В английската дет метъл йерархия заемат същото място, на което са стъпили Bloodbath в Швеция. Чудесен супер-проект, Vallenfyre са стари познайници, надживели архаичния дуум-дет, скоро след като собственоръчно са му съградили монолитни паметници, а днес достатъчно зрели, дават свобода на вродения си порив към екстремното. В резултат, ‘A Fragile King’ е откровена олдскуул ярост – едно пътуване назад във времето до първите стъпки на субжанра, комбинирано със Celtic Frost елемент и призрачната атмосфера на дебютния Paradise Lost. Би било чудесно, ако албуми като този се издават всяка година.24. 40 Watt Sun – ‘The Inside Room’
Най – доброто, което можеше да се случи след оттеглянето
на Warning – това са 40 Watt Sun. Можем да оставим предшестващото ги име в миналото, защото след ‘The Inside Room’ трудно би останала и нотка носталгия по разрушената английска дуум институция. Иначе в самия албум всеки звук е носталгичен и тъкмо там се таи силата му. Мелодиите се запечатват в съзнанието навеки още от първо слушане, а разпознаваемия глас на Patrick Walker носи болка и тъга по свой, елегантен начин. Рядко интровертна творба.23. Jesu – ‘Ascension’
Justin Broadrick е навлязъл в (от фенска гледна точка) странен етап на живота си. Той дава признаци на улегнал човек, не се притеснява да говори открито (и мъдро в интерес на истината) по темата и не на последно място, въпросната улегналост вече се усеща в Jesu. Това не са онези самоубийци ('Tired of Me') от едноименния албум, но докато дроун рифовката е омекотeна, дълбоката емоция все още лежи в основите на бандата. Също, цикличните мотиви (‘Birth Day’ например има доста такива) продължават да бъдат неотменна част от визиите на китариста за това как се прави разтърсваща композиция. За да бъде затворена темата е необходима само още една стъпка и нека бъдем директни – ‘Ascension’ е сред най – красивите и дълбоки изживявания от 2011.22. Virus – ‘The Agent That Shapes the Desert’
Garm гостува в затварящото парче, ‘Call of the Tuskers’. И
взе Virus на английското турне на Ulver по – рано тази година. Ако това не е достатъчна причина да се обърне особено внимание на тази екстраординерна норвежка банда, тогава едно бързо око на „кучешкия” им фотос и не дотам бързо ухо на главозамайващия ‘TATSTD’ ще оправи нещата.21. Mitochondrion – ‘Parasignosis’
Издаден в самото начало на 2011, ‘Parasignosis’ е могъщ "съюз" на старите традиции в канадския ъндърграунд. Нещо като ‘Fallen Angel of Doom’ и ‘Blasphemy Made Flesh’ едновременно. Mitochondrion символизират безграничния триумф на екстремизма и определено са на път да унищожат всичко по пътя си, така че се приготвяме да се съобразяваме с тях в близко бъдеще.20. Septicflesh – ‘The Great Mass’
Пълен с вируозни
изпълнения, ‘The Great Mass’ блести със спираща дъха динамика и извлича всичко зловещо от симфоничния метъл. Песни от немислим мащаб като ‘Five-Pointed Star’ и ‘Oceans of Grey’ показват както техничната, така и търсещата, „умна” страна на дета. Ревюирайки албума в Extreme Responses, си позволих да назова имената на само още две банди, и то не защото Septicflesh имат много общо с тях, а просто като ориентир къде можете да откриете гръцките факири. Бандите са Nile и Behemoth. С други думи, търсете ги на металния Олимп. Само ако не ви е страх от гнева на боговете…19. Krallice – ‘Diotima’
Това е нещо като гореща дискусия в критическите и фенските среди: блек метъл ли са Krallice или не? При наличието на точно два възможни отговора е малко странно, че дискусията не е приключила още след едноименния албум преди три години. Но тя продължава, особено когато ‘Diotima’ е факт, сякаш само да дообърка хората в слоеве тежка психеделия и техническо майсторство, от каквото ти се завива свят. Mick Barr има пръст (или десет) в цялата работа, така че е нормално… Няма да е нормално, ако Krallice не присъстват в някоя класация за перфектните атмосферични блек метъл албуми от 2011.18. Today Is The Day – ‘Pain is a Warning’
Today Is The Day. Провокативни, вулгарни и екстремни.
Влиянието им е невъзможно за отричане, същото може да се каже и за разклатената психика на Steve Austin. Но какво представляват американците в този (нов) състав? Визуално - нищо особено. Музикално, ‘Pain is a Warning’ е най – силният Today Is The Day от класическия ‘Temple of the Morning Star’. Отприщва лудостта!17. Crowbar – ‘Sever the Wicked Hand’
Винаги е малък празник, когато „старите” издадат най – качественият запис в своята жанрова категория за определена година и, въпреки че понятието „слъдж” не е в добри отношения с традиционните представи за един празник, случая при Crowbar е точно такъв. ‘Sever the Wicked Hand’ е изграден от същата формула, която превърна ‘Time Heals Nothing’ и ‘Odd Fellows Rest’ в класики. Повече думи не са необходими.16. Ancient VVisdom – ‘A Godlike Inferno’
Откакто промото кацна в
пощата, плейърът ми се оказа оръжие на Сатаната. ‘A Godlike Inferno’ се появи незнайно откъде. Никой не го очакваше. Напълно различен от всичко останало в класацията, също както Hexvessel, Sobre a Maquina и още едно заглавие, за което ще стане дума след малко, дебютният Ancient VVisdom не е метъл албум. Новата банда на Nathan Opposition съществува с единствената цел да прослави Дявола и уникалните осем парчета се справят с лекота, но вместо поредната блек виелица, музикантите предлагат разкошен акустичен албум с много перкусии и перфектни вокални хармонии. Hail to thee God of the Underworld!15. Bong – ‘Beyond Ancient Space’
Религиозно извити вокали изпълват въздуха в катедралата. Екзотични, колкото и монотонни китари звънливо се сучат около боботещия риф. Барабаните потъват в небитието с глух тътен. После, в рамките на няколко минутки почудата отстъпва място на необяснимо спокойствие. Мислите постепенно се размиват докато не се изпарят напълно. А времето замръзва. Bong преподават за психотропните свойства на дроун жанра в три близо половинчасови ритуала.14. Caina – ‘Hands That Pluck’
Триумфален епитаф на
едно от значимите имена в блека. С ‘Hands That Pluck’ Andy Curtis-Brignell се освобождава от всякакви ограничения, завършвайки една от най – разнопосочните творби, правени през последните години. Тук Caina наистина се изстрелва в космоса. Прог-джаз експеримента ‘The Sea of Grief Has No Shores’ и пост-рок магията на ‘Ninety-Three’ описват ситуацията по – добре от всякакви думи. След години всички ще говорим за това като за класика на екстремния метъл.13. Primordial – ‘Redemption at the Puritans Hand’
Погледнете заглавието на #14. Сега върнете по - назад към #17. Ако не ви мързи можете да отидете обратно на част първа за бърз поглед върху обложките на #26 и #34. Очевидно е, че всичко, което съдържа думата “hand” или пък я има изобразена нагледно върху артуърка си, през 2011 означава обещание за качество, нали? Просто интересен факт… Колкото до Primordial, вярвам че са сред по – известните имена в класацията и също така вярвам, че от ‘The Gathering Wilderness’ насам направиха достатъчно, за да завоюват онази свобода на духа, която ги въздига над тълпите обикновени банди. ‘Redemption at the Puritan’s Hand’ е разкрепостяване от оковите на механичното ни ежедневие.12. Esoteric – ‘Paragon of Dissonance’
Английските (фюнеръл) дуум лордове Esoteric
демонстрираха своя гений във възпроизвеждането на неземни звуци с ‘The Maniacal Vale’, така че в техния случай всичко се въртеше около трепетното очакване и неизбежния лек песимизъм преди издаването на новия албум. Е… ‘Paragon of Dissonance’ буквално кара човек да се чуди как е могъл да хареса предшественика му чак толкова.11. Altar Of Plagues – ‘Mammal’
Още една гордост на ирландската сцена (не че имам твърде много от тях тук, но след като и аз се гордея с тях, без да съм ирландец), Altar Of Plagues са онази дълго липсвала връзка между блек, пост-рок и Neurosis, без която 2011 нямаше да бъде пълноценна. Смъртта е главен творчески стимул в концепциите на ‘Mammal’, но той я представя такава, каквато е – без религиозно отношение или ненужни фантасмагории. Което го прави натуралистичен, дълбок и истински.10. Amebix – ‘Sonic Mass’
Зашеметяващо завръщане! Всъщност не просто завръщане, това прилича повече на някакво чудо, както в легендите за тежко болния, проснат на смъртно легло с опечаленото семейство от двете му страни. Всички знаят (в случая си мислят, че знаят) какво предстои, когато изведнъж се появява ослепителна светлина, настава миг на объркване, а после – човекът, скочил от кревата с усмивка на лице. Кръст пионерите Amebix лежаха в своето „легло” по – дълго от всички „умиращи” по легендите, така че нито една от любимите ми хиперболи не е перфектна за техния реюниън. Особено след 'Sonic Mass'. Here Come the Wolves!
9. Gnaw Their Tongues – ‘Per Flagellum Sanguemque, Tenebras’
Новият Gnaw Their Tongues идва в последния момент. Буквално. Той е причина за някои обърквания, неуспешни анализи, безсънни нощи и пренареждания в класацията. И за пореден шок от шизоидния миш-маш от дроун, нойз, блек, индъстриъл и симфонична музика, който представлява мозъка на Mories. Човекът издава всяка година (конкретно тази пусна също нови De Magia Veterum и Cloak of Altering), ‘L'Arivee de la Terne Mort Triomphante’ кацна на 16-то място в миналогодишния топ 50, а ‘Per Flagellum Sanguemque, Tenebras’ намира холандеца дори още по – налудничаво гениален.8. Lantlos – ‘Agape’
Ако ‘.Neon’ съдържаше биещ на уши Alcest елемент, само за да послужи като извинение на някои хора (като мен например) да не го поставят до най – качественото от 2010, с ‘Agape’ немските блек-джаз магове действително навлизат в девствени музикални територии. Дали ще е космичен риф, деликатното присъствие на Neige (значи Alcest елементът пак си е тук, но поне не ми дърпа ушите) или някоя безпрецедентно изящна импровизация, Lantlos имат да предложат много, като този път са завършили истинско произведение на изкуството.
7. The Devil’s Blood – ‘The Thousandfold Epicentre’
Спейси мотиви, психеделия и хеви рок в едно. ‘The Thousandfold Epicentre’ е пиковия момент на глобалната мания по 70-ския прото-дуум-сайкъделик-неофолк-окултен рок. The Devil’s Blood отнасят дори Sabbath Assembly и Blood Ceremony. Култ!6. Solstafir – ‘Svartir Sandar’
Solstafir имат
експлозивни творчески заложби. Увереността, с която се пъхат под кожата на слушателя го кара да се чувства слаб пред тяхната виелица от емоции и звук. Не са необходими познания в областта на исландския, за да усетиш, че ‘Svartir Sandar’ с лекота навлиза във философски и естетически проблеми, че е албум от негов собствен калибър. Величието на този вокалист също е трудно за отричане.5. Wolves In The Throne Room – ‘Celestial Lineage’
Вече сме на финалната права. 2011 бе (и още е) изключително богата на стойностни албуми. Излязоха толкова много силни записи, че нямаше да сбъркам и с топ 150, а причината да не го направя няма нищо общо с мързел - по – скоро липсата на достатъчно луди хора да изчетат „творческите” ми „позиви”. Най – трудната част се оказаха именно петте албума, до които стигаме. Ако през 2010 Triptykon бяха абсолютният победител, през 2009 - Mastodon, а през 2008 се стигна до невероятна битка между Mashuggah, Enslaved и Cynic (които в края на краищата станаха номер 1, поне за мен), този път дилемата е огромна. Всеки един от тези пет албума е потенциален първенец и за първи път се изправям пред толкова сериозен мисловен процес (а мисленето, повярвайте ми, не е сред силните страни на shogot). Wolves In The Throne Room не са странници за никого. Астролози и екоактивисти, братята Weaver направиха повече от всеки друг за блек метъла през последната декада. За жалост, както при Caina, така и тук става дума за последния албум на един напълно различен и в този смисъл много иновативен проект. Което естествено допринася за това ‘Celestial Lineage’ да бъде абсолютен триумф. Космичен прогресив блек от ранга на големия ‘Diadem of 12 Stars’, 'Celestial Lineage' е вихрушка от смазващи рифове и звезден прах.4. The Devin Townsend Project – ‘Deconstruction’
‘Ah, gimme that wine! Gimme that acid! And I wanna lose
everything that's policing us, and than everything must begin! And I wanna do heroin! And I wanna do crack cocaine! And I wanna lose everything but release... Why don't you just... SMOKE THAT FUCKING WEED BOY, DRINK THE WINE!’Що се касае до хумора, лудостта и прогресивната музика, Devin Townsend прави най – комичния, шизоиден и гениален симфо-прог-метъл албум тази година. Задължителен за абсолютно всеки, който има претенции да е слушал нещо през 2011. В противен случай може да си стои в 1986.
3. Trap Them – ‘Darker Handcraft’
Trap Them успешно извървяха пътя от млада надежда до една от най – безкомпромисните банди на планетата. Кръст рифовка, d-beat еуфория, хардкор интензитет и експлозивни грайнд „изблици”, ‘Darker Handcraft’ дефинира думата „екстремизъм”. Никой, абсолютно никой не може да ги спре - тях, съвременните рок звезди!2. Mastodon – ‘The Hunter’
‘Pursue happiness with dilligence’ (‘The Sparrow’)
Както се вижда, Mastodon
нямат нищо против да разкрият формулата на своя успех. Дори по – очевидно: тя е една съвсем стандартна формула. ‘The Hunter’ обаче излови всичко вълнуващо от безкрайните полета на метъла и прог-рока, за да го събере в неразривна цялост. Това вече не е стандартно. Епичния обрат в ‘Black Tongue’, шеметния полет към стратосферата със ‘Stargasm’ или психеделичната треска на ‘Bedazzled Fingernails’ подтикват към стотици слушания. След тях най - после откриваш абсолютно всичко в албума. Предстоят ден-два пауза (впрочем доста дълго време, когато бандата се казва Mastodon), преди да осъзнаеш, че ‘The Hunter’ е дрога, без която просто не можеш.АЛБУМ НА ГОДИНАТА:
1. Tombs – ‘Path of Totality’
Титанично брутален, ‘Path of Totality’ лежи някъде между слъдж, блек, кръст, хардкор, пост-пънк и индъстриъл теченията. Сеизмичен груув, нечовешка инструментална злоба, хипнотични ударни, изключително вокално разнообразие и мислещи текстове – това са Tombs. Преди две години, когато бруклинското трио извади уникалния ‘Winter Hours’, лидерът Mike Hill сподели, че прекарва повечето си нощи в страх, че метълът вече е използвал всички възможни думи за „тъмнина” или пък просто не му се спи, защото очаква апокалипсиса. Днес Tombs завършват абсолютен шедьовър на екстремната музика.
Яки албуми! Не се и съмнявах де.
ОтговорИзтриване