Nevermore - "Born"

"Religion changed the face of man, thou shalt not kill, we all are gone. The seed of ignorance is born thou shalt not think, thou shalt conform. The pigs order us to follow orders and obey. The flies drink the decaying nectar of their tortured effigy. Cling to wasted beliefs and visions and bathe in apathy again. No solution, the retributions of spiritual sickness begins..."



понеделник, 21 февруари 2011 г.

shogot's top 10

Албумите, които (не) трябва да се слушат в лошо настроение

10. Gnaw Their Tongues - 'L'Arrivée De La Terne Mort Triomphante'

Най - впечатляващият блек метъл проект, с който Холандия някога се е хвалила (съжалявам Carach Angren, можете спокойно да продължавате с търсенето на отклик в пауър аудиторията), Gnaw Their Tongues се превърна в синоним на всичко гротескно, перверзно и нихилистично. Извергът Mories вероятно се занимава единствено и само с музика и изключвайки многобройните му странични ангажименти успява всяка година да вложи нужната концентрация в любимото си/ни отроче, издавайки купища минита, сплитове, компилации и някой дългосвирещ запис за разнообразие. 'L'Arivée... ' е своеобразен зенит и една от най - опасните авангардни творби (в пълния смисъл на думата) за всички времена.

9. Cult Of Luna - 'Cult Of Luna'

Сравняването на тези момчета с Isis и Neurosis заема челно място в класацията за най - големите безмислици в музикалния рок журнализъм през последните години (второто място автоматично отива при постоянните, изморителни, ненужни съревнования Mastodon-Metallica), предвид факта, че гореспоменатите банди нямат почти нищо общо в изказа си. Ако все пак трябва да се мисли над сходства, то веднага би се отличило нежеланието на всяка (какво като Isis се разпаднаха?!) една от тях да отстъпи по оригиналност и сила на другите две.

Много повече от успешен, едноименния дебютен диск на Cult Of Luna звучи като едновременната експлозия на няколко слънца и клишето "музикално пътешествие" напълно й приляга.

8. Katatonia - 'Last Fair Deal Gone Down'

Да, точно този албум! Може би едничкия в страхотната дискография на Katatonia, който напълно се откъсва от метъла, но тук депресарите удрят най - тежко, когато удрят най - леко. Така, заедно с кошмарния климат и отчуждението, 'Last Fair Deal Gone Down' се нарежда сред основателните причини за огромния процент самоубийства в Швеция.

7. Dodheimsgard - '666 International'

Истината си е истина - Dodheimsgard действително спадат към категорията "бутикови" изпълнители, които трудно биха били разбрани от всеки/някой и следователно са обречени на комерсиален неуспех. И причината не е толкова в авангардния подход, колкото в бетонираните им позиции в класации като тази. '666 International' е параноя, себеомраза, агресия... тотален ад, уютен основно за асоциални типажи и пациенти на строго контролирани психиатрични клиники.

6. My Dying Bride - 'Turn Loose The Swans'

Реакцията "Пак ли те?" е напълно обяснима. От началото на своето съществуване името на My Dying Bride върви ръка за ръка с понятия като "мрак", "самота", "депресия" и производните им, така че мястото им е запазено. Някои циници продължават да търсят слабите места на британските дуумаджии, но още с първия си звук 'Sear Me MCMXCIII' запраща критикарите по дяволите, поставяйки старта на едно от най - безнадеждните и кървави страдания във формата на диск.

5. EyeHateGod - 'Take As Needed For Pain'

Рядко името описва албума толкова добре. Тук не става дума за борба с (най - често) неизвестни врагове, омразните ограничения над уж свободния човек или заемане на някаква конкретна социална позиция, а точно обратното - 'Take As Needed For Pain' е създаден от тоталната деградация на няколко нихилиста, които просто взимат всичко възможно, за да се откъснат от пародията на свят, където живеят. С мръсния груув, бруталните рифове и плашещите си текстове EyeHateGod осъществяват може би най - великия слъдж албум.

4. Jesu - 'Jesu'

Абсолютна психария и едно от свидетелствата за уникалния талант на Justin Broadrick! Без шега - Jesu трябва да се избягват, защото са една от бандите, способни да изсмучат всяка капка позитивна енергия от слушателя. Трудно и напълно безполезно е жанровото рамкиране на подобните на 'Jesu' опуси. В края те винаги остават свой собствен стил и все така загадъчни, черни и безнадеждни.

3. Swans - 'Cop'

Завръщането на Swans с 'My Father Will Guide Me Up A Rope To The Sky' бе един от пиковите моменти на 2010 не само защото Michael Gira доказа, че може да движи бандата отвъд познатите ни предели на Космоса, но и защото излезе с нова концепция за звука й без да губи усещането за мрак и абстрактната агресия, с която винаги е била свързвана. Когато обаче стане дума за омраза и тотално обругаване на святото, 'Cop' остава правилният избор. По - правилен дори от 'Children Of God'.

2. Type O Negative - 'October Rust'

Чувственост, любов, страст, омраза, самосъжаление, грях, смърт... така с няколко думички може да се илюстрира живота на Pete Steele. Двуметровият звяр се жертвопринесе в името на изкуството, за да остане символ и вдъхновение в екстремните среди не само като композитор и послание, но и като може би най - великия метъл вокалист.

1. Godflesh - 'Streetcleaner'

Интензивна рифовка, брутален бас, барабани от глъбините на Ада и възможно най - грубите вокали, които човешко гърло е способно да извади. Това е 'Streetcleaner'. Вероятно формулата изглежда твърде проста, но структурата на този албум е уникална и премислена като oт изкуствен интелект, а атмосферата - толкова злокобна, че повечето съвременни блек групи трябва да се засрамят. Godflesh са олицетворение на мизантропията и автори на саундтрака към рухването на една роботизирана цивилизация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар