нови и супер силни заглавия, минито “Reverie” и втория си албум “The North Bend”, ми е изключително трудно да определя кое от двете има повече място тук, затова вписвам и двете.
10. Agalloch “Marrow Of The Spirit”
За американците Agalloch е казано твърде много, затова ще кажа само, че “Marrow Of The Spirit” е истински диамант във всяко едно отношение. Диамант, който ще блести твърде дълго, преди някой успее да го засенчи. Великолепен албум, напълно издържан в стила на Agalloch.
09. Deathspell Omega “Paracletus”
Това вероятно е албумът, който ме шокира най-много през година. Очаквал съм какви ли не неща от тези психопати, но “Paracletus” мина всякакви граници. Новият албум на французите Deathspell Omega е отвъд всякакви норми в блек метъла. Музикантите отдавна са избягали от стереотипните очаквания и са направили така, че абсолютният им новаторски и експериментаторски подход да звучи като най-лесната работа на света. Уникален албум с невероятно тежки и агресивни рифове и абсурдни ритмовки.
08. Les Discrets “Septembre Et Ses Dernieres Pensees”
Още едни французи в класацията. Les Discrets са мелодични, меланхолични, вдъхновяващи. Post-Rock / Shoegaze им звучи носталгично, тъжно, замечтано. Чисти вокали, красиви мелодии и акустични пасажи красят “Septembre Et Ses Dernieres Pensees” и го правят перфектен избор, ако харесвате подобен тип музика. Феновете на Alcest няма начин да не се влюбят в този запис!
07. Abigor “Time Is The Sulphur In The Veins Of The Saints”
Abigor бяха най-важното име в австрийската блек метъл сцена до появата на “Satanized” – албумът, който стана причина за разпада на триото. През 2007 година възкръснаха с “Fractal Possession”, тази година издадоха неговото логично продължение – “Time…”. Новият албум на Abigor продължава експерименталната линия на предшественика си. Двете песни звучат достатъчно екстравагантно, ексцентрично и авангардно, за да приковат вниманието ви. Аз лично скоро не съм слушал блек метъл запис, в който да се даде такава водеща роля на инструмент като баса. Новото амплоа на австрийското трио със сигурност няма да се хареса на старите им фенове, но няма да е лъжа, ако кажем, че сега музиката им звучи много по-зла и на моменти граничеща с лудостта. КЛАСА!!!
06. Drudkh “Пригорща Зiрок”
Новото произведение на бандата е една смела крачка към по-експерименталното, минималистично звучене. Самите песни са с по-мек саунд, което обаче в никакъв случай не успява да отнеме чара и лекотата, с която успяват да се впият в съзнанието на слушателя. Противно на всякакви очаквания Drudkh отказват да тъпчат на едно място и го доказват с настоящото издание. И най-хубавото е, че с албуми като този, Roman Saenko и компания ни карат да се запитаме дали следващият диск на бандата ще бъде толкова смела и уверена крачка напред. А докато се чудим, ни остава единствено да се наслаждаваме на този абсолютен шедьовър.
05. Alcest “Ecailles De Lune”
Alcest поднесоха на света един от най-красивите албуми през тази година. Въплатил в себе си толкова много приказни мрак, носталгия, меланхолия, тъга и мелодичност, “Ecailles De Lune” е музика, която сякаш обрисува сърцето и душата на своя създател. Това е албум, лишен от каквато и да е наивност и баналност. Чиста проба изкуство, което ще със сигурност ще бъде копирано, но едва ли някога ще бъде достигнато.
04. Lantlos “Neon”
Вторият диск на Lantlos щеше да бъде с три места по-нагоре в класацията ми, ако албумите, заемащи съответните места не бяха излезли през тази година. Музиката в новия албум на дуото (тук вече е и Neige oт Alcest) е адски многопластова, грабваща и перфектно подредена. “.Neon” изобилства от китарни хармонии, меланхолични акорди и пасажи, интересни заигравки на баса и въздействащи пост-рок забежки в аранжиментите. А за джазовата препратка и атмосферата на онова време (откриващата песен!!!) каквото и да кажа, ще е недостатъчно. Абсолютно задължителен албум за всеки непредубеден фен!
03. Enslaved “Axioma Ethica Odini”
Елитарен албум. Със сигурност. Новият материал на норвежките викинги е по-директен и по-лесен за възприемане, но звучи все така майсторски и класно. “Axioma Ethica Odini” омагьосва със своята брилянтност, органичност и перфектност. Всичко в него е написано, подредено, изсвирено и изпято перфектно, както подобава на артисти от такъв ранг. Вече не смея да кажа, че Enslaved няма да надминат себе си, защото за тях това стана навик. Остава да чакаме поне две години, за да разберем дали ще го сторят за пореден път.
02. Burzum “Belus”
Изминаха четиринайсет години откакто излезе “Filosofem” – за мнозина краят на истинския Burzum. “Belus” ознаменува завръщането на една легенда. Този албум дойде като потвърждение на максимата, че кръвта вода не става , че този, който може си го може и, че именно семплите неща са наистина гениални. Епичен, величествен, омагьосващ, “Belus” ще остави ярка и незаличима следа в съвременната сцена.
01. Anathema “We’re Here Because We’re Here”
Седем години бяха нужни на Anathema да напишат и издадат наследника на “A Natural Disaster”. Определено новото творение на ливърпулци и до ден днешен се приема много противоречиво и причини за това, разбира се, има. Anathema обаче с годините доказаха, че сами коват своята музикална съдба и са неподвластни на каквито и да било ограничения. “We’re Here Because We’re Here” е по свой си начин „позитивен” албум, доколкото това определение важи, говорейки за банда като Anathema. В него има доста озадачаващи моменти, но истината е, че вече не мога да си представя дискографията им без този запис. Сравнявайки го с шедьоври като “Alternative 4”, “Judgement” и “A Fine Day To Exit” (умишлено пропускам останалите три албума), разликите са огромни, но при все това имаме фантастичен красив, ефирен и емоционален запис. Аз лично съм запленен и очарован от този албум, макар и да ми отне известно време, за да попия изцяло неговата същност. [cavanagh]
Няма коментари:
Публикуване на коментар