Nevermore - "Born"

"Religion changed the face of man, thou shalt not kill, we all are gone. The seed of ignorance is born thou shalt not think, thou shalt conform. The pigs order us to follow orders and obey. The flies drink the decaying nectar of their tortured effigy. Cling to wasted beliefs and visions and bathe in apathy again. No solution, the retributions of spiritual sickness begins..."



неделя, 22 май 2011 г.

The Devin Townsend Project - "Deconstruction" (InsideOut)

Devin Townsend има съвършен контрол върху кариерата си и решенията, които взема. С това си качество, както и с гигантистичния си творчески талант, канадецът неволно се превърна във важен фактор за развитието на рок музиката през последните две декади. Неизменно провокативен, винаги забавен и безкрайно интригуващ, вманиаченият китарен гуру поставя предпоследното парче на своята мозаечна концептуална поредица. Издание, което гордо отговаря на името си. “Deconstruction”.

Въведението в отварящата “Praise The Lowered” създава илюзиорното внушение за душевно равновесие, към което авторът вече две години се придържа дори в своите интервюта, и в което почти ни убеди с появата на “Ki”. С напредването на песента напрежението се покачва благодарение на необуздания, адреналинов риф, рязкото включване на заповедна интонация и... абстинентната жажда за още алкохол. Директна, озлобена и взривна, “Stand” осъществява възходяща градация в поетическия арсенал на твореца и въздействието на неговите неспокойно нижещи се ноти. Пространственият мащаб обилно попива от смазващото звучене на Strapping Young Lad, а “Juular” черпи от ударната мощ, характерна за творчеството на гостуващия Ihsahn, като в същото време прегазва слушателя с неприкрита подигравателност. Парадоксално, “Planet Of the Apes” осъществява още по – здрава връзка с почерка на норвежкия експериментатор; песен, почти обезмисляща първите две части на тетралогията, кроткия “Ki” и неуравновесения “Addicted”. Всъщност всеки звук, чийто дом е съзнанието на Devin Townsend, респективно и самият Devin Townsend, са напълно невменяеми. Там се крие и тайната на необятния им успех. Същинският триумф идва с “The Mighty Masturbator”, която заслужава не само отделно ревю (по – долу), а също така признанието за върхово постижение на канадския гений. Композиция – албум. Но не всичко е приключило, защото експеримента с прословутия чийзбургер (!) и не по – малко гротескната шега с бруталната дет метъл сцена и веганската справедливост на Cattle Decapitation са тепърва сдъвквани и изхрачвани от шеметното заглавно парче. Със затихването на динамичната “Poltergeist” “Deconstruction” остава в историята на тежката музика като албумът, засвидетелствал тоталното откъсване на Devin Townsend от реалността.

[9]

THE DEVIN TOWNSEND PROJECT – “THE MIGHTY MASTURBATOR”

Ако някога попитат John Petrucci дали е чул тази песен и той не отговори с „да”, значи в желанието да съхрани скъпоценното си самочувствие не се срамува да послъже. И е сърдит, че не се появява като гостуваща звезда в претъпкания с такива запис. “The Mighty Masturbator” е не просто един от многото върхове на прогресивния метъл, а образец за музициране отвъд границите на общоприетото и познатото. Потискаща с мощта и пространството си, безпрецедентно авангардна и душевно-„разстройваща”, брутална пиеса. Още на първо слушане тя вклинява впечатлението, че около нея се завърта орбитата на целия албум. Изящната интерлюдия оформя оперетна атмосфера преди насечения риф и апокалиптичния женски напев да подготвят почвата за дългоочакваното Второ пришествие. Следва неуспешен опит за спасяване на света, когато дори вълшебните ботушки не помагат на главния герой да извърши своя подвиг, докато на определен етап от песента лунатичните забежки по грифа придобиват Mastodon – ски облик. Най – силна е средната секция, където към незабравимия рефрен “Give it upyour world!” ефектно се вгражда вечния конфликт на християнското вероизповедание, Бог-човек-Сатана. Следват циркова постановка и, както подобава на заглавието, оргазмен финал.

В рамките на близо седемнадесет минути песента бракува всевъзможни форми на екстремна, симфонична и електронна музика. Ако Devin Townsend не бе Devin Townsend, това щеше да е краят на неговата безумна кериера.

[10]

Няма коментари:

Публикуване на коментар