1Mastodon-"Crack The Skye"Безспорният албум на годината! С "Crack The Skye" Mastodon за пореден път доказаха, че никой не може да ги свали от върха, който им принадлежи още от издаването на "Leviathan". Четиримата ненормалници напълно се откъснаха от влиянието на групи като Neurosis, за да исковат собственото си, неповторимо звучене и се превърнаха в една от бандите, които нямат аналог. Четвъртата им студийна творба е абсолютен прогресив метъл шедьовър. И като музика (тотална психария), и като концепция (болните текстове си останаха запазена марка на квартета). Всяка нота е звезда, всяка песен е глактика, а "Crack The Skye" е музикална вселена,която с всяко слушане ти разкрива още и още непознати територии...
2Slayer-"World Painted Blood"
"World Painted Blood"...това е името на траш албума на 2009. Тук си дават среща тежестта на "South Of Heaven", скоростта на "Reign In Blood" и комплексността на "Seasons In The Abyss". С други думи-всичко, с което Slayer запечатаха името си в историята на екстремния метъл. Вокалната злоба на Tom, безумните сола на Kerry, скоростните рифове на Jeff и нечовешките набивки на Dave...нищо друго не му трябва на един Slayer-ски албум.
3Nile-"Those Whom The Gods Detest"
Един от най-бруталните записи тази година. Nile продължават да са най-голямата действаща дет метъл група като в "Those Whom The Gods Detest" има от всичко, което обичам в тях-ултра бързите бластове, смазващите китарни дуели, непредсказуемите смени в темпото и етно мотивите, сочещи към близкия Изток. Ако сте твърде запалени по Египетската култура и качествения екстремен звук-това е вашия албум.
4Behemoth-"Evangelion"
Behemoth не просто станаха по-големи от сънародниците си Vader, а се превърнаха в дет метъл институция-най-голямата на Стария Континент. "Evangelion" може би няма да достигне статуса на "Satanica" или "Thelema.6", но безспорно представлява най-зрялото и добре оформено произведение в дискографията на Nergal и неговите помощници. По-добре не изпускайте този албум.
5Dark Funeral-"Angelus Exuro Pro Eternus"
Шведските главорези винаги са били в първия ешалон на блека. Сега те отново демонстрират композиционната си мощ, помитайки всяка конкуренция в черното изкуство. "Angelus Exuro pro Eternus" няма да ви изненада с нищо, но това не му пречи да е с класи над последния Immortal, например. Черен, мизантропски и безумно демоничен, този албум доказва, че съществата, които са го изковали все още не са способни на грешка.
6Paradise Lost-"Faith Divides us-Death unites Us"
Тази любима моя английска група най-после успя да задоволи всички фенски капризи, създавайки най-добрия си запис от "Draconian Times" насам. И ако все пак има някой, който да ме обвини в преувеличаване, нека чуе "Faith Divides Us-Death Unites Us" отново. Брилянтният готик/дуум метъл тук е безспорно издържан в най-добрите традиции на Йоркширците. На лице са безумната тежест, неизменната атмосферичност, емоционалните вокали на Nick Holmes...депресията. Нима не съм прав?
7Heaven And Hell-"The Devil You Know"
След дълги години скандали, раздяли и събирания, невъзможност за пълноценно съществуване, иконите Black Sabbath се завърнаха. Защото дали ще се казват Heaven And Hell, Tommy Iommi and Friends, Ozzy Osbourne's Previous Band и т.н., те винаги ще останат Black Sabbath. "The Devil You Know" е поредния невероятен албум в дългата история на бирмингамската институция и най-тежкото нещо, което са писали заедно с "Dehumanizer". В този ред на мисли е хубаво да кажа, че през тези 14 години студийна суша, те всъщност не са били в творческа криза. Само са събирали сили за поредния си безпощаден удар.
8Queensryche-"American Soldier"
Прог метъл родоначалниците най-сетне успяха отново да намерят себе си. "American Soldier" е едно голямо щастие за всеки измъчен фен на Queensryche, зашото е най-качествения продукт на музикантите от "Promised Land" насам. Много човешки като концепция и красив от музикална гледна точка. А песни от ранга на “Hundred Mile Stare”, “At 30 Thousand Feet”, “If I Were King” са просто безгрешни. Нека посрещнем истинските, неподправени Queensryche, защото те отново са тук.
9Marduk-"Wormwood"
Marduk все така колят и бесят наред с няколко обикновени музикални инструмента. Няма съмнение, че "Wormwood" е един от върховете в творчеството им, тъй като освен злокобен, мрачен и брутален, той е и синтез на всичко, което сме чували от тях. Това е блек метъл от изключителна класа, като със страхотните, лесно запомнящи се рифове и освирепялите ревове на Mortuus групата продължава да пише своята история. И макар без да ни представят нещо новаторско, агресорите продължават да бъдат безапалационни. Който си го може, може си го.
10Kreator-"Hordes Of Chaos"
Прословутите немци не можаха да впечатлят всичките си поддръжници. Не и този път. Нужно ли е, обаче? Макар че Kreator вървят по пътя, поет със смазващия "Enemy Of God", те все така пишат феноменални траш парчета. Олдскуул, на моменти прогресивен, (Mille Petrozza никога няма да спре да внася свежест в музиката си) "Hordes Of Chaos" може да е шаблонен, но не е и слаб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар