„Лирически аз съчинявам митологично и паранормално/метафизично свързани теми вътре в музиката. Ритмите и акцентите при писането на музиката на Absu изразяват моята езотерична същина и идеологии. Това е начинът, по който го възприемам: музиката на Absu е образувание от магия, защото вярвам, че може да променя както субективни преживявания, така и обективни реалности.” Така прави нещата Proscriptor McGovern. Никой друг не може да се похвали с подобни практики. Никой друг няма достъп до магията. Самият той добре знае това. Попитан към коя част от метъл сцената спада неговата банда, идеологът дава смайващ отговор: „Предвидих бързо растящата мода в блека още през 1992, така че не исках да бъдем познати точно като блек метъл банда. Създавах напредничави лирически теми, каквито други банди не докосваха. Плюс това ние бяхме (и все още сме) комбинация от блек, дет, траш, спийд и прогресив музика, заради което класифицирах Absu с единствен по рода си стил”. О, да, т.нар. „митологичен окултен метъл”, есенцията на тази група от нейното създаване, през смъртта й, прераждането, та до най - новата ера. Смени в състава, идващи и отиващи си музикални тенденции, Slayer „афери”, съвсем скорошни операции и какво ли още не - стилът винаги остава същият. Независимо дали ще призоват келтски духове или ще се свържат с месопотамски божества, Absu остават едно от най – респектиращите имена в американския екстремен сектор. Нещо като музикален еквивалент на Лъвкрафт, ако такова нещо може да съществува, разбира се. Как обаче се стига до етап, на който подобни хиперболи не са лишени от логика? „Започвайки от дванадесет-годишна възраст, аз поех ровенето в халюциногенни/ променящи съзнанието субстанции, които ме заведоха до Ordo Templi Orientis, Алхемическия Ред на Златната Зора, Thelemic Magic(k), Enochian Magic(k), Тасеомантията и Некромантията. След като открих мита за Ктхулу и Книгата на Ейбон, това също доведе до моето очарование от сумерийската и месопотамската митологии. След издаването на дебютния Absu, “Barathrum: VITRIOL”, бях подмамен от проследяването на нашите наследствени приписвания (основно шотландски и ирландски), а това формулира лирическите концепции за келтските познания, силно завладяли всички албуми до “Tara”. Kолкото до използваните от мен текстове, могат да бъдат споменати твърде много, но всичко от Typhonian трилогиите на Кенет Грант винаги са били мое любимо вдъхновение.”
Едно не може да се отрече – не всеки, който похапва гъбки, пуши странни билки или директно слага ацида под езиче би се заинтригувал от езотерика, окултизъм, митологии, фолклор. И едва ли би достигнал до енциклопедични познания в тези области, каквито Sir Proscriptor McGovern определено има. И със сигурност няма да постигне космическото му ниво зад ударните инструменти. Споменат бе “Tara”, който отдавна е част от пантеона на американския блек и най – добре представя същината на Absu – кои са, с какво (образно казано) се занимават и защо тяхната музика ще остане дълго след оттеглянето им. А това повторно и навярно последно разпадане може би ще настъпи твърде скоро, но до тази тема ще се стигне по – късно. Важното в случая е, че Absu са тук в момента и Proscriptor е ентусиазиран да говори за творческия процес при триото. Дали създават постоянно или им се налага да стигнат определено състояние на съзнанието? „Обикновено варира според двете мисловни усещания. Ако случайно имам някаква мисъл или идея, ще спра всякаква друга работа, за да я документирам музикално и лирически. Например когато съчинявах текстовете от новия албум, идеите ми постоянно се множаха, от което дойдоха теми и за следващия. Намирам това за рутинна формула.” Дистанцията между тримата от групата не е никакъв проблем при осъществяването на големия проект и както лидера признава, “Abzu” „беше най – бързия албум за Absu във всяка една сфера на създаването на един запис: композиция, аранжимент, запис и смесване. Ezezu започна процеса с второто и четвъртото парче “Circles of the Oath” и “Skrying in the Spirit Vision”, което се случи през ранния Юни на 2010. На 23 Юни същата година претърпях операция на гърба, наречена гръбначна декомпресия, а това не ми позволи да свиря на барабани за един месец. Между Юли и Декември Ezezu и Vis Crom направиха останалите парчета освен най – дългото от албума, “A Song for Ea”, което аранжирах аз.” Proscriptor продължава “Този албум беше също и най – голямото предизвикателство до момента. Настоящият състав е разхвърлян навсякъде из Щатите, така че всичко беше физически записано, използвайки интернет файл шеъринг. Понякога дори репетирахме, комуникирайки чрез мобилни телефони и нямахме време да се упражняваме лице в лице. Влязохме в студиото през Март, записахме цялата ритъм секция, направихме аранжиментите на мелотрон и го имахме смесен до средата на Юни тази година.”
Записан и смесен в Далас с помощта на опитния инженер J.T. Longoria, “Abzu” е втора част от коцептуално свързана трилогия, чието начало бе поставено от излезлия през 2009 едноименен албум (на завръщането). Сам по себе си обаче „”Abzu” не е концептуален, а колекция от теореми, свързваща се в двете части на артуърка, който представя албума. Обложката на диска на практика е продължение на предната. Abzu e светилището на Enki и храмът в Eridu; едно митично място, където животът повлиява на определени сили и резултатите са непонятни, неизмерими и потайни; място произвеждащо сурови материали. Elder Sigil създава такава двусмисленост. Разположен е в центъра на основната колона.” Чудесно… Очевидно заинтригуваните от това, което се крие в обложката никога няма да разберат какво е… “На този етап вербалното ми обяснение е неадекватно” Меко казано! „но то ми дава отправна точка някак да обясня Enochian клинообразно намесване на “V.I.T.R.I.O.L.”, отпечатан вътре в ръба. Има седем латински думи в твърдението. В алхимията, Долу, има седем метала. В астрологията, Горе, има седем планети. Във всеки един от нас има седем чакри. Събрани заедно, те се свързват в седем нива на действие във философия, класифицирана като Церемонията на Анзу. В сумерийската митология, Птицата Анзу е божествена буреносна птица и персонификацията на южните ветровити/гръмотевични облаци. Този демон, тридесет и три процента човек, тридесет и три процента орел, тридесет и три процента лъв, откраднал „плочиците на съдбата” от Енлил и ги скрил на един връх. В заключение, това е причината, поради която торнадото се появява и вдига отпечатъка на киселинния разсъдък.”
Както в Metal World обичаме да казваме, този човек е пациент. Достатъчно по темата с обложката, нещата започнаха да се движат по онзи тунел долу, а за прехода има и последна част от трилогията, “Apsu”. Какво още е подготвил Proscriptor в заключителния том от своята книга с магии? „Името е сумерийската ортография на бездънния benthos. Преди много години реших, че тези три албума ще са основани върху всичко (и нищото), за което е Absu. Отказах да ги нарека с уникални имена, за да запазя замисъла на името ни. Говорейки преждевременно, това може да бъде последният албум на Absu.”
И отново преждевременно – заедно с Blut Aus Nord и Deathspell Omega, Absu може би са създали най – подходящото озвучаване на апокалипсиса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар