Nevermore - "Born"
"Religion changed the face of man, thou shalt not kill, we all are gone. The seed of ignorance is born thou shalt not think, thou shalt conform. The pigs order us to follow orders and obey. The flies drink the decaying nectar of their tortured effigy. Cling to wasted beliefs and visions and bathe in apathy again. No solution, the retributions of spiritual sickness begins..."
неделя, 11 октомври 2009 г.
Belphegor-"Walpurgis Rites: Hexenwahn"
Има групи, които издават албум след албум, без да се развиват. Те може и да предизвикат възторжени реакции с първите си произведения, но бързо след това затъват в блатото на баналността. За една декада подобни банди се самоцитират до такава степен, че обезличават името си и стават способни единствено да предизвикват скука у слушателя. Има и групи, които избират пътя на изкуството, а той изисква експериментиране, влагане на въображение, гъвкавост, промени и огромен талант. Belphegor категорично влизат във втората категория. От една страна австрийските зверове са свръхпродуктивни и бичуват вече почти всяка година света със своя характерен блек-дет. От друга те претърпяват бавно, но осезаемо развитие, подобрявайки продукцията с всеки следващ албум и усложнявайки изразните средства. Опитът, който придобиха за дългия си, шестнадесетгодишен стаж и усъвършестването им като творци дават отражение върху “Walpurgis Rites: Hexenwahn” - по всяка вероятност най-силния им запис въобще. Вярно е, че едва ли ще бъде споменаван в едно изречение с диаманти в екстремния метъл от 2009 като новите Behemoth и Necrophobic, но това не омаловажава факта, че Belphegor надхвърлиха себе си. Направиха го с мощен саунд и умопомрачителни композиции, изобилстващи от отровна омраза и мрачна епика. Мелодиите, родени в най-черните кътчета на душите на музикантите са кръстоска от Impaled Nazarene и Malevolent Creation, вокалните извращения на Helmuth варират от дълбоки ревове до напълно безбожно дране, а лириките както винаги ще ви оставят безмълвни, защото са от онези крайно мизантропски и сатанински откровения, за които се казва или добро, или нищо. Ако някой дръзне да критикува, неизбежно ще бъде пребит, оплют и разпнат на голям обърнат кръст.
Сега някои не-фенове на Belphegor ще попитат защо да си “губят времето” с този диск. Може би защото е много силна екстремна творба. Може би защото съдържа уникалната седемминутна тресня “Veneratio Diaboli - I Am Sin”. А може би и защото ще ги сполети това наказание, за което стана дума малко по-горе...
8,5
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар