2010 pt. II: shogot's top 50

За да обхвана максимален брой качествени издания от 2010, бях твърдо решен да направя този топ 50 още преди шест месеца. Няколко дни преди края на годината осъществявам идеята си. Време е да представя най - доброто от нея.

50. Dimmu Borgir – ‘Abrahadabra’

Болезненото за някои отдалечаване от блека е единственият път пред Dimmu Borgir. Застой при група като тази е равносилен на нейния неизбежен край. ‘Abrahadabra’ е симфоничен мелодет. Амбициозен и умело реализиран проект.

49. Winterfylleth – ‘The Mercian Sphere’

Години наред английският блек плачеше за своите нови водачи. Яростни, но и по Drudkh – ски мелодични, Winterfylleth поеха инициативата и тепърва започват да налагат името си в екстремния свят.

48. Agalloch – ‘Marrow Of The Spirit’

Това което създава неземното чувство в Agalloch, е че албумите им са дефиниции на думата “красота”. ‘Marrow Of The Spirit’ не прави изключение.

47. Immolation – ‘Majesty And Decay’

Като дебют към Nuclear Blast и поредния опит в солидната кариера на Immolation, ‘Majesty And Decay’ имаше всички шансове да се нареди до култовите ‘Failures For Gods’ и ‘Here In After’. За щастие се възползва от тях.

46. Thou – ‘Summit’

Вземете малко слъдж, смесете го с монотонен блек, вкарайте и малко дуум за повечко настроение и ще получите перфектната доза Thou, за да си я изпушите насаме (!), прекарвайки вълшебен трип в някоя от красивите зимните нощи.

45. Iron Maiden – ‘The Final Frontier’

Това спокойно можеше да е най – голямото разочарование на 2010. При така любими изпълнители като “девиците” този риск винаги вдига кръвното на половината планета. Вместо да заложат на сигурна формула, Maiden удължиха песните, вкараха солидно количество прог рок и издадоха поредния си страхотен запис.

44. Black Tusk – ‘Taste The Sin’

Поредната банда на строга диета от алкохол и (най – вече) наркотици, Black Tusk не са тук, за да се правят на иновативни или още повече да се превърнат в бледо копие на Baroness. Те просто дънят някои от най – яките слъдж рифове и сами си се кефят. Ние също им се кефим.

43. High On Fire – ‘Snakes For The Divine’

‘Death Is This Communion’ вдигна летвата прекалено високо, но High On Fire отново нямат намерение да ни разочароват. ‘Snakes For The Divine’ е епичен, грабващ и тегав или с други думи всичко, което трябва да бъде.

42. Atheist – ‘Jupiter’

Не, ‘Jupiter’ не е провал. Трепетно очакваното завръщане на авангардните детаджии Atheist оправда дългогодишната им летаргия чрез техния запазен техничарски и джазиран прочит на стила.

41. The Ocean – ‘Heliocentric’

Да издадеш два концептуални албума в една година е колкото смело, толкова и глупаво решение. Немските пост метъли The Ocean се провалиха с втория, но за сметка на това ‘Heliocentric’ е абсолютен триумф и едно от красивите музикални пътешествия в този леко поизчерпан жанр.

40. Blood Phoenix – ‘Death To Everyone’

Откакто Extreme Noise Terror излязоха от влажните улички на Ипсуичките предградия, обляни в собствена и чужда кръв, с бухалките в готовност да смелят следващия осмелил се да застане срещу тях, се появи промишлено число последователи на кръст метода им за мъчение, ала малко можаха да се нарекат техни достойни наследници. През 2010 Blood Phoenix се присъединиха към тях с най – добрия грайнд на годината.

39. Enforcer – ‘Diamonds’

Може би изглеждат леко комично, накичени с всичките тези кожа и желязо, с миловидните млади лица и престорено лоши погледи, но когато вдъхновените от ‘Killers’ парчета се хвърлят в трескаваия си галоп, Enforcer се доказват като едни от малцината, способни да правят тази музика толкова добре.

38. Vomitor – ‘Devil’s Poison’

Австралия никога не пропуска да се изяви с някой унищожаващ метъл албум. ‘Devil’s Poison’ е точно такъв и в рамките на тези 30 минути Vomitor забиват десетки рифове на безкрайна олдскуул злост.

37. Ramesses – ‘Take The Curse’

С двама бивши члена на вечните Electric Wizard и фронтмен, който може да отведе гласа си където пожелае, Ramesses са изключителна банда. Пропит с отчаяние и омраза, ‘Take The Curse’ притежава всички качества за един от ултимативните дуум записи тази година.

36. Cathedral – ‘The Guessing Game’

Повече 60 – тарски психеделик рок, отколкото дуум, двойният ‘The Guessing Game’ бе бриет от много фенове за разочарование, но когато Dorrian страстно всмуква от поредната си цигара и запява с очарователна неглижираност текста на ‘Funeral Of Dreams’, става съвсем ясно, че Cathedral отново се справят на обичайното, много високо ниво.

35. Harvey Milk – ‘A Small Turn Of Human Kindness’

След неочакваното събиране преди няколко години, Harvey Milk се доказаха като един от най – незаслужено подценените слъдж проекти в историята на жанра ( ако въобще можем да го наречем жанр ). ‘A Small Turn Of Human Kindness’ не е направен, за да привлича нови фенове. Той е тук, просто защото триото е имало нужда да го създаде. Хубавото е, че го е създало с цялата си налична мизантропия.

34. Knut – ‘Wonder’

Подскачайки между NOLA слъдж и дисонантен маткор, Knut винаги са били трудна за разбиране банда. Днес това не се променя, но четири години след ‘Alter’ момчетата се завръщат с едно от най – добрите си произведения, което може да се осмисли единствено при наличието на пълна концентрация и (не)леки психически отклонения.

33. Vasaeleth – ‘A Crypt Born And Tethered Into Ruin’

И до днес ми е трудно да се оттърся от ужаса, който породи в мен ‘A Crypt Born And Tethered Into Ruin’. Това не е нито най – бързият, нито най – тежкият дет метъл албум, но сатанинския кошмар на Incantation и отвратителните зомбирани рифове на Autopsy са осъществили полов акт, резултатът от който е изчадието Vasaeleth!

32. Humanfly – ‘Darker Later’

Този запис грабва още със заглавието на отварящата песен, тържествено възвестяваща: ‘This Is Where Your Parents Fucked’ и не пуска до самия финал на мамутската ‘Heavy Black Snow’. С богат арсенал от рифове, които нанасят неизлечими рани на съзнанието и абсолютна вокална лудост, освободила грухтежи, ревове, писъци, театрално провикване и дори ориенталски мистични напеви, Humanfly са готови да разширят аудиторията си без да се замислят за напускане на ъндърграунда.

31. Grand Magus – ‘Hammer Of The North’

Започнали под крилото на лейбъл, приютил банди като Electric Wizard, Grand Magus дълго бяха поредния добър стоунър дуум акт. Вече не. С ‘Hammer Of The North’ шведите се трансформират в една от най – добрите хеви банди на планетата.

30. Withered – ‘Dualitas’

В задимения от марихуана и пропит с уиски щат, от която идват Withered, би било най – естествено да свирят лепкавия слъдж на своите съседи, познат още като т.нар. 'хероинов блус', но не – момчетата вече няколко албума бичат зверски блек дет с много извратена дуум нишка и демонична атмосфера а ла Acerkocke. ‘Dualitas’ е поредната злобна рифова мелница, която малко са способни да понесат!

29. Sahg – ‘III’

След два албума, на които им липсваха много неща, най – вече тези (!!!) вокали, норвежките дуумаджии Sahg най – после откриха своята сила. А тя се крие в мощни рифове, класически постановки и много епика. ‘III’ може би е поклон пред банди като Black Sabbath и Pentagram, но не и обезличаване. Точно обратното – сега Sahg най – после са онази самобитна група, която винаги са искали да бъдат.

28. October File – ‘Our Souls To You’

Причината October File да бъдат наречени пост пънк лидери е много проста – пишат шибано добри песни! Енергичен, грабващ и метален, ‘Our Souls To You’ крещи “Майната ви!”( на всички ) от първата до последната секунда. Крещете и вие!

27. Ion Dissonance – ‘Cursed’

Нуждаем ли се от Ion Dissonance в свят, родил Meshuggah и The Dillinger Escape Plan? След колебливия преден албум този въпрос получаваше отрицателен отговор, но с ‘Cursed’, тяхното голямо завръщане във форма, нещата добиват друг вид. Някъде между тоновете агресия и аудио насилие – сред хаоса от барабанни канонади и рифовете, които просто... ИЗКОРМВАТ , намираме думичката “да” ( последвана от няколко удивителни ).

26. Nevermore – ‘The Obsidian Conspiracy’

От тяхното създаване до днес, Nevermore нееднократно се доказаха като истинското лице на американския пауър. Винаги технични, прецизни и прогресивни, сиатълците отново не пропускат да ударят със зверска доза качествена музика.

25. Rotting Christ – ‘AEALO’

Когато величествените женски напеви ( Да, онези за които се изговори толкова много поради приликите с българския фолклор. ) се сляха с простата, но адски силна рифовка и яростния крясък на Sakis Tolis, повечето от нас разбраха, че Rotting Christ са издали нещо изключително. Когато солата започнаха да допринасят за автентичния звук и парчетата разкриваха още от своите изненади, стана ясно че гърците неусетно са се превърнали в най – добрата фолк метъл банда. ‘AEALO’ е 50 - минутно пътешествие из кървави бойни полета, което няма да забравите.

24. Kylesa – ‘Spiral Shadow’

Гениалният ‘Static Tensions’ навярно ще остане ненадминат, но това не обезсърчава Kylesa. Напротив – ‘Spiral Shadow’ е по – експериментален, по – разнообразен и по – различен от всичко, което южняците са създавали. Те отново моделират слъджа както си пожелаят, без ни най – малко да разочароват феновете на жанра.

23. Ghost – ‘Opus Eponymous’

Класическия, злокобен хеви метъл на Angel Witch и Mercyful Fate намери своите нови флагмани. Идващи от безценната за тежкия рок Швеция, Ghost лесно се превръщат в потенциални лидери и запращат душите ни в позната, но винаги вълнуваща мистерия.

22. Misery Index – ‘Heirs To Thievery’

Единственото, способно да попречи на ‘Heirs To Thievery’ в опита на неговите създатели да надрастнат гениалния ‘Discordia’, е твърде ошлайфаната продукция. Но хей, изключвайки кристалния звук, това са Misery Index в техния брутален дет-грайнд апогей!

21. Integrity – ‘The Blackest Curse’

Болшинството хлапета не са способни да проумеят, че не гъзарите от Hatebreed са онова, от което се нуждаем. Истината се крие някъде в ‘The Blackest Curse’, мръснишкия, неподправено брутален и крайно адреналинов, Slayer инспириран хардкор на Integrity.

20. Swans – ‘My Father Will Guide Me Up A Rope To The Sky’

Завръщането на Swans бе неочаквано, ала шокиращо силно. Без мантричните извращения на Jarboe, задвижвана единствено от Michael Gira, тази велика банда направи разтърсващ и пределно мрачен албум със своя запазен абстрактен метод на изразяване.

19. Necrite – ‘Sic Transit Gloria Mundi’

Вдъхновяващо е как дебюта на Necrite спокойно може да се нареди сред най – големите записи в цялата история на американския блек метъл. ‘Sic Transit Gloria Mundi’ е нереален, зъл и успешен експеримент, който обсебва душата... завинаги.

18. Killing Joke – ‘Absolute Dissent’

Светът бавно, но неминуемо се е запътил към своя край. Не става дума за глобалното затопляне или 2012, а за един необратим процес на взаимно отчуждение и заложения в човешката кръв уклон към самоунищожение. В един такъв свят пост пънк легендите Killing Joke звучат като единствения адекватен избор. Без да губят иновативност ( рага затварячката ‘Ghost Of The Landbroke Grove’ е чудесен пример ), ненормалните англичани вече три декади продължават да са един от най – ярките символи на бунта в музиката.

17. Ihsahn – ‘After’

Като бивш имеператор и вечен класик на екстремната музика, Ihsahn спечели своето място в пантеона на най – големите преди много време. С ‘After’ той отказва да загуби инерция и отново се впуска в трескаво търсене на нова посока. Толкова трескаво, ала и правилно, че напрегнатия сакс и раздрания рев на мултиинструменталиста звучат еднакво адекватно в някой от най – качетсвените прог албуми на последните години.

16. Gnaw Their Tongues – ‘La’rivee De La Terne Mort Triomphante’

За едноличен проект, който не само не спира да бълва своите гротескни аудио бърканици, а продължава да го прави с все по – плашещи темпове, Gnaw Their Tongues отдавна трябваше да се е изчерпал на едеи. Уви, холандския авангардист – психопат отново вади опиваща доза индустриализиран блек с ( много ) Вагнеро – Бетовенски симфоничен привкус, освобождавайки лудостта на своите композиторски идеи.

15. Twilight – ‘Monument To Time End’

Възползвайки се от идеалния момент, Twilight удариха зверски със своето “трудно” второ издание, за да осъществят метаморфозата от поредния звезден проект до пълнокръвна група. Група, толкова добра, че да заведе звука си където пожелае без да напуска границите на блек метъла.

14. Kollwitz – ‘Like Iron I Rust’

Може би е трудно да се говори за Kollwitz без да бъде спомената шведската институция Cult Of Luna, но това по никакъв начин не отнема от прелестта на техния дебютен албум. ‘Like Iron I Rust’ хипнотично се лута между хардкор и пост метъл, за да осъществи един неочаквано внезапен скок в кариерата на тази съвсем млада група.

13. Hail Of Bullets – ‘On Divine Winds’

Някои албуми звучат уникално и вдъхновяващо без да съдържат дори капка иновативност. ‘On Divine Winds’ е сред тях. Бягайки от претенциозност и техническа показност, той звучи точно така, както трябва – перфектния боен марш за онези, които са се хвърлили в мелето просто защото искат да умрат за своята кауза. С Hail Of Bullets понятието “брутален дет” добива нов смисъл.

12. Zoroaster – ‘Matador’

Идват от Атланта, Джорджия. Живяли са в агония през цялото си мижаво съществуване. В загуби, смърт, глад и отчуждение. Превърнали са се в онова, което най – много мразят – асоциални, наритани от живота копеленца. По изпитите им лица лесно се четат всички лишения. Нашарени с татуировки от главата до петите, с дебел коз в едната ръка и бутилка бърбън в другата, Zoroaster нямат какво да губят. Те просто ползват цялата негативна енергия като вдъхновение за някои от най – тегавите слъдж и стоунър парчета на света!

11. Electric Wizard – ‘Black Masses’

Култът си е култ! Колкото и нелепо да звучи, това клише най – ефектно описва Electric Wizard. Мръсен, тежък, грабващ и еуфоричен, ‘Black Masses’ е нова декларация за господство и поредното доказателство, че докато британската институция продължавада издава, пламъка на дуум метъла винаги ще гори силно.

10. Melvins – ‘The Bride Screamed Murder’

След толкова години нездравата психика на Buzz Osborne продължава да освежава креативната му мисъл. Би било твърде прибързано за подобни заключения, но през 2010 Melvins изглеждат способни на нов шедьовър, забъркан от същата помия, на която вони от ‘Bullhead’ и ‘Houdini’. Забавен, идиотски и тежък, ‘The Bride Screamed Murder’ съдържа някои от най – интригуващите моменти в шареното творчество на тези легенди.

9. Cephalic Carnage – ‘Misled By Certainity’

Еманципацията на Cephalic Carnage от всичко друго в екстремния метъл бе неизбежна. Да се нарекат грайнд банда ( дори с едно ‘hypo’ отпред ) е равносилно на обидно подценяване. ‘Misled By Certainity’ нехайно се рее между гореспоменатия стил, прог, тех-дет и джаз, за да отвърди името на създателите си сред най – самобитните явления на тежката музика.

8. Overkill – ‘Ironbound’

Траш албум така свеж и динамичен, че адреналиновата помпа на слушателя се възстановява поне няколко часа, за да е в готовност за поредното унищожение с ‘Ironbound’. С най – завършения, добре продуциран ( Peter Tagtgren си знае работата ) и вимателно премислен албум в жанра за последната декада, Overkill постигнаха най – доброто от себе си.

7. Enslaved – ‘Axioma Ethica Odini’

Твърде мелодични за почитателите на ‘Frost’ и прекалено сложни за масовия вкус, съвременните Enslaved отдавна разкъсаха връзките си с конкретни течения. Преливайки от всевъзможни влияния, преработени достатъчно умело, за да звучат адекватно в запис на бергенските музиканти, ‘Axioma Ethica Odini’ е едновременно тяхно минало, настояще и бъдеще.

6. Ufomammut – ‘Eve’

Забележително е умението на Ufomammut да съчетават тежестта, психарията и усещането за безкрайност на Sunn O))) със своеобразната меланхолична красота на Jesu, съхранявайки своето собствено звучене. Саундтрак към края на света, ‘Eve’ превежда групата през най – дълбоките подземия до трона на италианския метъл, чрез триумф на прогресивната мисъл в дуум жанра.

5. Watain – ‘Lawless Darkness’

Ако ‘Casus Luciferi’ бе първата стъпка към по – широка популярност, а ‘Sworn To The Dark’ ги освидетелства като наистина специална банда, ‘Lawless Darkness’ намери Watain в позицията на най – епичното в блека. Аудио картина на Преизподнята в цялото й безумие!

4. Cough – ‘Ritual Abuse’

Употребен в (не)правилно количество преди или след пафкането на джойнт, сиропът за кашлица е перфектният катапулт, който изстрелва право в небесната шир и Cough знаят това по – добре от всеки. ‘Ritual Abuse’ е неохотен и друсан дуум, често на границата със слъдж и даже блек метъла, но здраво пуснал корени някъде между Electric Wizard и Black Sabbath. Прокобните пет химна на отчаянието пращат тези момчета в “лигата на големите” и се доказват като най – подходящата музика за социални атрофити.

3. US Christmas – ‘Run Thick In The Night’

Не просто добър рок запис, а разкошен психеделик трип, ‘Run Thick In The Night’ е сред онези паралелни реалности, в които могат да те отведат малцина. US Christmas са едни от тях.

2. Deathspell Omega – ‘Paracletus’

Има много думи, способни да опишат лудостта, но не и в нейната хаотична цялост. Днес, такава дума вече съществува: ‘Paracletus’.

1. Triptykon – ‘Eparistera Daimones’

Роден в руините на Celtic Frost, Triptykon е странен звяр. Той е аморфна химера – следствие от лабораторното смесване на прото-блек, траш, дуум и дет клетки. Трудно може да се открие нещо, което вече не се е появявало, но някъде между епичните рифове и диаболичния рев на Tom G. Warrior, ‘Eparistera Daimones’ запазва чувството за уникланост и неповторим ужас. Абсолютен шедьовър!