Опитваме се да успокоим напрежението от наближаващата изява на една от най – обичаните от родния фен групи, но литрите пресушена бира не помагат, а The A.X.E. Project започват да освежават тълпата с увереното, ведро и лъчезарно поведение на банда, която наистина се забавлява по сцената. Театралните, Therion – ски композиции не вещаят сериозен успех на този малък оркестър, но във вечер, отбелязана на тазгодишния календар като празник на епичното и помпозното, нашите момчета и момичета държат добро ниво, поднасяйки парчетата си с виден ентусиазъм.
А след това: Blind Guardian. Последния опус на немските пауър ветерани може да не е шедьовърът в тяхната кариера след предозираното смесване на всички нейни ери, но поне отварящата “Sacred Worlds” е непоклатима класика и лесно създава илюзията, че не се намираш в тази зала, а на „Уембли”; такива са силата и мащаба на композицията. В този ред на мисли, за място, носещо славата на вероятно най – лошия избор за концертна „арена”, „Христо Ботев” не разочарова Most Of Evil толкова, колкото очакваха скептиците. Далеч от брилянтен, но не и лош, звукът дава възможност на бардовете да освободят сценичната си мощ и това им е достатъчно. “Welcome to Dying” или “Lord of the Rings” вдигат адреналина до опасни нива, а приказният хит “The Bard’s Song” винаги дарява публиката с безапелационния емоционален пик на представлението. Скъпоценни са изпълненията на одата “And Then There Was Silence” и втората (от общо две) перла на последния албум, "Wheel of Time”. В третото си гостуване у нас Blind Guardian залагат предимно на олдскуул пауър-спийд класики като един от акцентите, естествено е “Nightfall in Middle-Earth” с мелодичните, но и перфектно балансирани откоси “Nightfall”, “Time Stands Still (At the Iron Hill)” и титулярната “Mirror Mirror” – перфектния епилог на един смазващ концерт, запечатал по няколко незабравимо красиви спомена във всяка от присъстващите глави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар