Музикалната 2010 бе вълнуваща година. Чухме много качествени албуми и преживяхме събития, които ще помним дълго. Ето че назря моментът за първия по - сериозен обзор на тези дванадесет месеца. Христо Серафимов се хвърля в търсене на потенциални класики.
....................................................................................
2010 се оказа една изключително успешна година с много приятни изненади и малко разочарования. Много от любимите ми групи издадоха нови албуми и почти всички от тях оправдаха високите очаквания, а някои дори ги надминаха. Изключително трудно беше да сформирам годишна класация, тъй като албумите, които спорят за първото място бяха поне 4-5. И все пак да видим кои бяха концертите на годината, двд-тата на годината и разбира се нейните разочарования.
Концерт на годината:
Подгласник:
Epica
- Групата записала албумът на 2009! Страхотно и достойно представяне на Каварна Рок Феста тази година – подходящ сетлист, качествен звук и уникално присъствие на сцената. Единственото, което му пречи да се превърне в концерт на годината е времетраенето на изпълнението – 1 час. Дано скоро ги видим и на самостоятелно изпълнение, тогава отнасянето ще е пълно – по-пълно и от това в Каварна!
Победител:
Therion
- Най-накрая след толкова време успяхме да се насладим и на магията Therion на живо. Техен концерт не може да се опише с думи, трябва само да се изживее… Достатъчно!....
ДВД на годината:
Подгласник:
Behemoth – Evangelia Heretika
- Дано това не се окаже финалното издание на групата. Двата концерта събрани в двд-то са изключително ценни, единствената ми забележка е прекалено бързото сменяне на камерите създаващо тотален хаос на моменти. Иначе сетлист, поведение, звук – всичко е на нужното ниво.
Победител:
Amorphis – Forging The Land Of Thousand Lakes
- Страхотен начин да отпразнуваш годишнина – уникален концерт, ценни и интересни бонуси и неописуемо изживяване пред телевизора или монитора.
Разочарование на годината:
05. Elvenking – Red Silent Tides
- Дано ‘Red Silent Tides’ да се окаже просто един експеримент, който след години да бъде забравен, а не основна насока за развитието на групата.
04. Avantasia – The Wicked Symphony/The Angel Of Babylon
- Пълно отбиване на номера! ‘The Scarecrow’ беше далеч по-смислен албум, а класата на първите два е недостижима на сегашния етап…
03. Lordi - Babez For Breakfast
- Жалко за предния албум, който беше крачка в правилната посока… Тотална безидейност!
02. Gamma Ray – To The Metal
- За съжаление, немците записаха най-слабият албум в дискографията си тази година. Прекалено много пълнеж, слаба продукция и уморен дух…
01. Raintime – Psychromatic
- И тази група спря да съществува окончателно за мен. След два много свежи и оригинални албума, те промениха и вмодерничиха звученето си до неузнаваемост. Това, което чуваме тук е ДИСКО!?!? Колкото и open-minded да съм, това просто не мога да го приема. Не съм изобщо сигурен доколко искам да чуя продължението… Вероятно няма! И докато Pain Of Salvation използват изненадите и разнообразните стилови експерименти, за да изразяват философски гледни точки, в това тук просто няма вкарана никаква мисъл.
Ето, че дойде ред и на дългоочаквания топ 30 за 2010. Приятно четене!
30. Sabaton – Coat Of Arms
- Типичен Сабатон! Нищо повече, нищо по-малко…
- Изключително подценена група. Новият албум също едва ли ще бъде чут от много хора, но това не му пречи да е силен, макар и шаблонен.
28. Eluveitie – Everything Remains As It Never Was
- Всички знаем много добре, че това не е максимумът, на който Eluveitie са способни, но в никакъв случай не можем да наречем албума разочарование. Той запазва високата позиция на бандата във фолк метъл елита.
27. Keep Of Kalessin – Reptilian
- Keep Of Kalessin се отчетоха с поредния си силен албум, който им патентова място на екстремния пиедестал. Оплювани от много хора и достигнати от задължителните обвинения за продажност, те за пореден път разширяват рамките на стила и търсят новото.
26. Catamenia – Cavalcade
- Catamenia се завръщат с тотално променен стил, свирещи вече меланхоличен блек-готик с разнообразни влияния и много чисти вокали. Приликите със Sentenced не са случайни…
25. Black Sun Aeon – Routa
- Много депресия, студ, тъга и болка са събрани в този запис… невъзможно е да останеш безучастен.
24. Symbolic – Divide Et Impera
- Безспорно най-силната година за българския метъл от много време насам. Присъствието на такъв албум в топ 30 е само едно от доказателствата за това. И все пак трябва да спомена още няколко имена, които не успяха да достигнат това място, но го заслужават: Wartime(!!!), Ювиги, Smallman.
23. Agalloch – Marrow Of The Spirit
- Пределно ясно ми е, че това е албум, който няма да си пускам често… просто е за много рядко настроение, но в подходящите моменти излъчва непогрешима внушителност. Просто застанете до прозореца вечерта, наблюдавайте как снегът бавно засипва повърхността и слушайте… ще разберете за какво става въпрос!
22. Star One – Victims Of The Modern Age
- Маестро Лукасен и тази година се отчита със задължителния си силен запис. Много по-китарен и праволинеен, но все така мощен и музикантски.
21. Ihsahn – After
- Много атмосферичен и експериментален албум. Доста различен не само от нещата, които е правил с Emperor, но и от соловите му албуми. Отново не е за всяко настроение, но е много изпипан и засега представлява кулминацията в соловата му кариера.
20. Aspera – Ripples
- Най - силният дебют за годината. Много лиричен, свеж и смислен прогресив метъл. Въпреки, че Aspera не откриват топлата вода, то поне се отписват с много успешно препрочитане на вече написаните страници в историята на стила.
19. Nevermore – The Obsidian Conspiracy
- В никакъв случай сиатълците не надминават уникалния ‘This Godless Endeavour’, но защитават успешно трона си... Their Poisoned Throne
18. Firewind – The Days Of Defiance
- Gus G освен, че вдъхна нов живот на легендата Ozzy тази година, записа и поредния размазващ албум с Firewind. Изпълнен с праволинейни пауър метъл химни, записът е най-директният им досега.
17. Winterhorde – Underwatermoon
- Първата от две израелски банди в класацията. Емоционален прогресив-блек, изискващ много слушане, но отблагодаряващ се подобоващо след време.
16. Enslaved – Axioma Ethica Odini
- С всеки следващ албум норвежците се отдалечават все повече от блека и се приближават към прогресива – нещо, което на мен определено ми допада много, както си личи вероятно и от мястото на албумът в класацията ми.
15. The Foreshadowing – Oionos
- Дуум метъл албумът на годината. Тотална мизантропия! Не е за хора със слаби нерви! На My Dying Bride ще им бъде трудно да надминат нещо такова. The Foreshadowing бавно ги изместват от сърцето ми.
14. Kiuas – Lustdriven
- Много жалко е, че след толкова силен албум, вокалистът Ilja напусна бандата. Дали това ще се окаже краят ни остава да разберем…
13. Rhapsody Of Fire – The Frozen Tears Of Angels
- Дългото очакване си заслужаваше напълно! Италианците се завърнаха по-мрачни и силни отвсякога с най-китарно ориентирания си албум от десетелитие насам…
12. Therion – Sitra Ahra
- Therion се разписаха тази година с не по-малко експериментален и изненадващ албум от предходния ‘Gothic Kabbalah’. Определено успешен!
11. Dark Tranquillity – We Are The Void
- Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е най-многопластовият и изискващ албум на Dark Tranquillity досега. Много по-атмосферичен, клавирен и минорен, но най-важното – достоен за лидери като тях!
10. Carach Angren – Death Came Through A Phantom Ship
- Тези Холандци са се вселили в мен и когато ги пусна ми е трудно да спра, но да наречеш музиката им елементарна или нещо по-малко от мащабна е просто смешно.
09. Helloween – 7 Sinners
- Сериозно, кой очакваше това от Hellowen на сегашния етап???? Няма такъв мощен юмрук и такова ударно завръщане в лигата на големите. Helloween узряха най-накрая да запишат, както най-тежкия и агресивен свой албум, така и най-сложния и прогресивен.
08. Kamelot – Poetry For The Poisoned
- Много различен от всичко, което групата е записвала – дори от ‘Ghost Opera’. Много лиричен и разчупен албум за мислещи хора, подплътен от невероятните гост изпълнители.
07. Watain – Lawless Darkness
- Това е първият път, в който олд-скуул блек метъл албум присъства в моя класация и при това е на едно много високо място, което обаче е заслужено напълно. Невероятен запис, с изключителна атмосфера и унищожаваща музика.
06. Cradle Of Filth – Darkly, Darkly, Venus Aversa
- С ‘Darkly, Darkly, Venus Aversa’ английските лордове определено не достигат своят апогей, но написват със самочувствие и убедителност поредната глава от мрачната си история.
05. Orphaned Land – The Neverending Way Of The ORWarriOR
- Толкова много музика има в тези 78 минути – абсолютно нищо не липсва. И все пак това не е от албумите, които ще си пуснеш веднъж и веднага ще заобичаш. Той изисква МНОГО, наистина много! Повярвайте ми, след 10-то слушане няма да знаете обаче къде се намирате.
04. Rotting Christ – AEALO
- Албумът, който определено чаках с най-голямо нетърпение тази година и очакванията ми бяха надминати(!?!?!). Силно повлиян от нашия фолклор, той остава в сърцето.
03. Pain Of Salvaion – Road Salt One
- Шведските експериментатори ни изненадват този път със…. 70-арски авантгарден рок, блус, прогресив, хард рок, валс и какво ли още не. Отново оплювания от много хора и може би с право, Pain Of Salvation са от групите, които каквото и да направят ще ме докосне много емоционално и искрено.
02. Avenged Sevenfold – Nightmare
- Nightmare не е албум, който просто може да се определи като СТРАХОТЕН или УЖАСЕН! Има тонове значение и емоция вложени в него и е без съмнение най-земния и човешки албум, който съм слушал през последните години. Ако си фен на Avenged Sevenfold – албумът е задължителен за теб! Ако не си, той може да промени това!
Ако групата успее да се излекува от болката си и успее да намери постоянен барабанист, който да замести ‘The Rev’, то те определено ще се превърнат в бъдещи легенди – ТОВА Е ЗАЛОЖЕНО В ТЯХ! Този албум е изключително въздействащ и е най-добрият им досега.
01. Dimmu Borgir – Abrahadabra
7 години след издаването на албума на 2003-а Death Cult Armageddon и 3 години след издаването на албума на 2007-а In Sorte Diaboli, най-успялата норвежка метъл група Dimmu Borgir отново е на фронта с новото си чудовищно творение Abrahadabra, което се оказва... албумът на 2010-а!
Не е тайна, че последната година не беше от най-лесните за групата заради раздялата с двама от основните членове на групата – Mustis, човекът който даде основа за симфоничното развитие на групата и Vortex, който обогати групата с невероятно силния си и изчистен глас. Може би феновете се питат, дали липсата на двамата не оставя прекалено голяма празнота в звученето на групата. Е, отговорът определено е не! Shagrath, Silenoz и Galder са решили да ги заменят със огромен симфоничен оркестър и класически хорове.
Освен най-епичния, най-мелодичния, най-артистичния, най-детайлния това е и най-музикантския албум на бандата, която явно се е потрудила доста за да върне надеждите на почитателите си, след поднесеното разочарование с Mustis и Vortex.
[killer rose]
Концерт на годината:
Подгласник:
Epica
- Групата записала албумът на 2009! Страхотно и достойно представяне на Каварна Рок Феста тази година – подходящ сетлист, качествен звук и уникално присъствие на сцената. Единственото, което му пречи да се превърне в концерт на годината е времетраенето на изпълнението – 1 час. Дано скоро ги видим и на самостоятелно изпълнение, тогава отнасянето ще е пълно – по-пълно и от това в Каварна!
Победител:
Therion
- Най-накрая след толкова време успяхме да се насладим и на магията Therion на живо. Техен концерт не може да се опише с думи, трябва само да се изживее… Достатъчно!....
ДВД на годината:
Подгласник:
Behemoth – Evangelia Heretika
- Дано това не се окаже финалното издание на групата. Двата концерта събрани в двд-то са изключително ценни, единствената ми забележка е прекалено бързото сменяне на камерите създаващо тотален хаос на моменти. Иначе сетлист, поведение, звук – всичко е на нужното ниво.
Победител:
Amorphis – Forging The Land Of Thousand Lakes
- Страхотен начин да отпразнуваш годишнина – уникален концерт, ценни и интересни бонуси и неописуемо изживяване пред телевизора или монитора.
Разочарование на годината:
05. Elvenking – Red Silent Tides
- Дано ‘Red Silent Tides’ да се окаже просто един експеримент, който след години да бъде забравен, а не основна насока за развитието на групата.
04. Avantasia – The Wicked Symphony/The Angel Of Babylon
- Пълно отбиване на номера! ‘The Scarecrow’ беше далеч по-смислен албум, а класата на първите два е недостижима на сегашния етап…
03. Lordi - Babez For Breakfast
- Жалко за предния албум, който беше крачка в правилната посока… Тотална безидейност!
02. Gamma Ray – To The Metal
- За съжаление, немците записаха най-слабият албум в дискографията си тази година. Прекалено много пълнеж, слаба продукция и уморен дух…
01. Raintime – Psychromatic
- И тази група спря да съществува окончателно за мен. След два много свежи и оригинални албума, те промениха и вмодерничиха звученето си до неузнаваемост. Това, което чуваме тук е ДИСКО!?!? Колкото и open-minded да съм, това просто не мога да го приема. Не съм изобщо сигурен доколко искам да чуя продължението… Вероятно няма! И докато Pain Of Salvation използват изненадите и разнообразните стилови експерименти, за да изразяват философски гледни точки, в това тук просто няма вкарана никаква мисъл.
Ето, че дойде ред и на дългоочаквания топ 30 за 2010. Приятно четене!
30. Sabaton – Coat Of Arms
- Типичен Сабатон! Нищо повече, нищо по-малко…
- Изключително подценена група. Новият албум също едва ли ще бъде чут от много хора, но това не му пречи да е силен, макар и шаблонен.
28. Eluveitie – Everything Remains As It Never Was
- Всички знаем много добре, че това не е максимумът, на който Eluveitie са способни, но в никакъв случай не можем да наречем албума разочарование. Той запазва високата позиция на бандата във фолк метъл елита.
27. Keep Of Kalessin – Reptilian
- Keep Of Kalessin се отчетоха с поредния си силен албум, който им патентова място на екстремния пиедестал. Оплювани от много хора и достигнати от задължителните обвинения за продажност, те за пореден път разширяват рамките на стила и търсят новото.
26. Catamenia – Cavalcade
- Catamenia се завръщат с тотално променен стил, свирещи вече меланхоличен блек-готик с разнообразни влияния и много чисти вокали. Приликите със Sentenced не са случайни…
25. Black Sun Aeon – Routa
- Много депресия, студ, тъга и болка са събрани в този запис… невъзможно е да останеш безучастен.
24. Symbolic – Divide Et Impera
- Безспорно най-силната година за българския метъл от много време насам. Присъствието на такъв албум в топ 30 е само едно от доказателствата за това. И все пак трябва да спомена още няколко имена, които не успяха да достигнат това място, но го заслужават: Wartime(!!!), Ювиги, Smallman.
23. Agalloch – Marrow Of The Spirit
- Пределно ясно ми е, че това е албум, който няма да си пускам често… просто е за много рядко настроение, но в подходящите моменти излъчва непогрешима внушителност. Просто застанете до прозореца вечерта, наблюдавайте как снегът бавно засипва повърхността и слушайте… ще разберете за какво става въпрос!
22. Star One – Victims Of The Modern Age
- Маестро Лукасен и тази година се отчита със задължителния си силен запис. Много по-китарен и праволинеен, но все така мощен и музикантски.
21. Ihsahn – After
- Много атмосферичен и експериментален албум. Доста различен не само от нещата, които е правил с Emperor, но и от соловите му албуми. Отново не е за всяко настроение, но е много изпипан и засега представлява кулминацията в соловата му кариера.
20. Aspera – Ripples
- Най - силният дебют за годината. Много лиричен, свеж и смислен прогресив метъл. Въпреки, че Aspera не откриват топлата вода, то поне се отписват с много успешно препрочитане на вече написаните страници в историята на стила.
19. Nevermore – The Obsidian Conspiracy
- В никакъв случай сиатълците не надминават уникалния ‘This Godless Endeavour’, но защитават успешно трона си... Their Poisoned Throne
18. Firewind – The Days Of Defiance
- Gus G освен, че вдъхна нов живот на легендата Ozzy тази година, записа и поредния размазващ албум с Firewind. Изпълнен с праволинейни пауър метъл химни, записът е най-директният им досега.
17. Winterhorde – Underwatermoon
- Първата от две израелски банди в класацията. Емоционален прогресив-блек, изискващ много слушане, но отблагодаряващ се подобоващо след време.
16. Enslaved – Axioma Ethica Odini
- С всеки следващ албум норвежците се отдалечават все повече от блека и се приближават към прогресива – нещо, което на мен определено ми допада много, както си личи вероятно и от мястото на албумът в класацията ми.
15. The Foreshadowing – Oionos
- Дуум метъл албумът на годината. Тотална мизантропия! Не е за хора със слаби нерви! На My Dying Bride ще им бъде трудно да надминат нещо такова. The Foreshadowing бавно ги изместват от сърцето ми.
14. Kiuas – Lustdriven
- Много жалко е, че след толкова силен албум, вокалистът Ilja напусна бандата. Дали това ще се окаже краят ни остава да разберем…
13. Rhapsody Of Fire – The Frozen Tears Of Angels
- Дългото очакване си заслужаваше напълно! Италианците се завърнаха по-мрачни и силни отвсякога с най-китарно ориентирания си албум от десетелитие насам…
12. Therion – Sitra Ahra
- Therion се разписаха тази година с не по-малко експериментален и изненадващ албум от предходния ‘Gothic Kabbalah’. Определено успешен!
11. Dark Tranquillity – We Are The Void
- Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е най-многопластовият и изискващ албум на Dark Tranquillity досега. Много по-атмосферичен, клавирен и минорен, но най-важното – достоен за лидери като тях!
10. Carach Angren – Death Came Through A Phantom Ship
- Тези Холандци са се вселили в мен и когато ги пусна ми е трудно да спра, но да наречеш музиката им елементарна или нещо по-малко от мащабна е просто смешно.
09. Helloween – 7 Sinners
- Сериозно, кой очакваше това от Hellowen на сегашния етап???? Няма такъв мощен юмрук и такова ударно завръщане в лигата на големите. Helloween узряха най-накрая да запишат, както най-тежкия и агресивен свой албум, така и най-сложния и прогресивен.
08. Kamelot – Poetry For The Poisoned
- Много различен от всичко, което групата е записвала – дори от ‘Ghost Opera’. Много лиричен и разчупен албум за мислещи хора, подплътен от невероятните гост изпълнители.
07. Watain – Lawless Darkness
- Това е първият път, в който олд-скуул блек метъл албум присъства в моя класация и при това е на едно много високо място, което обаче е заслужено напълно. Невероятен запис, с изключителна атмосфера и унищожаваща музика.
06. Cradle Of Filth – Darkly, Darkly, Venus Aversa
- С ‘Darkly, Darkly, Venus Aversa’ английските лордове определено не достигат своят апогей, но написват със самочувствие и убедителност поредната глава от мрачната си история.
05. Orphaned Land – The Neverending Way Of The ORWarriOR
- Толкова много музика има в тези 78 минути – абсолютно нищо не липсва. И все пак това не е от албумите, които ще си пуснеш веднъж и веднага ще заобичаш. Той изисква МНОГО, наистина много! Повярвайте ми, след 10-то слушане няма да знаете обаче къде се намирате.
04. Rotting Christ – AEALO
- Албумът, който определено чаках с най-голямо нетърпение тази година и очакванията ми бяха надминати(!?!?!). Силно повлиян от нашия фолклор, той остава в сърцето.
03. Pain Of Salvaion – Road Salt One
- Шведските експериментатори ни изненадват този път със…. 70-арски авантгарден рок, блус, прогресив, хард рок, валс и какво ли още не. Отново оплювания от много хора и може би с право, Pain Of Salvation са от групите, които каквото и да направят ще ме докосне много емоционално и искрено.
02. Avenged Sevenfold – Nightmare
- Nightmare не е албум, който просто може да се определи като СТРАХОТЕН или УЖАСЕН! Има тонове значение и емоция вложени в него и е без съмнение най-земния и човешки албум, който съм слушал през последните години. Ако си фен на Avenged Sevenfold – албумът е задължителен за теб! Ако не си, той може да промени това!
Ако групата успее да се излекува от болката си и успее да намери постоянен барабанист, който да замести ‘The Rev’, то те определено ще се превърнат в бъдещи легенди – ТОВА Е ЗАЛОЖЕНО В ТЯХ! Този албум е изключително въздействащ и е най-добрият им досега.
01. Dimmu Borgir – Abrahadabra
7 години след издаването на албума на 2003-а Death Cult Armageddon и 3 години след издаването на албума на 2007-а In Sorte Diaboli, най-успялата норвежка метъл група Dimmu Borgir отново е на фронта с новото си чудовищно творение Abrahadabra, което се оказва... албумът на 2010-а!
Не е тайна, че последната година не беше от най-лесните за групата заради раздялата с двама от основните членове на групата – Mustis, човекът който даде основа за симфоничното развитие на групата и Vortex, който обогати групата с невероятно силния си и изчистен глас. Може би феновете се питат, дали липсата на двамата не оставя прекалено голяма празнота в звученето на групата. Е, отговорът определено е не! Shagrath, Silenoz и Galder са решили да ги заменят със огромен симфоничен оркестър и класически хорове.
Освен най-епичния, най-мелодичния, най-артистичния, най-детайлния това е и най-музикантския албум на бандата, която явно се е потрудила доста за да върне надеждите на почитателите си, след поднесеното разочарование с Mustis и Vortex.
[killer rose]
Няма коментари:
Публикуване на коментар