10. Acid Bath – ‘When The Kite String Pops’ Нещо като своеобразен дриймтийм на отрепките, Acid Bath никога не биха отказали някое сиропче, но щом стане дума за слъдж те автоматично се превръщат в творци от световна величина. ‘When The Kite Strings Pops’ е уникален както с китарната си агресия, така и с разнообразието от вокали, осигурено от Dax, Mike и Sammy. Зловещо и изцеждащо пиршество на лепкави звуци.
9. Down – ‘NOLA’
Носейки името на цялата сцена, дебютният Down е имал не особено леката задача да се утвърди като представителен албум. И днес това е легенда, монолитен блок, направен от риф (като този в ‘Bury Me In Smoke’), който никога не стигна статута на уникалните, но и абсолютно различни Pantera, но като текстове, музика, атмосфера и цялостна концепция се издигна от слузестото блато, за да бъде най - известния продукт на Южното Братство. Класика!
8. Iron Monkey – ‘Our Problem’
Гнусен, слузест, гавраджийски, изкривен, мизантропичен и разрушителен, ‘Our Problem’ е абсолютна пародия на албум и сочна храчка във физиономията на музикалната индустрия. Iron Monkey наистина имат проблем. С мен, с теб, с всички без изключение. Но най – вече със себе си.
7. Buzzov.en – ‘Sore’
‘Dixie’ Dave трудно може да се нарече „нормален". Без значение от контекста, той си остава лудо, абстинирало, нихилистично копеле... и изключителен пич. Работата му с Weedeater е впечатляваща и най - вероятно му спечели още много поклонници, но тъкмо от 'Sore' тръгна резкия му възход към слъдж легенда. Настолно четиво за утайката на обществената прослойка. Buzzov.en едва ли са горди да му бъдат автори и най – видни представители на ретардите по цял свят.
6. Melvins – ‘Bullhead’
Хардкор пънк нихилизъм от същия, който дефинира кариерата на Black Flag и безкомпромисната тежест а ла Black Sabbath, комбинирани със забавните лунатични изблици – патент на Melvins са формулата в ранното творчество на King Buzzo и ненормалните му сподвижници. ‘Bullhead’ никога не е бил техния зенит. Той по – скоро е есенцията им. Есенцията на слъджа.
5. Kylesa – ‘Static Tensions'
Последната голяма творба на субжанра. Двойката барабанисти постига трайбъл нирвана, която със сигурност е най - магичната вакханалия от удари, достигнала до човешко ухо, а потрошаващия груув, седемдесетарската психеделия и безпогрешните рифове на песни като 'To Walk Alone' допълват аудио картината до изключителен ефект. Kylesa живеят по средата между миналото, бъдещето и техния собствен утопичен свят.
4. Mastodon – ‘Leviathan’
С интригуващата си, авантюристична концепция, задъханата динамика и бруталните китарни чукове ‘Leviathan’ е шедьовър на „модерния” (каквото и да значи това в контекста) слъдж. Mastodon вече са различна група, свирят по огромни фестове, ежедневно прибавят нови попълнения към своята фенбаза и бягат далеч от стереотипите, но именно с този албум възродиха сцената, оставяйки след себе си стотици млади банди. Някои от тях са надеждни. Всяка се цели в първото място. Никоя не надмина ‘Leviathan’.
3. Crowbar – ‘Odd Fellows Rest’
Откровените, може би твърде емоционални лирики, впити в епично-разрушителните песни от ‘Odd Fellows Rest’ сякаш са съобразени с предпочитанията на всеки втори алкохолик или наркоман. Тринадесет години по – късно Crowbar продължават да водят диалог със своите фенове – една двустранна изповед, спасила живота на Kirk Windstein и поне няколко негови духовни спътника.
2. 16 – ‘Blaze Of Incompetence’
Най – подценената банда от сцената. Бидейки успешен от гледна точка на разкошния ‘Bridges To Burn’, реюниъна на 16 трябваше да им спечели поне малко популярност, но вместо това някои от концертите им през 2010 бяха посетени от не повече от пет човека. Това значи, че с изродския груув и великите, тежкотонажни рифове ‘Blaze Of Incompetence’ е скритият шедьовър на слъджа и най – добрият албум, за който никога не сте чували.
1. EyeHateGod – ‘Take As Needed For Pain’
Ню Орлиънс е едно от най – 
отвратителните, потискащи и прокълнати места в света. Там няма нормална политика, престъпността вирее необезпокоявано, хората по правило са враждебни един към друг, а при наводнение останките от погребаните изплуват на повърхността. Всъщност няма значение дали си жив или не. За капак на всичко природата изпитва перверзна наслада от гаврата, която си устройва с този преебан щат.
Между всички жертви на урагана Катрина е и сирака Mike (IX) Williams, чийто безумен ужас от бедствието отключва порочното в него, развивайки хероинова зависимост. Ето как се ражда звяра EyeHateGod. Той е всичко, което трябва да служи за лош пример и заедно с това лицето на слъджа. ‘Take As Needed For Pain’ е непоносимо тежък, потресаващо несвързан и унищожителен... като хероина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар