Blut Aus Nord - "777 Sect(s)" (Debemur Morti)

Бездънна черна дупка, лакомо консумираща материята около себе си с мощно гравитационно поле, което поглъща обектите в безумна хаотична вихрушка. Светлината е неспособна да преодолее ямата и угасва в нея като пламъчето на кибритена клечка при съвсем нежен полъх с разликата, че аморфна струйка дим липсва. Няма я както не съществуват нито доказателства, нито спомен за ослепителното електромагнитно лъчение. Празнота и вечен мрак. Blut Aus Nord.

Комбинацията на тези три думи доби почти религиозно значение, въпреки че Vindsval никога не се е докосвал до религията в своите творчески изследвания – енергия той черпи директно от Нулата. Когато обаче една банда е готова за революция в определен жанр, чертае неговите нови контури и го връща в зенита му, фанатичното преклонение е неизбежно. Иновативния звук, уникалната концепция, тоталната липса на его и допирни точки между тяхната вселена и света, в който живеят (или, за да бъде изказването по - прецизно - съществуват тленните им обвивки) са факторите, извели французите до неоткрити музикални територии. Днес те поставят началото на нов етап в развитието си: сага, която ще прескочи всяка граница.

Концептуално обвързаните албуми не са нищо ново за Blut Aus Nord, още повече след като музикантите преживяха едно от върховите си постижения с "Memoria Vetusta II: Dialogue With the Stars". Изданието направи остър завой от утвърдения звук на бандата с ретроспективна продукция и бомбастично прог-блек композиране. Опус, сродил триото с фактори като Neurosis, Cynic и Enslaved; всяка група напълно различна от останалите, но всичките обединени от експресивността на оригиналния си изказ и най – пълноценно усетени в състояние на медитация. “777 Sect(s)” съхранява величествените сола, едва доловимите чисти вокали и наситените на разнообразни теми структури на могъщия си предшественик, но успява да изгради бездушния, леден, вакуумиран саунд от “The Work Which Transforms God”. Vindsval полага основите на своята мрачна трилогия със спираловидния ход на “Epitome I”, където дисонантната рифова ярост с устрема си разхвърля всички предмети в радиус от няколко светлинни години преди да се всмуче в електронния епилог на мистична мелодия и още по – антиортодоксален бийт от дръм машината. Епитомите “II” и “IV” разстилат познато, необятно пространство, изложило човешкото съзнание на твърде опасен дисбаланс и дават необходимия тласък на този експеримент.

От екстремната музика се ражда нещо колкото интригуващо, толкова и опасно. Невъзможно е да се вадят каквито и да било изводи и заключения. Ясно е само, че черната дупка Blut Aus Nord отваря още по – широко своята нескончаема, беззъба паст.

[8]