Don't miss it!!!

Никое друго направление на тежката музика не е издържало теста на времето така убедително, както хеви метъла. Той премина многобройните премодулации на популярната култура, като не само още е тук, а изживява грандиозен бум, по - трескав и вманиачаващ от тези на траша (почти потушен) и психеделичния олдскуул дуум (във всички негови форми от прото до стоунър). Цялото това масово възвръщане на ентусиазма към високите вокали, безпрецедентната енергия на NWOBHM и ластичните дънки намери своето начало някъде около появата на "Heavy Metal Killers" през 2009, убийствена компилация на Earache, която блестящо се справи с предназначението си, концентрирайки фокуса върху новите лидери на жанра.

Домакин на хеви парада повече от две години е Швеция, която още през '80 - те ражда легенди като Heavy Load, Torch или Gotham City (провалили се да стигнат по - широка популярност, но оставили зад себе си по един-два безценни записа), а към настоящия момент почти сама крепи основите на NWOTHM. Очевидно е, че този път Don’t miss it е за хеви метъл, а двете банди тук имат много общо освен високите оценки, които поставих на новите им албуми. Например гарантираните позиции в годишната ми класация. Шегата настрана, както вече се изясни In Solitude и Portrait са сънародници, и двете присъстват в “Heavy Metal Killers”, и двете правят идентичен сатанизиран прочит на жанра, приютени са от Metal Blade и издават своите втори студийни албуми.

Едноименния дебют на In Solitude се появи твърде неочаквано, за да получи цялото внимание, което заслужаваше, но още тогава не избяга от радарите ми и дори се наложи да го ревюирам за Metal World. Изключителен старт, стегнат и назлобен, готов да бъде забелязан ако не от по – голяма аудитория, то поне от огромния лейбъл, чрез който днес е реализиран новия диск. “The World. The Flesh. The Devil” [8,5] вдига стандарта още по – високо. Нивото на музициране се е вдигнало с няколко нива, песните са по – дълги, концентрирани и мрачни. Летящ старт с едноименната резачка, където китарното дуо Lindstrom-Palm директно разкъсва лицето на слушателя с низ от феноменални сола. Това е албум от класически пропорции, в пъти по – впечатляващ от мелодичната спийд атракция на 2010, “Diamonds”. Едно такова сравнение с Enforcer обаче влиза в сила единствено на базата на лични предпочитания. „Мрак” е мантрата на In Solitude, които заедно с Portrait и изродите Ghost основават своеобразна несвета троица на демоничното хеви. Със своята музика богохулните скандинавци ексхумират разлагащите се трупове на Mercyful Fate и Angel Witch, като също така представят своя, оригинална и доста зловеща визия. Изумителните композиции “Dance of the Adversary” и “On Burning Paths” тласкат жанровите граници със смущаваща мощ, гордо декларирайки класата на In Solitude.

Още веднъж – аналогиите не се изчерпват дотук. Затварящото дуо на “The World. The Flesh. The Devil” намира своите изгубени сестри (бесните “The Passion” и “Der Todeskink”) в “Crimen Laesae Majestatis Divinae” [8,5]. Portrait вероятно са най – динамичната хеви метъл банда днес; скоростта често достига абсолютния таван на стила – барабаните галопират, рифовете свистят, а солата режат като циркуляри. Ако In Solitude са най – атмосферични, Portrait несъмнено са най – екстремни в цялата NWOTHM (аргумент). Китарните хармонии напомнят на прото-блек шедьовъра “Don’t Break the Oath” и лесно могат да спрат електричеството на цял квартал. Квинтетът е превъзмогнал загубата на невероятния си бивш фронтмен, а Per Karlsson притежава огнени дробове и също се осмелява да предизвика King Diamond на вокален дуел. Този глас, това присъствие, са най – силното оръжие на банда, която няма нужда от повече покани, за да се възползва от момента.