1 Slayer - Reign In Blood
"Reign In Blood" превъзхожда абсолютно всеки албум в тази класация и едва ли ще има някой, който да бъде учуден от избора ми за най-велик траш запис. Тук за 28 минути Slayer изсвирват толкова много ноти, колкото нормална група може да възпроизведе за около два астрономически часа. Ключовите думи тук са тежест, агресия и нечовешка скорост! През последните години екстремната музика достигна до нови нива на бързина, а изпълнители като Nile, Suffocation и Hate Eternal оставиха "убийците" далеч зад себе си, но от 1986 до началото на новото хилядолетие не се бе появявала по-ожесточена тава от "Reign In Blood". Като изключим устремността в изпълненито, тук Tom, Jeff, Kerry и (най-вече)Dave показват, че не просто могат да създават изкормващи тресни, а уникални, вдъхновяващи (не ме лъжете, че не сте извършили поне едно-две убийства под звуците на "Angel Of Death") композиции. Ето това е истински, стопроцентов ТРАШ!!!!
2 Metallica - Master Of Puppets
Разкошното акустично интро на "Battery", последвано от елегантните, красиви сола на Kirk Hammet в никакъв случай не предполагат, че парчето изведнъж ще избухне в един от най-знаковите рифове в историята на Metallica. Да не говорим, че през далечната '86-та едва ли някой въобще си е мечтаел групата да издаде нещо, което да превъзхожда "Ride The Lightning". Уви, "Master Of Puppets" е не само най-големия албум на тези исполини, но и една от най-съвършените творби в метъла. Тук атмосферата е мрачна и въздействаща, композициите са необичайно разчупени за тогавашния стил на момчетата, (само чуйте триумфалната заглавна песен, зловещата "Sanitarium" или моята най-любима "Disposible Heroes")а за недостатъци не може и дума да става. Една от най-големите предимства на "MOP" освен изключителната музика са и страхотните текстове, които засягат проблеми като наркотиците, войната, лудостта и повлияват на много банди да захвърлят темите за смъртта, черепите и безкрайния купон. Ако не сте слушали този албум, изъобщо нямате право да се наричате метъли!
3 Pantera - Vulgar Display Of Power
Малко е трудно да се каже, че Pantera са чист траш, защото в този етап от развитието си, те по-скоро клонят към груув, но всъщност месомелачки като "A New Level", "Mouth For A War", "By Demons Be Driven" няма как да бъдат причислени към точно определен стил. Въпреки това, аз се осмелявам да поставя "Vulgar Display Of Power" на трето място, защото той е един безмилостен, траширан шедьовър. Вярно е - с появата си преди повече от 17 години, за известно време въпросният албум почти обезмисля съществуването на олдскуул титани като Testament (които започват да взаимстват звученето си от Pantera). Но също толкова неоспоримо е и величието на тези близо 55 минути музика. Ако не считате за голям проблем няколкоседмичен престой в "Пирогов", пуснете си този валяк...
4 Megadeth - Rust In Peace
Dave Mustaine освен мръсен копелдак, самосъжаляващо се наркоманче и бивш китарист на Metallica (ако рижавелкото можеше да ме чуе от някъде, вероятно нямаше да ме остави жив)е един от най-изумителните китаристи и композитори. "Rust In Peace" е неговия "Master Of Puppets", албума, с който доказа, че има потенцяла да се докосне до славата на бившите си колеги. Безмислено е да описвам рифовата лудост на "Holy Wars", пращящите от енергия сола на "Hangar 18" или мистиката на "Five Magics". Това, че тук думите са излишни е също толкова сигурно, колкото и, че по-голям продукт с логото на Megadeth просто няма да се появи. Никога.
5 Testament-The Legacy
Почти е сигурно, че в една статия за Testament (в което и да е списание) ще прочетете как те безвъзвратно са закъснели с дебюта си. Стана меко казано досадно, защото за албуми като "The Legacy" никога не е късно. Трудно ми беше да определя кой от първите четири диска на Testament най-много заслужава да бъде в класацията и накрая все ак се спрях на най-класическия. Нека все пак кажем, че те всичките са чудесни. Това тук е изключителен траш, който от една страна е достатъчно агресивен и бърз, а от друга свръхмузикантски. Основната заслуга е на китарния гений Alex Skolnick, способен да разкраси дори и най-първичната мелодия. Когато чуем негово соло, надпреварващо се с риф на Eric Peterson не ни остава нищо друго освен да си разбием главата в стената (още повече, ако песента се казва "Over The Wall").
6 Kreator-Coma Of Souls
Немската институция Kreator не спря да се развива през цялата си кариера. Лидерът Mille Petrozza постоянно раздвижваше своята музика, която през времето търпеше какви ли не трансформации. Понякога резултатът бе смайващ, (в добрия смисъл)други пъти не. Важното е, че Kreator винаги ще бъдат споменавани като една от най-разнообразните и интересните групи в екстремния метъл. "Coma Of Souls" е просто личният ми фаворит. Той не притежава онази първичност на "Extreme Aggression" или мощта на по-нови издания като "Enemy Of God" и "Violent Revolution", но е злобен, стегнат и незабравим. Такъв, какъвто трябва да бъде.
7 OverKill-Ironbound
Навярно ето тук много от старите почитатели на OverKill ще ме охулят. Никак няма да се изненадам на въпроси като: "Защо тоя диск, а не неповторимия "Under The Influence"?" И отговорът е кратък и ясен-защото през 2010 предвожданата от Bobby "Blitz" шайка най-неочаквано успява да надскочи своите предишни постижения. Наистина си е феномен да изковеш най-качествената си творба три декади след началото на кариерата си. "Ironbound" е олдскуул рай-смазващи рифове, ритъм секция, която кърти мивки и уникалните вокали на Bobby, който е на път да влезе и в евентуална моя класация за най-харизматичните фронтмени в метъла. Убийствената продукция е още един плюс, а крилатия череп отново прави своя смъртоносен полет!!!!
8 Sodom-Tapping The Vain
"Tapping The Vain" е един от последните големи траш албуми, които се появиха на бял свят. След него изродите от Sodom започнаха да се заиграват със ска и пънк, но така и така по това време олдскуула умря...поне за известно време. Това си остана най-любимото ми издание на триото. Може би заради кански звучащия бас. Може би заради обичайно грозните вокали на Tom Angelriper. А сигурно причината е в песента "Bullet In The Head"...
9 Exodus-Bonded By Blood
Никога няма да забравя какъв присмех предизвика в мен обложката на дебютния Exodus и звуковия терор, който получих в отговор. "Bonded By Blood" си остава една от най-култовите тави в траша, както и задължителен аксесоар за всеки фен. Режещата рифовка и лудите крясъци на вече покойния Paul Baloff се заковават в мозъка още на първо завъртане, предизвиквайки вълнение и задвижвайки приливи на адреналин в кръвта на слушателя. KVLT!
10 Annihilator-Allice In Hell
Единствената канадска банда в моя топ десет. Отсъствието на повече творци от тази област на света не е преднамерено. Смешно щеше да е, обаче, ако го нямаше този албум. "Allice In Hell" е изключителен от първата, (по-добро интро от "Crystal Ann" никога не е правено) до последната песен. Jeff Waters не е от онези творци, които ще ти поднесат стандартен продукт. В дебюта на Annihilator прословутият музикант, заедно със своите помощници демонстрира страхотния си усет към мелодията, въвеждайки акустични пасажи, правейки неочаквани смени в темпото...пишейки история. Чуйте го или умрете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар